Даниел Дей-Луис: Имах доверие в Спилбърг

<p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какъв беше подходът ви към ролята на Линкълн със Спилбърг?</strong></p> <p>- Когато решихме да направим филма, всеки работеше поотделно, той в Америка, аз в Ирландия. Но бяхме в постоянна връзка. Винаги му казвах какво правя, чета, сънувам...Но докато не се срещнахме за снимките, нито той, нито аз имахме идея какво ще излезе от всичко това. Доверихме се един на друг, имаше пълно съучастие между нас. Съучастие и уважение. Стивън Спилбърг има много отворен дух, блестящо въображение и, което е рядкост, дара на младостта, което е забележително, като се има предвид дългата му кариера и броя на филмите му.</p> <p><strong>- Това е дар, който се губи с възрастта?</strong></p> <p>- Той се притъпява. С времето артистите са склонни да се уморяват. Не е задължително да го осъзнават. Те продължават напред, правят това, което трябва да правят. Това е техният живот. При Спилбърг имаш чувството, че дълбокото му любопитство, още от дете, няма нито една бръчка. Да бъдеш близо до някого, който притежава този вид енергия, е истинска сила.</p> <p><strong>- А вие какво правите, за да съхраните непокътната тази енергия?</strong></p> <p>- Когато бях много млад, си дадох сметка за опасността, и си дадох нещо като обещание: никога да не приемам роля, ако не чувствам неустоимата нужда да й се посветя. Винаги съм си казвал, че ако обичам това, което правя, това, което ще се получи, ще има стойност.</p> <p><strong>- Затова ли се снимате на толкова големи интервали?</strong></p> <p>- Трябва да се прекарват месеци далеч от тази професия, което засилва любовта към нея. Погледнато отвън, сякаш имаш няколко напълно различни живота. Всъщност, единият подхранва другия. Ако не се дистанцирам от актьорската професия, няма да има кой знае какво да предложа, когато се връщам към нея.</p> <p><img src="/uploads/editor/DANIEL-2.jpg" alt="" /></p> <p><em>Кадър от "Линкълн"</em></p> <p><strong>- Казват, че сте опитали да откажете ролята. Какво ви изплаши толкова у Линкълн?</strong></p> <p>- В началото не беше от страх, а от изненада. Бях изненадан, че Спилбърг ме кани да се превъплътя в такъв персонаж. Много ясно почувствах, че не съм правилния човек, за да му помогна в тази задача. Страхът дойде по-късно. Когато си казах, че ще опитам да направя филма, тогава, да, изплаших се да се превъплътя в Линкълн.</p> <p><strong>- Какво ви вдъхна страст в това начинание?</strong></p> <p>- Идеята да се опитам да проумея един толкова митологизиран живот. Единствено опитвайки се да проникна в легендата, направих възхитително откритие: всъщност Линкълн е бил много достъпна личност. В началото си малко вцепенен, защото не знаеш как да подходиш към този човек. По-лошо, съвсем не си сигурен, че имаш право да го доближиш. Но, когато продължиш, тогава, разбира се, той отваря обятия.</p> <p><strong>- Какви усещане остави у вас тази прегръдка?</strong></p> <p>- Трудно е да се каже, но съм сигурен, че не можеш да живееш в присъствието на такъв човек, без да бъдеш дълбоко повлиян от величието на духа му, от дълбочината на съчувствието му, от пламенността на разсъжденията му. По един или друг начин, той е повлиял върху живота на всички в обкръжението си.</p> <p><img src="/uploads/editor/DANIEL1.jpg" alt="" /></p> <p><em>Даниел Дей-Луис като Линкълн</em></p> <p><strong>- Какво бихте направили, ако изведнъж, с магическа пръчка, ви изберат за президент на САЩ?</strong></p> <p>- Боже мой!... За щастие, не съм натоварен с тази отговорност! Има толкова неща за правене. Сегашният президент съвсем не е без работа, но политическата система и демокрацията като цяло не улесняват поправките в Конституцията. Красотата на тази система е и нейният ад. Погледнато отвън, този, който ръководи страната, е в позицията на голяма власт, но въпреки това е почти невъзможно да направи това, което трябва да бъде направено.</p> <p><strong>- Все пак да помечтаем малко. Какъв щеше да бъде вашият прироритет? Да забраните оръжията?</strong></p> <p>- Трудно ми е да ви отговоря, защото идвам от друга култура. За мен, като европеец, изглежда очевидно, че е умопомрачително това разпространение на оръжия, с които толкова лесно можеш да се сдобиеш, и които се използват толкова лекомислено, но се опитайте да кажете това на някой, който вярва във втората поправка... Във всеки случай, разбира се, бих разчистил всички тези пушки.</p> <p><strong>- Говорите за националност. Вие сте англо-ирландец. Какво английско и какво ирландско има у вас?</strong></p> <p>- Не се възприемам по този начин. Не знам дали личността ми е разделена. Баща ми е ирландец. Майка ми беше англичанка, но тя имаше еврейска и литовска кръв, така че, направете разбор. Аз съм хибрид между две култури, и нямам никаква представа за мястото, където може да минава граничната линия.</p> <p><strong>- Какво харесвате в тези две страни?</strong></p> <p>- В Ирландия има една прослава на лудостта, която ми е много близка. Това е вид свобода на духа. Не искам да кажа, че англичаните са лишени от нея, но това е по-малко изявено у тях. От детството ми Ирландия за мен е &bdquo; другото място&rdquo;. Моята тайна градина. Що се отнася до Англия, това е моето възпитание. Това, сигурен съм, е ясно за всички...</p> <p><strong>- Какво е дефиницията ви за думата &bdquo;актьор&rdquo;?</strong></p> <p>- &bdquo;Актьор, това е човек, който създава за самия себе си илюзията, че обитава друг живот, и се надява да сподели тази илюзия с другите&rdquo;. Не знам дали го казах добре: току-що го измислих, пред очите ви...</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>