- Автор: Мадам Фигаро
- 01 Май 2024
- 6737
- 6
„Веднъж разговарях с Жан-Луи Трентинян, който ми каза: „Днес, на 66 години, се чувствам много по-млад, отколкото когато бях на 57”. И е вярно, че остаряването не е линейно. Аз самият се чувствам сега в много по-добра форма, отколкото преди десет години например! Което не ми пречи да правя изчисления и да отбележа, че ако един живот трае средно 80 г., тогава аз съм навлязъл в зимата на моя. Това не означава, че ме е страх от смъртта, във всеки случай не повече от всеки друг. Смъртта е опит, с който всички ние ще се сблъскаме един ден и срещу който не можем да направим нищо, тогава защо да ме е грижа? Да се насладим на факта, че сме живи”. В памет на американския писател Пол Остър, който почина на 77-годишна възраст от рак на белия дроб, публикуваме отново един негов текст, който поместихме през юни 2013 година.
В книгата си "Зимна хроника" американският писател Пол Остър изследва реалността на физическото съществуване. "Исках да направя дневник на едно тяло. Да изразя това, което може да изпита едно човешко същество в удоволствието, както и в страданието", разказва Остър пред „Мадам Фигаро”.
Книгата на тялото
„В началото на „Зимна хроника” изброявам физическите белези, оставени от детството ми. Те казват, че съм имал многобройни срещи със света, инциденти, болести, неочаквани събития. С тях и с тази книга исках да направя дневник на едно тяло. Да изразя това, което може да изпита едно човешко същество в удоволствието, както и в страданието. Исках да изследвам тази обща основа, която свързва всички нас, този физически опит за живота. Защото, в крайна сметка, ние сме нашите тела! Така че това не е точно биография, нито сборник със спомени. Това е книга, която изследва какво означава да бъдеш жив и да споделяш този опит с други хора”.
Удоволствията на съществуването
„Спомням си живо удоволствията, които белязаха моя живот. Мога да си припомня най-добрата храна. Всички тези ястия, вкусени за първи път, за които пазя вълнуващ спомен. Но физическото удоволствие също не изтънява с годините! Сексуалното желание например остава същото, остарявайки, вие все така желаете да имате процъфтяващ еротичен живот. И всеки път, когато изпитвате оргазъм, дори това да е хилядният във вашия живот, той е не по-малко приятен от десетия...”
Еротичният живот
„Еротизмът присъства много силно в тази книга, защото в нашия живот това свързва душата с тялото. В младите си години всеки трябва един ден да открие секса. Това винаги е изненада, източник на удивление, което никога не прилича наистина на онова, което сте очаквали. Едновременно възбуждащ и странен опит. Разказвайки за първите си преживявания, главно с проститутки, се надявам да мога да подтикна читателя да размишлява за собствения си опит в началото на еротичния си живот. Начало, което според мен винаги е много сходно, независимо дали е днес или преди 50 години. Но разбира се, може да се лъжа – и нямам впрочем никакво средство да го проверя!”
Музата Сири Хуствед
„Срещата със Сири промени живота ми. Убеден съм, че той щеше да бъде много различен, ако не я бях срещнал в онази февруарска вечер на 1981 г. Разбира се, всичко което ни се случва, оказва влияние върху нашия живот, но няма по-важен избор от този на човека, който ще ни придружава в нашето съществуване. Когато Сири влезе в живота ми, аз бях сам, разведен, не виждах никакво бъдеще пред себе си. И ето че тя дойде, шансът беше на моя страна! Защото тя ми спаси живота”.
Писателят със съпругата си - писателката Сири Хуствед
Споменът за майката
„След внезапната смърт на майка ми преди десет години изпитах тежка криза на паника, която ме залепи за земята, напоен с алкохол и кафе. Но тогава не изпитвах нуждата да пиша за нея, както след смъртта на баща ми. Когато започнах да пиша тази „Зимна хроника” ми се стори важно да включа спомена за нея в проекта. Защото това е книга за тялото, така че майка ми трябваше да бъде важен неин стълб. Моето тяло е родено от нейното тяло, а нейният корем е първото от многобройните жилища, които са приютявали моето същество. Да пиша за моята майка ми позволи да насоча отново мислите си към нея днес, по-ясно, отколкото през изминалите години”.
Остаряването на телата
„Веднъж разговарях с Жан-Луи Трентинян, който ми каза: „Днес, на 66 години, се чувствам много по-млад, отколкото когато бях на 57”. И е вярно, че остаряването не е линейно. Аз самият се чувствам сега в много по-добра форма, отколкото преди десет години например! Което не ми пречи да правя изчисления и да отбележа, че ако един живот трае средно 80 г., тогава аз съм навлязъл в зимата на моя. Това не означава, че ме е страх от смъртта, във всеки случай не повече от всеки друг. Смъртта е опит, с който всички ние ще се сблъскаме един ден и срещу който не можем да направим нищо, тогава защо да ме е грижа? Да се насладим на факта, че сме живи”.
Франция, гостоприемна земя
"Обикнах Франция в мига, в който стъпих за първи път на нейна земя. Бях на 18 г., мечтаех да стана поет, да снимам филми и Франция ме прие. Това е много по-различна страна от САЩ. Все така сме на Запад, но има колкото тънки, толкова и очарователни различия. Идете в някоя книжарница и там ще видите книги, които е невъзможно да бъдат намерени в САЩ: сборници с поезия, философски есета, чуждестранни романи... Толкова съм щастлив, когато виждам това. Тук има любопитство към света, на което не се уморявам да се любувам”.
Америка при Обама, втори сезон
„САЩ са разделена страна в културен и политически смисъл, с разцепления, каквито не е имало от времето на Гражданската война. Понякога дори имам чувството, че живея в страна, в която съжителстват две нации! Разбира се, тази ситуация рискува да породи повече конфликти, отколкото прогрес. Но Обама спечели по недвусмислен начин и аз смятам, че той е запомнил уроците от първия си мандат. Така че мисля, че ще бъде вече по-смел и ще успее да направи промени, които могат да ни изненадат. Ако успее, тогава ще може да стане великия президент, когото очакваме”.
Има голяма част от миналото ми, която не успявам да си спомня
„Има голяма част от миналото ми, която не успявам да си спомня, една част от живота ми, която днес ми изглежда изгубена. Това е феномен, за който не бях подготвен. Мислех, че мога да запазя в паметта си всеки детайл от моето съществуване, а съм запазил само малка част, която исках да включа в тази книга. Впрочем не мога да кажа, че съжалявам за това, въобразявам си, че за да запазя един по-пълен спомен за моя живот, е трябвало да си водя точен дневник. И дори и в този случай, може да ви се случи да четете дневник, който сте водили преди 40 години, и вече да не разпознавате непознатия, който е написал тези страници”.
Пол Остър
Роден през 1947 г. в Нюарк, Ню Джърси, Пол Остър следва литература в Колумбийския университет преди да се установи в Париж през 1971 г., където се издържа като преводач в продължение на три години. Открит с първата си книга The invention of solitude („Изобретяването на самотата”) през 1982 г., впоследствие той публикува тридесетина творби. Женен е от близо 30 г. за писателката Сири Хуствед и днес двамата живеят в Бруклин. В България са издадени книгите му "Човек на тъмно", "Музика на случайността", "Бруклински безумства", "Книга на илюзиите", "Нощта на Оракула", "Нюйоркска трилогия".
Източник: "Мадам Фигаро"
Превод от френски: Галя Дачкова
