Дунарит vs. БТК. Открийте разликите

Държавата ще национализира военния завод „Дунарит“. Или поне си поставя тази амбициозна задача. Идеята за национализацията обяви на брифинг на министърът на икономиката Емил Караниколов, номиниран формално от квотата на „Атака“, но познат като изключително близък до ДПС депутата Делян Пеевски.

Ден по-късно и заместник-министър председателят Томислав Дончев подкрепи тезата на Караниколов.

И двамата обаче доста раздразнено контрираха журналистически въпроси за национализацията с тезата, че това не е „национализация“, а „одържавяване“. Караниколов стигна още по-далеч, като обяви доста спорната от правна и морална гледна точка схема, по която държавата се опитва да сложи ръка върху частен актив, като „пазарна“ операция. Но да оставим лингвистичните спорове.

В тази операция има толкова пазар, колкото и в колективизацията от 9 септември 1944 г.

В това държавата да бъде собственик няма лошо. Няма лошо и да придобива бизнес. Да печели. Да води цели отрасли. Ако те са стратегически. Има лошо как постига това. Схемата за „Дунарит“ е нищо повече от държавна кражба.

Но дори това не е най-важното. Най-важното е, че държавата, под управлението на премиера Бойко Борисов, демонстрира очевиден двоен стандарт, продиктуван единствено от конюнктурата. Или от някаква други практики, включително и корупционни, но не и пазарни.

Защо ли?

Просто е. Примерът се казва БТК. През октомври-ноември 2015 г. държавата можеше да стане собственик на 76% от БТК. По абсолютно същата схема, по която се опитва да придобие сега контрол над „Дунарит“. Собствениците и на „Дунарит“, и на БТК имат кредити към КТБ. Казано иначе – придобиването на двете предприятия е станало през кредити от КТБ. И двата кредита към онзи момент са проблемни. Не се обслужват или са просрочени.

Какво направи държавата през 2015 г.? Нищо. Отказа да изплати чрез синдиците на КТБ кредит от 150 млн. евро, който първото по веригата на собственост в БТК дружество в Люксембург InterV Investment дължеше на поделение на руската банка ВТБ.

Срещу изплащането на този кредит синдиците на КТБ щяха да станат собственици на дълга и впоследствие можеха да го препродават, включително и на държавна фирма.

Точно това прави в момента държавата. И забележете – синдиците на КТБ. Да, защото схемата за „Дунарит“ сега минава точно през синдиците на КТБ, които са готови да се разделят с активи за 22 млн. евро. И не само са готови, а ще го направят.

Какво каза по случая с БТК премиерът Борисов в интервю за Нова телевизия от октомври 2016 г.:

„Виваком“ първо се продаде при правителството на НДСВ, после при еди-си какво и тя стана 100% частна компания. 100% частна. И продажбата й сега вътре в нея се извършваше в Лихтенщайн и Люксембург между частници.

Мадлин Олбрайт ми се обаждала и е искала разговор по тая тема щот много желаещи имаше да участват в сделката, аз на всички дори съм отказал телефонен разговор. Когато съм питал за тема. Тема „Виваком“ – не. Не коментирам, Не желая, не искам, няма тема по тази….да коментирам. Не искам, не участвам, Това е частна. Не искам дори да чувам.

Такива хора са ме търсили и аз съм отказвал. Какво има да коментирам.

Почти всички големи комапнии, които са участвали са искали среща. И аз отказвам. Аз съм отказал на всички. Категорично. И на кое да му отговоря(интервю на Цветан Василев – бел. ред.) На кое още да му отговоря.”

Борисов обстойно разяснява как БТК е частен интерес и частен случай. Но е на съвсем различна позиция за „Дунарит“.

А двете дружества са несравними. БТК е най-големият телеком в страната. Системите й са резервни за военни операции или в случай на криза. Активите на дружеството са от значение за националната сигурност на България. Да не говорим какви са финансовите резултати и възможности на телекома и какъв приход държавата би могла да реализира от национализацията или одържавяването, ако ви харесва повече.

Но, не. Борисов не поиска държавата да стане собственик на БТК. Поиска си обаче „Дунарит“. И за всичко това трябва да има причина. Тя не е пазарна и е нелогична.

А щом е нелогична и не е пазарна, остава да е само една – корупционна.

А, да, има и още една причина. През „Дунарит“ държавата се разплаща с Пеевски, чието вземане реално купува. Вземане, което самата държава оспорва в съда.

Не е шега, хора, не е шега.

Източник: transmedia.bg