"Преди няколко години смятах, че мултикултурализмът е чудесен отговор на фанатизма. В действителност това често е маската на друга форма на фанатизъм. Хората се самоопределят, мразейки наследството на другите. Те говорят от името на различността, но не вярват в нея. Това, което искат под прикритието на различността, е отмъщението. Мултикултурализмът се превърна в нова религия и днес има хора, готови да убиват всички онези, които не са плуралисти…"

В романа си “Юда” израелският писател Амос Оз реабилитира фигурата на предателя чрез една любовна история, която се развива в Ерусалим в средата на ХХ век. Романът ни пренася в разделения Ерусалим през 1959 г. Шмуел Аш е загубил годеницата си и паметта си за “Иисус в еврейската традиция”. Обажда се на една обява, която предлага жилище и заплата срещу няколко часа, прекарани в разговори и четене. Така той се настанява при Гершом Валд, отчаян възрастен човек, над когото бди мистериозната и чувствена Аталия. Майсторска вариация срещу фанатизма. 

 

- Откъде идва интересът ви към Юда?

 

- В еврейските училища не се преподава Новият завет. На 16-годишна възраст аз живеех в кибуц и си дадох сметка, че никога няма да разбера изкуството на Ренесанса, музиката на Бах или романите на Достоевски, ако не се поинтересувам от него. Прекарвах вечерите си в библиотеката, докато другите деца играеха баскетбол или тичаха след момичетата. Тъй като не бях надарен нито за едната, нито за другата дейност, аз предпочетох да чета за Иисус. И веднага го обикнах силно. Имах разногласия с него относно всемирната любов или “Прости им, защото не знаят какво правят”, защото мисля, че винаги знаем дали това, което правим, не причинява зло. Но много обикнах поезията, нежността, хумора на Иисус.

 

- Но по-малко сте харесали епизода с предателството на Юда…

 

- Когато прочетох историята за неговата целувка и 30-те сребърника, се ядосах. Не защото бях евреин, а защото това беше много слаб полицейски роман. 30 сребърника са равни на 600 евро. Защо Юда, който не е бил беден рибар от Галилея, а богат човек, е продал учителя си, своя Бог, за 600 евро? И ако това е така, защо се е обесил? Освен това не е имало нужда да се плаща на когото и да било, за да прегърне Иисус и да го идентифицира: той е проповядвал в цял Ерусалим!

Историята не издържаше. Това е впрочем кървава история: стотици хиляди хора са умрели заради нея, от 2000 г. насам тя е Чернобил за антисемитизма в Европа. Всеки евреин е Юда в очите на безброй християни - алчен, предател, коварен. Вижте картините с Тайната вечеря в ренесансовото изкуство и в тях ще откриете вдъхновението на нацистките карикатури на евреи с криви носове. 

Запитах се какво наистина се е случило в онзи прочут петък и стигнах до версията, която дава Шмуел. Тя ми се струва най-добрата, по-достоверна. Не знам дали е вярна - не съм бил там! - но мисля, че Юда действително е бил сред най-ревностните привърженици на Иисус и е искал целият свят да присъства на чудото на неговото възкресение. И изправен пред това, което изглеждало провал, той бил обзет от отчаяние и се обесил.

 

- Абраванел, бащата на Аталия, също е бил смятан за предател от много израелци, защото не е искал еврейска държава…

 

- Абраванел, който искал араби и евреи да живеят заедно в една държава под международен контрол, не е създаден по образа на реален човек, но по време на създаването на Израел някои, сигурен съм в това, са си задавали въпросите, които той си задава. Аз си зададох тези въпроси, с отговори, които винаги се променяха. Аз не съм Абраванел, не се идентифицирам с него, но го обичам по същите причини, поради които обичам Иисус: защото мечтите за всемирна любов и за страна без граници са прекрасни. Което не означава, че бих гласувал за него на избори.

Израел, както и кибуцът, е роден от необятни мечти. Аз предпочитам по-скромните мечти. “Юда” разказва за Абраванел или Бен Гурион, бащата основател, но най-вече поставя на сцената трима чужденци, които разискват, пиейки чай, и които за една зима се сближават и почти се обикват. Хора, които, така да се каже, са врагове, стават, така да се каже, приятели…

 

- Очаквате ли сближаване между израелци и палестинци?

 

- Очаквам добро развитие, не революция. Най-напред бих искал израелците и палестинците да станат съседи на една площадка. После да започнат да се поздравяват в асансьора, когато се срещнат. След това да започнат да се отбиват едни у други за по едно кафе. После да започнат да готвят заедно храната си. След това да споделят колониите. И тогава може би ще стигнем до федерация и - кой знае? - до еквивалент на Европейския съюз. Ужасявам се от добронамарените интелектуалци и идеалисти, които смятат, че израелците и палестинците трябва да се хвърлят в обятията един на друг. След един век на ненавист, насилие, несправедливости? Това е лекомислено. В родината ми някои ме смятат за радикал. А аз никога не съм бил такъв.

 

- Смятали са ви и за предател, нали така?

 

- Като дете се сприятелих с един английски войник. Опитвахме се взаимно да се учим на английски и на иврит. Приятелите ми разбраха и решиха, че съм предател. Това беше първият, но не и последният път, и аз нося това отличие редом с Ордена на почетния легион, който ми връчи Жак Ширак. Предателите, както казва Шмуел, понякога просто са изпреварили времето си. Можеш да бъдеш смятан за предател от хора, които мразят промяната, не я разбират и се страхуват от нея. Очевидно не всички предатели са герои, но някои герои също са били смятани за предатели: Линкълн, Дьо Гол, Чърчил, Бен Гурион, Садат, Бегин…

 

- Казахте, че конфликтите ще спрат, когато хората се уморят. Но, добавихте вие, фанатиците никога не се уморяват…

 

- Самюел Хънтингтън не е прав, когато говори за сблъсък на цивилизациите Изток-Запад или ислям-християнство. Голямата битка на нашето време е войната срещу фанатизма. Фанатиците се ръководят от една проста идея: да убиват лошите и светът ще стане по-добър, независимо кои са т.нар. лоши, с риск да убиват съседите си. Нужна е сила, за да се провали тази идея, но тя не е достатъчна. Има нужда от по-добра идея. Тя няма да дойде от мен, що се отнася до фанатиците ислямисти: единствено умерените мюсюлмани могат и трябва да я намерят.

Съществуват и други фанатизми - мисля си за ислямофобията, но не само. Преди няколко години смятах, че мултикултурализмът е чудесен отговор на фанатизма. В действителност това често е маската на друга форма на фанатизъм. Хората се самоопределят, мразейки наследството на другите. Те говорят от името на различността, но не вярват в нея. Това, което искат под прикритието на различността, е отмъщението. Мултикултурализмът се превърна в нова религия и днес има хора, готови да убиват всички онези, които не са плуралисти…

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

5 коментар/a

Мери на 26.12.2016 в 17:43
"Мултикултурализмът често е маска на фанатизъм". Именно. Ако го каже човек публично, ще го обявят за фашист.
Васил Здравков на 26.12.2016 в 20:54
Вместо като автентичен евреин да пресмята колко са 30 сребърника по днешния курс на еврото, г-н Оз да вземе да гледа 2-3 пъти Jesus Christ Superstar на съплеменника му Ендрю Лойд Уебър от 1970 г. ,там всичко е казано.
Задавали ли сте си някога въпроса: „Кои са тези, които се проявяват като фанатици?“ на 28.12.2016 в 22:59
Това са хора, дълбоко непримирими по отношение на всичко онова, което е около тях и вътре в тях. Достатъчно е един ден човек да се спре и да се позамисли за някои важни неща, след което да си каже: „Дявол да го вземе — на мен ли трябваше да се случи?…“ И тогава в душата на човека назрява желание за мъст.
НЕПРИМИР на 29.12.2016 в 15:44
Муктикултурализмът е заместител на философията на явлението ЛИБЕРАЛИЗЪМ, при условие, че трябва да се съгласим с факта, гдето такова нещо като „философия на либерализъма“ няма и не може да има. Либерализмът е мечтата на плебеите по света да могат и те да се чувстват в правото си ДА ВЪРШАТ КАКВОТО СИ ИСКАТ — нещо, кеото винаги е било отказвано на плебея, защото е било привилегия само на аристократа. С други думи ЛИБЕРАЛИЗМЪТ е утопията, която носи упование в душата на изтерзания от аристикратическото високомерие ПЛЕБЕЙ. Мълтикултурализмът е само един от множеството „философски“ заместители на идейния вакуум на плебса. Той е НАЙ-БЕЗОБИДНИЯТ. Него най-малко можеш да обвиниш в безчовечност, защото „отстоява“ правото да речем и на цветнокожия да се почувствува малко „бял човек“. Другите заместители са скандални. Един от тях например е: ПРАВОТО на ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ, да осиновяват деца, въз основа на разрешените преди това бракове между хомосексуални. Това би подразнило мнозина, защото „осиновяването“ на деца е фактически освещаване на привилегията на педофилите да правят каквото си искат с невръстните жертви. Друг дразнещ заместител е: ОТНЕМАНЕТО на децата на някое почтено семейство с презумпцията за извършено насилие над подрастващи, за което се свидетелствува по донос. След това съдбата на такова отнето дете става крайно неясна: то може да попадне в резултат на това при педофили, които ще го вземат на отглеждане — обградено със съответните „ласки“; — или да бъде използувано като ДОНОР за ТРАНСПЛАНТАЦИИ на ОРГАНИ ПРЯКО ВОЛЯТА МУ!!! Освен това има и сатанистични култове, чиито ритуали изискват проливането на младенческа кръв, така че такива деца могат да попаднат и на такова място. Изобщо — сладостите на ЛИБЕРАЛИЗМА са нескончаеми. Но все пак се предпочита МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМА, който всъщност дава правото на ТВОЯ ГОСТЕНИН (когото ти приемаш, защото СИ ДЛЪЖЕН [!!!!!!!!!!] да бъдеш гостоприемен) да те командува в собствения ти дом, а ти да не смееш да му възразиш, защото над теб — понеже си БЯЛ ЧОВЕК [!!!!!!!!] — виси проклятието на ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ. В тоталитарното комунистическо общество имаше само един вид политическа некоректност, за която изпращаха в лагери и затвори — тогава не биваше да се критикува властта и комунистическата идеология. И толкоз! Сега като нарушение на политическата коректност може да се формулира АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА ХРУМНЕ НЯКОМУ. Крайната цел е — ДА БЪДЕШ НАКАЗАН. Защо? Защото си ВИНОВЕН ЗА НЕЩО — без значение какво е то!
Михаил Игнатьев на 07.01.2017 в 11:41
«Планета управляется не скептиками и сатириками, но боевиками и правоверными. Новый мир, который они завещают следующим десетилетиям, уже сейчас кажется более яростным и мрачным, чем я мог когда-либо вообразить. Я предполагал, что после холодной войны новый мир, возможно, будет управляться философами и поэтами. Мое убеждение исходило из глупой веры в то, что зыбкие формы доброжелательства и общественного порядка тех стран, где я жил, выражают собой идеал, к которому, согласно разуму, должны стремиться все люди. Теперь я не уверен в этом. Я начал свой путь как либерал, и я останусь им. Но сейчас меня не покидает мысль, что либеральная цивилизация, признающая гегемонию закона, а не людей, диалог, а не насилие, компромисс, а не войну, противоречит сущности человека и может достигнуть успеха только в неустанной борьбе с его природой. Принципы либерализма – терпимость, компромисс, разум – не теряют свои ценности, но их нельзя проповедовать тем, кто одержим страхом и страстью к отмщению.»

Напиши коментар