„Аз смятам виолончелото за жена – признава Ростропович. – Всичко, което изпълнявам, обичам до припадък!” Ростропович свиреше практически целия репертоар за виолончело. Най-големите композитори на ХХ век му посветиха десетки произведения. Сред тях са Шостакович, Прокофиев, Бритън, Хачатурян, Шнитке, Пендерецки, Лютославски...

 

Ростропович, заснет в студиото на Петър Папакочев в София

 

Младият Слава се разочарова за пръв път от съветските власти през февруари 1948 г., когато приятелят му Шостакович е изключен от консерваторията заради „формалистките” тенденции в музиката му. Впоследствие реабилитираният композитор посвещава на Ростропович много от творбите си, включително и двата си концерта за чело. Едва ли ще чуете по-добро изпълнение до ден днешен на тези концерти. Ето Първия челов концерт с младия Ростропович:

 

 

Задължително е да чуете и видите Втория челов концерт на Шостакович, с диригент Светланов, запис от 1967 г:

 

 

Прокофиев преработва своята „Симфония Кончертанте” за Ростропович през 1952 г., само година преди смъртта си. Вижте най-известния му видеозапис на тази творба (1970 г.)  с оркестъра на Монте Карло и диригент Око Каму:

 
 
 

Още през 1969 г. Ростропович и съпругата му Галина Вишневская се обявяват в подкрепа на своя приятел, писателя дисидент Александър Солженицин. Приемат го да живее при тях във вилата си край Москва, като пишат открито протестно писмо до Брежнев и няколко вестника. Властта ги наказва с отменяне на концерти и турнета и забрана за записи. През 1974 г. им издават изходящи визи, а през 1978 г. им е отнето съветското гражданство (възстановено чак през 1990 г. по времето на Горбачов). След напускането на СССР семейството се преселва в САЩ и концертира по цял свят. В периода 1977–1994 г. маестрото започва да дирижира и става музикален директор на Националният симфоничен оркестър на Вашингтон, но дирижира концерти и с Лондонския симфоничен оркестър, Виенската филхармония, Оркестър „Филаделфия” и Нюйоркската филхармония. Вероятно благодарение на богатия си репертоар Ростропович бе в състояние да обхване с челото си невероятен диапазон от музикални акценти. В големите образци на Романтизма, каквито са концертите на Дворжак, Шуман, Сен-Санс и Елгар например, той смайваше слушателите с оригиналните си интерпретации. Грациозната му трактовка на сюитите за соло чело на Бах разкрива както структурната им логика, така и вътрешната им одухотвореност. Чуйте най-гледания му запис в youtube с над 9 милиона посещения – Прелюд из Първа сюита:

 
 

 

Като диригент, Слава Ростропович също запазваше строгата си индивидуалност, моделирайки често темпото, формата на фразата и инструменталния баланс, за да проличи ясно интерпретаторската му визия. Страстта, която внасяше на подиума с индивидуалността си, често превръщаше изпълненията му в нещо неконвенционално. Без съмнение Ростропович бе най-изразителен и освободен в дирижирането на творбите на своите сънародници, като симфониите на Чайковски, Прокофиев и Шостакович. Искам да видите този велик музикант и като диригент. Ето финала на Пета симфония на Шостакович, запис от 1990 г. от Московската консерватория с Националния симфоничен оркестър на Вашингтон:

 

 

Още в СССР Слава стана лауреат на най-висшите Ленинска и Държавна награди. Впоследствие за останалите държави бе чест да го удостояват с почетните си звания. Приживе Ростропович бе Рицар на Ордена на Британската империя, Командор на Ордена на Почетния легион на Франция, лауреат на Preamium Imperiale на Асоциацията на изкуствата на Япония, на американския президентски Медал на свободата и Почетния знак на центъра „Кенеди”, както и член на Френската академия на изкуствата. Навръх 80-годишният му юбилей през 2007 г. президентът Путин му връчи най-високия руски орден – „За заслуги пред Отечеството”.

Последният му запис е Концерт за виолончело и оркестър № 2 от Шнитке и участието му в „Завръщане в Русия” - документален филм за турнето през 1990 г. с Националния симфоничен оркестър на Вашингтон. Завършвам с краткия, но прекрасен документален филм за него – „Музикалната съвест” oт 2007 г:

 

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

1 коментар/a

Томи Вичев на 11.05.2014 в 00:58
Според мен, снимката на Г-н Папакочев може да види огромна популярност, ако се предостави на фондацията Ростропович - Вишневская. Те винаги търсят такива интересни артефакти за великия Слава!

Напиши коментар