Предлаганите от ГЕРБ промени в Закона за съдебната власт, с които се въвежда забрана за външно финансиране на съсловните магистратски организации и осветляване на членството във финансирани отвън НПО, предизвикаха противоречиви реакции в обществото. 19 засегнати неправителствени организации обявиха предложенията за дискриминационни, като се аргументираха с факта, че текстът забранява донорство дори от ЕС. Според някои анализатори обаче забраната ще осветли зависимостите в съдебната система и ще я оздрави. "Гласове" публикува два текста, отразяващи различните гледни точки.
"Грантовете" в съдебната система - за и против

 

"Правен свят": 19 организации настояват депутатите да отхвърлят проекта за промени в ЗСВ

 

19 неправителствени организации призовават депутатите да отхвърлят предлаганите промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предвижда забрана за външно финансиране на съсловните магистратски организации, като ги определят за дискриминационни и нарушаващи Конституцията.

 

Становището, изпратено до Народното събрание, е подписано от Българския хелзинкски комитет, Българския институт за правни инициативи, Български адвокати за правата на човека, Програма Достъп до Информация, Института за пазарна икономика, Центъра за изследване на демокрацията, Центъра за либерални стратегии, Българския дарителски форум, фондацията "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" - Пловдив, Българския център за нестопанско право, фондацията "Антикорупционен фонд", WWF България, Форум Гражданско участие - мрежа от над 120 НПО в страната, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Сдружението за изследователски практики, ЕкоОбщност, фондация "БлуЛинк", Асоциацията на парковете в България и сдружението "Либерални идеи за България и Европа".

 

Според тях ограничителните разпоредби са толкова широки, че не допускат финансиране на магистратските организации дори от институциите на Европейския съюз, Съвета на Европа и ООН - международни организации, в които България е приела доброволно да членува, защото всички попадат в обхвата на понятието "чуждестранно лице". В момента тези организации не се финансират от държавата, но с новите разпоредби ще се забрани финансирането и по програми на ЕС, по които и държавата получава финансиране, изтъкват в становището си 19-те НПО.

 

"Допълненията са мотивирани с мъгляво формулирани изисквания за необходимостта от гарантирането на "независимостта", "изолирането на външна намеса" и "обществената полза". От мотивите обаче не става ясно за каква независимост става дума, от каква "външна намеса" и по отношение на какво следва да се ограничат професионалните организации на магистратите и каква точно е обществената полза от това. Известно е, че автономията при управлението на професионалната квалификация е част от независимостта на съдебната власт.

 

Тези ограничителни допълнения към Закона за съдебната власт са неоправдани, а неясните мотиви към тях са изцяло несъстоятелни. Те без съмнение ще ограничат правото на сдружаване на магистратите на дискриминационна основа, ще отслабят техните организации и в резултат ще заглушат гласа на тези професионални общности в публичното пространство. Поради това те нарушават чл. 44 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България", пишат на депутатите неправителствените организации.

 

Изтъкват, че забраната прегражда възможността на магистратските организации да се ползват от финансиране по редица програми на ЕС, Съвета на Европа и други източници, които са доказали своя благотворен ефект върху тяхното организационно укрепване, обучението на членовете им и издаването на литература, която подпомага професионалното им израстване. Напомнят, че много от тези фондове са специално предназначени за тази цел, а ограничението поставя в унизително положение магистратите в сравнение с техните колеги от други страни.

 

Предлаганите промени в ЗСВ посягат на възможностите за повишаване на квалификацията на членовете на съсловните организации, като ограничава възможността им да ползват финансиране от "чужди държави и лица" с тази цел, сочат 19-те организации. Нещо повече, законопроектът възпрепятства съдиите, прокурорите и следователите да разпространяват знанията си, като провеждат лекции и обучения за други свои колеги, се казва още в становището.

 

"Възможността за набиране на средства от нестопанските организации е интегрална част от тяхното право на свобода на сдружаване. В своя доклад от април 2013 г. Специалният докладчик на ООН по свободата на мирно събрание и сдружаване заяви, че "дейностите по набиране на средства са защитени от член 22 от Пакта за граждански и политически права, а ограниченията във финансирането, които препятстват възможността на сдруженията да преследват своите уставни дейности представляват нарушение на член 22 от Пакта" (Вж. UN Doc. A/HRC/23/39, § 16). Допълненията в законопроекта въвеждат такива ограничения за магистратските сдружения, при това на дискриминационна основа, тъй като подобни ограничения не съществуват по отношение на други професионални организации в България", заявяват неправителствените организации.

 

С тези аргументи те настояват народните представители на отхвърлят предлаганите промени, които ограничават не само финансирането, но и научната и професионална дейност на магистратите.

 

Източник: http://legalworld.bg/63719.19-organizacii-nastoiavat-deputatite-da-othvyrliat-proekta-za-promeni-v-zsv.html

 

 

 

"Труд": Истерия за пари тресе Съюза на съдиите в България

 

„Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари”. Тази фраза на известния американски драматург Джон Стайнбек най-точно описва реакцията, с която бе посрещнато предложение на депутати от управляващото мнозинство за повишаване прозрачността сред магистратите. Оказа се, че няколко предложения за промени в Закона за съдебната власт са в състояние не просто да изобличат за пореден път двойнствения морал на иначе претендиращите за “собственост” върху правото на последна инстанция по всевъзможни въпроси вълнуващи обществото, но за първи път принуждават “умните” и “красивите” да протестират не за каузи и принципи, а за пари.

 

С намерението да изключат всяка възможност за зависимост върху дейността на магистратите, депутатите предлагат да се ограничи всяко външно финансиране на съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите. Това притесни много бързо върхушката на политически и олигархично зависим Съюз на съдиите в България и присъдружните им “кафяви” медии, издържани също от чужди фондации, а и на цялата армия от “грантово” зависими анализатори, ГМО-политици, “безплатни” поборници за морал и също толкова “безплатните” професионални протестъри. Воят в защита на грантовете е толкова голям, че с лекота заглушава дори гръмотевичния тътен и в най-големите летни бури. Безценно е! Да виждаш как “грантаджийският елит” вече не протестира за ценности и духовност, а за битието. Собственото си.

 

Никой не иска да отнема правото на съдиите, прокурорите и следователите да се сдружават, за да обсъждат професионалното си всекидневие и предизвикателствата пред своята работа. И заради това няма и реакция от повечето от магистратските асоциации и камари, а единствено от върхушката на Съюза на съдиите в България и свързаните с нея проксита на олигархичното задкулисие. Нещо повече, “смешен плач” предизвиква фактът, че ССБ и компания сами се припознаха като “мишени” и се обявиха за “жертви” на законопроекта. Очевидно, има защо. Ето един нагледен пример, който ако не друго, би поставил под съмнение решението и на най-принципния и честен магистрат.

 

От години на интернет-страницата и на официалните бланки, с които Съюзът на съдиите в България изразява позиции по въпросите на правосъдието у нас, неизменно стои логото на холандското министерство на външните работи. Това е така, защото ССБ получава финансиране по различни проекти от Холандия. Според публикации в медиите, през 2010 г. съдийската организация получава 698 000 евро за укрепване на капацитета си чрез програмата MATRA. В края на 2013 г. стартира и проект “Изграждане на благотворна среда за независима съдебна власт в България”, който е с бюджет от 150 390 евро.

 

През годините Съюзът на съдиите в България е бенефициент и на Фондация “Америка за България”, както и на Европейския икономически механизъм. Средствата от втория донор се разпределят от представителството на американския мизантроп Джордж Сорос у нас – Институт “Отворено общество”. Макар финансирането на съдийската организация да не е тайно, никъде няма обобщена справка за общия размер на грантовете, които върхушката на ССБ е усвоила. Според публикации от началото на 2016 г., става въпрос за поне 2,5 млн. лв., които са отишли за организиране на конференции, издаване на наръчници, плащане на хонорари на лектори, пътувания и т.н. Почти неизменно е участието в грантово финансираните проекти на магистратите Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев, Нели Куцкова.

 

На няколко пъти темата за скрития смисъл на грантовото финансиране на определени съдии е била обект на експертно обсъждане. Доколко (без)пристрастен би бил един съдия, ако трябва да решава търговски спор между българска и чуждестранна фирма, ако само преди месец е получил хонорар за участие в поредния грантов проект с чужд донор? В края на 2009 г. начело на Съюза на съдиите в България застава съдия Мирослава Тодорова, която се отказва от заемания пост в края на 2012 г. Освен всичко останало, в този период от ССБ с голяма гордост обявяват на своите членове, как с любезното съдействия на Холандския съюз на съдиите, са получили сборника “Принципни въпроси на независимостта и безпристрастността на съдебната власт”, изготвен по инициатива на холандската фондация “Съдии за съдии”. Фактът, че по това време председател на ССБ е именно Тодорова, предполага добро познаване на принципните въпроси на независимостта и безпристрастността, от които всеки един магистрат, наред с вътрешната си убеденост, трябва да се води при отсъждането на всяко свое решение.

 

На 9 юни екип на охранители от частен СОТ е изпратен на адрес на бул. “Фритьоф Нансен” № 5 заради задействана аларма. На мястото е заловен, в неадекватно състояние, младеж, който се опитвал да счупи стъклената врата на спортен магазин. Пристига и собственикът на магазина. Извикана е и полиция. Случката се разиграва малко преди 08.00 часа сутринта. Установена е самоличността на нарушителя на обществения ред. Става въпрос за 23-годишен холандски гражданин, който след като осъзнава сериозността на инцидента, опитва да намери изход, давайки на полицаите последните си 42 лева (две банкноти от по 20 лева и една с номинал от 2 лева). Холандецът е отведен в полицията, престъплението му е документирано и предадено на прокуратурата, която иска налагането от съда на най-тежката мярка “задържане под стража”, тъй като се касае за престъпление по чл. 304 от Наказателния кодекс – “подкуп на длъжностно лице”, а наказанието е до шест години затвор.

 

Мярката за неотклонение се гледа от съдия Мирослава Тодорова, която в момента е обект на дисциплинарно производство заради забавяне на изписването на 229 дела. Заради системното налагане на “бавно правосъдие”, съдия Тодорова вече веднъж беше наказвана с понижение и преместване от Градския в Районния съд. В конкретния случай, с опита на холандския младеж да подкупи двама български полицаи, Тодорова намира за правилно да наложи мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 500 лв. По-късно тричленен съдебен състав на Софийския апелативен съд ще отмени решението на съдия Мирослава Тодорова и ще наложи задържане под стража на холандския хулиган, опитал се да подкупи двама български полицаи.

 

Неоспоримите факти са: ССБ получава финансиране от Холандия; емблематичен бивш председател на ССБ отказва да задържи под стража гражданин на Холандия; решение, което трима други съдии намират за погрешно и отменят.

 

Депутатите предлагат магистратските организации да не се финансират и от европейските фондове. Макар че на пръв прочит тази поправка да изглежда странна, дотолкова, че европейското финансиране се съфинансира и от националния бюджет, то е правилно. За да достигнат европейските средства до бенефициента – в случая магистратска организация, те преминават през Управляващия орган на съответната програма, който, освен всичко друго, има задълженията да контролира честното и прозрачно разходване на средствата. Какво би станало, ако следовател и прокурор трябва да разследват злоупотреба с европейски пари от ръководител или член на Управляващия орган, който преди това е одобрил финансиране от 100 000 евро за Асоциацията на прокурорите или Камарата на следователите? Същото се отнася, дори в по-голяма степен, и за ръководните членове на Съюза на съдиите в България, на които може да им се наложи да съдят такъв високопоставен държавен чиновник, който е допуснал злоупотреби с еврофондовете.

 

Освен ограниченията за външно финансиране, оказва се, че и друго предложение на депутатите нарушава “спокойния сън” на представителите на върхушката на ССБ. Става въпрос за въвеждането на задължение всички магистрати да декларират членството си в съсловни организации и всевъзможни други сдружения, неправителствени организации, съюзи, дори и масонски ложи. Вече година и половина Съюзът на съдиите в България отказва да обяви реалния си членски състав. У нас има малко над 2200 съдии, а от ССБ твърдят, че 900 от тях членуват в организацията, но не искат да ги обявят.

 

Предложенията за промяна на ЗСВ, внесени от депутати, начело с председателя на правната комисия на парламента Данаил Кирилов от ГЕРБ, са повече от навременни и полезни за гражданите. Истерията, с която са посрещнати от върхушката на ССБ и кликата й в “кафявите” медии, само потвърждава смисъла от поправките.

 

Полезно би било, ако вместо защита на личния си джоб, кликата по върховете на ССБ да си припомни един от принципите, залегнал в Етичния кодекс на българските магистрати. Този за независимостта на магистрата. “Независим е този магистрат, който при изпълнение на служебните си задължения се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и закона, като не се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на която и да е друга власт – публична или частна, вътрешна или външна за съдебната система”, пише в Кодекса за етично поведение на магистратите. В крайна сметка, всеки, който е осъществил амбициите си и е станал съдия, не го е направил, за да осъществява скрита политическа дейност в съдебната система, нито да получава хонорари по проекти, нито за да посещава семинари в 5-звездни СПА-хотели или да пътува на обучения в чужбина, а би трябвало да го е направил, защото се стреми да осигури бързо и справедливо правосъдие и върховенство на закона.

 

Източник: https://trud.bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5/

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

От чие правителство са независими независимите НПО-то, след като ги дотират... на 10.07.2017 в 08:53
...организации на бюджетна задгранична правителствена издръжка!?
От чие правителство са независими независимите НПО-то, след като ги дотират... на 10.07.2017 в 08:53
...организации на бюджетна задгранична правителствена издръжка!?
Тези "тримата от запаса" на Ленгли на 24.07.2017 в 02:00
Почти неизменно е участието в грантово финансираните проекти на магистратите Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев, Нели Куцкова. ... на часа, на минутата, на секундата да напуснат съдебната власт и никога повече, ама никога повече ... да не помирисват черна или червена магистратска тога! През живота, ако обаче не завършат като Таков междувременно, знае ли човек ... съдба.

Напиши коментар