Хю Джакман: Жан Валжан е ролята на живота ми

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Да играете в музикъл в киното една от мечтите ви ли беше?</strong></p> <p>- Да, винаги съм имал желание за това. През годините съм пял в много музикални комедии на Броудуей и в Лондон. Играх в &bdquo;Карусел&rdquo;, &bdquo;Сънсет булевард&ldquo;, &bdquo;Красавицата и звяра&ldquo;, &bdquo;Оклахома&ldquo; и &bdquo;Обратно на Бродуей&rdquo;. Добре познавах &bdquo;Клетниците&rdquo;, който съм гледал пет пъти на сцената. Обожавах всички песни в мюзикъла, които са се запечатали в паметта ми. Това е необичайно, защото обикновено човек помни три-четири от най-прочутите арии.</p> <p><strong>- Предизвикателство ли беше да пеете на живо?</strong></p> <p>- Това никога не е било правено преди. Технически, винаги се е смятало за нещо невъзможно. Но това беше условието на Том Хупър, за да режисира филма. За разлика от работата на сцената, за да си способен да пееш във филм, трябва да тренираш гласа си все едно бягаш маратон, а не спринт. Трябва да издържиш вокално, да бъдеш добър от началото до края. Разбира се, това беше голямо предизвикателство, но и голямо удоволствие за един актьор и певец. Печелиш откъм свобода и спонтанност. Живото пеене позволява да се потопиш в емоцията на сцената, докато в плейбека само движиш устните си заедно със запис, който е направен месеци по-рано.</p> <p><strong>- Какви специални упражнения правехте?</strong></p> <p>- От години се упражнявам с вокален треньор в Ню Йорк. Но филмът изискваше да развия нови способности. Гласът ми трябваше да разкрие друг колорит, да звучи по-интимно. Не трябва да напъваш много гласните си струни, защото не е нужно да си убедителен и за последния ред в театъра! Когато пееш, трябва да мислиш също за близките планове на камерата, да не кривиш лицето си и да правиш гримаси. Репетирахме в продължение на девет седмици. А по време на снимките всеки от нас имаше треньор и всекидневни уроци по пеене. Когато снимахме, имахме слушалки, за да можем да чуваме музиката, която се изпълняваше от пианист, който беше на няколко метра извън снимачната площадка. Той следеше на монитор и най-малкото ни движение и се адаптираше към нашето темпо.</p> <p><img src="/uploads/editor/HUGH-11.jpg" alt="" /></p> <p><strong>- Сцените с песни по-трудни ли бяха от останалите?</strong></p> <p>- С персонаж като Жан Валжан всички сцени са трудни, едновременно вокално, емоционално и физически! Да изпееш <em>Bring Him Home</em>, например, изискваше 20 записа. Монологът в началото на филма изискваше два пъти повече! Всеки ден имаше своите предизвикателства, но това ми хареса. Аз съм в тази професия от достатъчно дълго време, за да знам, че правехме нещо изключително, което несъмнено няма да бъде повторено. Това беше вдъхновяващ опит, пълен с адреналин, в който дори страхът действаше благотворно. След &bdquo;Оскар&rdquo;-а си и &bdquo;Речта на краля&rdquo;, Том Хупър можеше да почива на лаврите си и да направи лесен филм. Но това не е в природата му. Без него, нямаше да успея.</p> <p><strong>- Какъв е за вас Жан Валжан?</strong></p> <p>- Това е ролята на живота ми. За един актьор Жан Валжан е от мащаба на Хамлет. Това е един от големите литературни герой. Той е сложна личност, в началото е воден от омраза и ярост и след бурен път открива любов и доброта в отношението си към Бог. &bdquo;Клетниците&rdquo; е чудесна приказка за изкуплението. Всеки ден си казвах, че трябва още много път да измина, за да постигна тази доброта в живота си. Освен това положих голям физически труд, за да се превъплътя в него. Дори и да е описан като силен мъж, трябваше да отслабна с девет килограма, за да имам измършавялото тяло на затворник, който излиза след 19-годишна каторга. След това трябваше да напълнея с 14 килограма. Жан Валжан трябваше да бъде неузнаваем, когато се появява осем години по-късно, като г-н Мадлен, и пътят му отново се пресича с този на Жавер. Това беше значителна физическа промяна само за 12 седмици снимки!</p> <p><strong>- В съвсем друг друг жанр, неотдавна завършихте снимките на &bdquo;Върколакът&rdquo; (The Wolverine).</strong></p> <p>- Да, Джеймс Манголд (режисьорът на филма &ndash; б.ред.) свърши много добра работа. Сега започвам снимките на по-малък филм, <em>Prisoners</em>, драма, режисирана от квебекчанина Дени Вилньов, режисьорът на &bdquo;Пожари&rdquo;.</p> <p><img src="/uploads/editor/HU-5.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>