"Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат". Това се казва в отворено писмо, адресирано до МОН и НС и подписано от водещи български историци."

 

Дяволският мост над река Арда, Кърджалийско. Построен в началото на 16 в. по заповед на султан Селим I

 

Отворено писмо

По повод възникналия след пресконференция на министъра на МОН на Република България проф. Тодор Танев публичен дебат относно това – какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя, ние долуподписаните, в качеството си на хора, които професионално изследват периода 15.-19. век от националната и балканска история, бихме искали да заявим пред ангажираните институции, заинтересованите граждани и медиите следното:

 

1. Както всяка друга наука, така и историята използва своя специфична терминология, чрез която дефинира и анализира своите „обекти” – събитията, личностите и процесите в миналото. Днес това легитимно право на историята да бъде наука се изземва с удивителна лекота. От нея се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира способности за аналитично мислене.

 

2. От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е „османско владичество”. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът „османско владичество”или равностойните му и почти синонимни варианти „османска власт/управление/господство” е и международно утвърденият научен термин за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни.

 

3. Терминът „съжителство”, така както той е използван от изследователите, а вероятно и от авторите на учебната програма за шести клас, засяга само един аспект от социалната и културна история на различните конфесионални и етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи. През периода на османското владичество българи и турци, евреи, роми и арменци, християни и мюсюлмани, православни и католици, сунити и алевити и пр. нерядко са живеели редом – най-вече в градовете, но понякога и по селата. В рамките на всекидневния си живот те често е трябвало да споделят общи отговорности и грижи, да разработват механизми за съвместни действия или за решаване на възникнали помежду им проблеми. Общуването помежду им в много голяма степен се предполагало и дори налагало от функционирането на самите османски институции – икономически, административни, военни и др. Всичко това неизбежно е довело както до взаимни влияния и културен обмен между отделните групи,така и до конфликти и негативни стереотипи за „другия”. Така или иначе „съжителството“ – и с позитивните, и с негативните си измерения – е неразривна част от нашата обща история и тя няма как да бъде заобиколена и премълчана. „Съжителството” е емпиричен факт, а не оценъчно понятие. То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът „съжителство” не може да замени термина „владичество” и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива.

 

4. Институцията на робството в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби – еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт „роби на султана” в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите.

 

5. Изразът „турско робство”, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът „турско робство“ е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на „турското робство“ може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ.

 

6. Широкообсъжданият през последните 25 години термин „османско присъствие“ никога не е бил използван нито от български историк, нито в учебниците по българска история за различните учебни степени – с изключение на случаите, в които се е налагало да се обяснява защо чрез този изфабрикуван незнайно от кого и с каква цел термин не може да бъде обозначен османският режим на Балканите.

 

Бихме желали да завършим с това, че използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувствие, нито за изграждането на модерната българска идентичност.

 

Оставяме нашето мнение отворено за подкрепа от всички членове на историческата колегия, които биха искали да се присъединят към него.

 

Проф. дин Надя Данова – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН

Проф. дфн Николай Аретов – Институт за литература, БАН

Доц. д-р Светлана Иванова – Исторически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Доц. д-р Олга Тодорова – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Стефка Първева – Институт за исторически изследвания, БАН

Доц. д-р Росица Градева – Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ

Доц. д-р Пламен Божинов – Институт за исторически изследвания, БАН

Кета Мирчева – историк на свободна практика

 

София, 30.01.2016г.

Писмото е адресирано до  Министерството на образованието и науката и до Комисията по образованието и науката в Народното събрание

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

21 коментар/a

observer на 08.09.2017 в 16:00
Терминът е коректен, не е било робство, дори в по-предните векове, макар, че роби в Османската империя е имало и не малко. Към епохата на Възраждането обаче вече робство няма. Самото Възраждане става възможно след проведените султански реформи, дали правото на християнското население да се занимава активно с производство и търговия, да открива училища, да строи църкви и да печата вестници и книги. Логично когато животът на българите вече не е бил ограничен до едното оцеляване, се стига и до идеята за независима собствена държава. Разцветът на българската духовност и свободен дух се забелязва тъкмо в по-независимите балкански градчета, където турско присъствие почти няма.
кривата краставица на 08.09.2017 в 16:50
Водещи (за носа) български историци изкореняват от българската памет "терминологично непригодните понятия" и после на освободеното място сеят ГМО продукти.
Стоян Иванов на 08.09.2017 в 18:09
Всъщност Вазов е намерил къде-къде по-точно определение в заглавието на романа си "Под игото". Не знам дали уважаемите историци могат да приемат "иго" като термин, нито пък как точ(но ще го превеждат, защото той отговаря приблизително на "потисничество", а не на "владичество". Самата дума "владичество" доста рядко се употребява и ми се струва прекалено неутрална. На шега понякога казвам: И какво сега, имали сме османлия за владика, така ли?
до Стоян Иванов на 09.09.2017 в 01:55
Разбира се, че е най-коректен, НО от кърджалийското време насам! 16 век и 17 век в известен смисъл са време за просперитет! Проблемите идват с известната Голяма турска война и мирът от Карловиц! Въобще 18 век е преломен във всяко едно отношение, а по средата му се ликвидират Охридската архиепископия и Печката патриаршия /доста българска между впрочем/ и излиза знаменитата История славянобългарска. Значението и е най-вече в смисъл на самоидентификация и самоосъзнаване. Нищо повече, а с края на традиционните османски държавни институти настъпва времето на "Под игото". Повече от логично, понеже историята е учителка на живота. Казал го е Цицерон.
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ на 09.09.2017 в 14:24
това не са български историци, а просто турски подлоги
мАлко знАещ на 09.09.2017 в 15:22
... да питам: - Кога са създадени ,,Бела съм бела ...", ,,Балканджи Йово" ...? ; - Кои са авторите им ? ; - От от кой или от къде са взаимствани ? ; - Кое е мотивирало авторите да изберат сюжетите ?... Предварително Благодаря (!!!) за оГрамотяването ! Явно има още какво да науча, а е възможно и на други да ,,помогне"...
Орфеева лира и Юмерлютфи на 09.09.2017 в 15:46
Разбира се, че всяка наука притежава своя категориоален апарат. Но в случая няма никакво значение кои термини ще употребяваме. Важното е, че българинът 500 г. е бил лишен от държава и държавност. Ако Огнян Стамболиев се чувства роб, това си е негов проблем, на този русчуклия и мисленето му, и животът му са робски. Аз живея като господар и имам имперско мислене. Стамболиев, смени си името, то е турско, demek Istanbullu. Anladin mi, dostum?
мАлко знАещ на 09.09.2017 в 20:25
...да питам лирата и другия там: - Харесвате ли българския фолкор ? ; - Защо ? ; - Необходимо ли е да се манипулира с историята ? ; - Защо решихте, че господина има робско мислене ? ; - Възможно ли е господина да се гордее, че след 500 години, отново държавата му е възстановена и да не е съгласен да се правят опити да се подменя историята и ? ... Cevaplamaktan memnun olacagim, arkadaslar. ... Чичко Google знае много (засега), но нали и на него му ,,задават" програми...
ДО мАлко знАещ на 10.09.2017 в 11:50
Балканджи Йово прекрасно се знае кога е и по какъв сюжетен повод е създаден като народен фолклорен мотив - въстанието в Янина /на днешната дата 1611 г. - 10 септември/, т.е. Яна както си му е българското име по османско време! И не е Йово, а Никола! Другото е художествено творчество от времето на Възраждането. Истината е много проста - османското време е имперско и от времето на империите и от 16 век, като златното имперско време - велики географски открития, колумбов обмен и т.н. Новото време. Глобалното време за планетата. То се предхожда от 15 век, т.е. падането на Константинопол и края на средновековието. А 15 век се предхожда от 14 век - на черната смърт, т.е. всяка крушка си има опашка и нужда от преосмисляне на целия светоглед /по Кант/ на Homo sapiens. Това че, съвременните гърци /които нямат нищо общо с едновремешните такива/ са заграбили най-голяма част от историческото ни наследство и по териториален признак е най-голямата ни трагедия от 19 век насам! Векът след ВФР и конгреса във Виена. Българите започват да се осъзнават и не припознават ВЕЧЕ Османската империя И за своя държава! А И Турция не е единствена наследничка на османското наследство. Османските архиви от 29 държави на територията на които са се простирали османците се намират само на три места - София, Истанбул и Кайро. А който държи отчета, държи и правото. Така че, по-леко с темата. И друго - империята се управлявала de facto от еничарите, които са от българските земи само християни ПО ЗАКОН, а от сръбските /босненските/ - мюсюлмани или бивши еретици. Румели винаги е била по-важна от Анатоли! Чия е империята до Карловиц? Приемуществено? А Русия кога става Царство - след Казан на Волжска България. И защо Ататюрк ни прехвърли в София архивата от подземието на Света София, вероятно от глупост? Или сме го подкупили?
Робът се е РОБ! на 10.09.2017 в 12:05
Даже като му "подариш" свободата ... на мисълта. Препоръчително четиво: Шинел, Гогол. Руска и световна класика. След френската е руската. След руската вече има само чичко Паричко Сам и ... Златният телец /от Илф и Петров/. Световната трагедия ВСВ я знаем всички. Наближава 11 септември и на кота 0 сме ОТНОВО с аксиологията. Ми като искате да сте роби - бъдете, ня$КОЙ да ви е възбранил? Ако искате османски, ако искате американски, ако искате станете крепостни селяни на бащицата от Банки, ВеликЯт кърджалия на XXI век и на целокупните български земи и му аргатувайте с хъбчета, магистралки, финансиране от ЕС и разбира се на крака при Ердоган в Анкара /не при Доган в Сарая/ и после му целувате на избори ръчицата на Бащицата. Само това за вас криви краставици, малко знаещи лири И ... САМО ЛЕВСКИ! АМИН
Гери на 11.09.2017 в 12:14
Интересно ми е като как си мислят тези историци, че ще плеснем с ръце и ще кажем: Верно бе, как до сега не сме се сетили, че не сме били под робство, а сме били владение!?! Браво! Аферим! Ашколсун! Бих попитала уважаемите учЕни, като каква е терминологията в другите страни, които са влизали в границите на небесната империя! Ама това гърци, сърби, румънци, албанци и т.н. как наричат този период не е важно, важното е нашите учЕни да дадат своя принос в подмяната на историята, извинете, на терминологията. Колко научни конференции се проведоха по този повод, колко други мнения на историци бяха цитирани? Нашите учЕни са по-знаещи от всички балкански историци. С тези народи имаме обща история, нали ношите предци са били поданици на турския султан. Имали били собственост през турското робство, а защо един турчин като е влезел в гяурска къща е трябвало да го храниш и поиш, че и ако на жена от семейството посегне да не се противопоставяш. И какво излиза, аз не съм роб, но синът ми взет за еничар е роб. Аз не съм роб, но дъщеря ми взета за наложница е робиня. Всеки който си е укривал децата при вземане на кръвен данък е бил убиван. В североизточна България все още е много почитан т. нар. Петльов ден! Да не говорим, че са им вземали и добитък и реколта! А това че са се колаборирали мюсулмани, християни и т.н., в днешно време има термин, който дава определение и на този тип отношения, т. нар. хелзинкски синдром. Защо тези историци търсят адекватен термин, а не нарекат османския период в историята ни колониален период, както е с другите империи. Тъпи са и аргументите с които едва ли не искат да ни освободят от съзнанието, че сме потомци на роби. Не е важно дали си роб, а дали съзнанието ти е робско. Точно тези, които искат да заменят робството с владичество са с робско съзнание. Точно те изповядват максимата: наведена главица ятаган я не сече. Интересно, как така на историци от величината на Константин Иречек, Вера Мутафчиева Николай Генчев и други не са се сетили и не са "изкоренили" този грешен неправоверен термин!?!
observer на 11.09.2017 в 16:40
На някои много им се иска да сме били роби до последно. Обаче ако си роб, значи си с робско съзнание. Подчиняваш се, трепериш от господаря и нямаш право на човешко достоинство. И никога няма да ти мине и през ум да ограмотяваш децата си, да издигаш прекрасни къщи и да се бориш за собствена държава. Терминът робство е метафоричен и изразява отношението на хора, които нямат робско съзнание, към подтисническия режим. Науката е нещо друго. Тя борави с точни дефиниции.
кривата краставица на 11.09.2017 в 16:48
Ако поровите малко, ще установите, че точно "водещите" историци са под чуждо владичество. Например книгите на Надя Данова са спонсорирани от омразния антибългарски хелзински комитет.
Мария на 11.09.2017 в 23:32
Заради тия"водещи" историци в Норвегия гърци се гаврят с българска тракийска изложба !?!?!?! И никой нищо не прави - нито външно нито м- рът на културата нито холондците ! Утре ще ни обявят за местно турско племе насилствено приело християнството благодарение на тия учени...
Гето от нето на 12.09.2017 в 08:41
Kакво казва държавният архив във Венеция (Archivio di Stato), чрез документите на нотариуса Мариолио Брешияно в archivio notarile , в чиито състав е Генуезкият нотариален архив, който съдържа нотариалните архиви на генуезките колонисти по бреговете на Черно море, в отговор на "изтаковалите" се, по-горе, "учени глави" (по З. Стоянов), виж, ако пожелаеш, на > https://www.academia.edu/21160714/%D0%9D%D0%9E%D0%92%D0%9E%D0%9E%D0%A2%D0%9A%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%98_%D0%94%D0%9E%D0%9A%D0%A3%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%D0%98_%D0%9E%D0%A2%D0%AA_%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%AF_%D0%9D%D0%90_XIV_%D0%92%D1%A2%D0%9A%D0%AA_%D0%97%D0%90_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98_%D0%9E%D0%A2%D0%AA_%D0%9C%D0%90%D0%9A%D0%95%D0%94%D0%9E%D0%9D%D0%98%D0%AF_%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%94%D0%90%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%98_%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%9E_%D0%A0%D0%9E%D0%91%D0%98. На основанието и доказателствата само на част от ззаписаното от Брешияно оцени какви професори, доктори, доценти, свободни историци е "отгледала" съвременната ни "блюдолизна" историческа наука.

Напиши коментар