Стойността на агентите не се преценява с оглед на моментното състояние - разузнаването винаги е дейност в дълбочина, в перспективата на поне 30-40 години. Много по-важно е да организираш и убедиш световноизвестни имена от интелектуалния менстрийм с една своя декларация да подкрепят определена инициатива на страните от социалистическия блок, отколкото да ти каже някой агент точно на коя дата войските ще напуснат Индокитай, особено при положение, че знаеш, че така или иначе ще го напуснат. Пример за подобна безценна помощ от страна на Кръстева е издаването на френски език на книгата на Блага Димитрова „Страшният съд”, касаеща особено чувствителната тема за войната във Виетнам (Индокитай), особено във Франция, която губи полуострова през 50-те години на ХХ век. Тази книга не само е издадена, Кръстева се ангажира с разпространението и с това да има телевизионно интервю с автора (в досието няма данни дали се е случило). Всичко това днес наричаме хибридна война. Напълно възможно е прекратяването на връзката по този начин и при този дисбаланс на фактите по делото да има и друга цел. Лицето да е преминало към друг отдел - митичния Пети отдел на ПГУ, този, който водеше нелегалите. Това би обяснило много от празнотите в досието на Кръстева или пък несъответствията в него, където веднъж се сочи, че е агент, друг път, че е агент в период на проверка, трети път, че е секретен сътрудник (срв. Работното дело - оценка на информациите). Някъде срещнах публикации, че Юлия Кръстева се подигравала на ДС с незначителни сведения. Това е пълна глупост. Да се подиграваш на ДС означава да поемеш риск за близките си тук. И да поемеш риск тази същата ДС да предаде анонимно на Рансенман Женерал информация за работата ти на френска територия. Което би означавало да видиш грозното лице на демокрацията на Петата република - процес и ако няма размяна на моста Глинике, среща с едно изобретение на д-р Гилотен. С други думи, да имаш работа с ДС и да правиш опити да й се присмиваш, е чиста проба некачествен екзистенциализъм. Чрез близостта си с ДС Юлия Кръстева решава и някои битови въпроси, свързани с посещенията на родителите й, с идването, престоя и развитието на сестра й във Франция. Това говори за една еквивалентност на престациите - тя дава, но и иска. И не само иска, а и получава. Това продължава с години.

 

 

Снимка: France 24

 


В миналото си изложение поставихме въпроса била ли е Юлия Кръстева агент или не, в зависимост от това какви данни съдържа досието й, което тогава по обясними причини още не бяхме прочели. Благодарение на Комисията досието е налично он-лайн и може да бъде прочетено от всеки. И ако в този случай има нещо, което не разбирам, това е упорството на отрицанието.

 

Аз съм десен човек, но не считам, че да си ляв е нещо лошо или пък престъпно. Не считам, че да си работил в разузнаването е лошо и/или престъпно. Така се е сложил животът ти. И колкото и силно да отричаш фактите, когато те са документирани, е просто глупаво да го правиш.

 

Ние изложихме три основни версии - че Юлия Кръстева е агент, че е агент, но по препоръка на френското разузнаване , и на трето място, че е налице злоупотреба с името и/или със закона. Днес можем само да зачеркнем последните две от трите версии.

 

Юлия Кръстева не е просто агент - тя е високопоставен агент

 

С нея се занимават лично шефовете на разузнаването - резолюциите поставяни по делото са на ген. Венелин Коцев, инструктажът на оперативните работници е правен от ген. Любен Гоцев, с исканията й се занимава лично зам.-министърът на външните работи Живко Попов, всесилен човек на Тодор Живков и в дипломацията, и в службите, поне до момента на осъждането му за злоупотреби.

 

Не е вярно и твърдението, че няма следи от самата Юлия Кръстева в делото. Макар и доста прочистено, в т.ч. и преномерирано, досието съдържа ръкописна картичка от нея, в която тя кодирано съобщава кога ще се обади за среща. Има и писмо, написано на машина на френски език, относно проблемите от битов характер, касаещи посещенията на родителите й.

 

Картичката, написана на ръка, означава, че в резидентурата, ръководена впрочем по това време от зам.-началника на ПГУ полк. Димо Станков, са имали сравнителен материал от нея, за да се уверят, че наистина тя е написала текста.

 

Юлия Кръстева няма как да е станала агент по препоръка на френските служби. 

 

Видно е, че работата с нея започва още преди заминаването й за Франция, в средата на 60-те години - от това време в досието има данни. Ние виждаме от това досие колко широкообхватна е работата на ДС в онези години. По един и същ човек работят няколко управления, отделно от това и Разузнавателното управление на МНО, събира се информация от съученици, състуденти, колеги от работата, познати и т.н. Проникването до нея и мъжа й тръгва и по линията на агент Марк, който се сближава със сестра й - подобно старание ДС не проявява всеки ден. Работата по агент Сабина е предмет на обсъждането на работата на резидентурата в Париж (стр. 72), обект е на планиране на мероприятията през идващата година, говори се за дежурна явка.  

 

Не знам как точно е в структурализма, но в разузнаването значимостта на агента се извлича и по косвени данни.

 

ДС е толерантна към нея - прощава й неявяванията на срещите, нейната недисциплинираност, разсеяност, мързел. В оперативната работа е така - залагаш дълго и упорито на един агент и може и да не доживееш да береш плодовете на труда си. Или пък се оказва невъзможен за работа - е, свиваш рамене и архивираш делото. После от време на време проверяваш положението без да си рязък. Или пък оперативните работници са били максималисти и не са отчитали правилно индивидуалните особености на агента си. Основен принцип в агентурната работа е: не искай от агента си невъзможни неща, за да не го принуждаваш да те лъже и отбягва. Личното израстване в научните и интелектуални кръгове не е право пропроционално на агентурните възможности. Особено пък по линия на активните мероприятия.

 

Дори и след приключването на делото то не е свалено физически в архив, а в него прдължават да постъпват материали. Това е нормално - дори и да си се отказал от един агент, това не означава, че той изчезва. Напротив, връзката с него се продължава, лежерно, възпитано и… редовно. Не се знае кога този агент ще стане важен, значим, ще има достъп до важна информация. Тогава той се активира.  Такива са правилата на конспиративната игра. Трудно е, рисковано е да работиш с агенти на чужда и при това вражеска територия. Видно е от докладните записки, че лицата, които са се срещали с нея, са се проверявали за 101 ВН, което означава дали са били проследявани от контраразузнавателните служби на Франция.

 

Юлия Кръстева навлиза в конспиративността на работата с ДС

 

- тя има кодов номер, псевдоним, правят се уговорки  кога да бъде потърсена по телефона (докато съпругът й още не се е върнал от работа, стр. 34), уговарят се редовни и резервни срещи (стр. 53), има докладна записка за успешна вербовъчна беседа. За разлика от досиетата на другите управления на ДС, в Първо главно управление много рядко ще намерите декларация-съгласие за сътрудничество, особено при вербовка на т. нар. идейна основа. Към тайници и явочни квартири не се е преминало, вероятно поради липсата на нужда. Самата тя моли да не пише, а вербално да излага информациите, които има. Това е правилното поведение - нали не си представяте как един професор в Сорбоната стои в „Клозери дьо Лила” и пише агентурно сведение на нашия разузнавач, който го сгъва, слага го в джоба си и си тръгва. Всичко това е под един благовиден предлог - че не умее да систематизира информацията. Посещава прикритието, което от обобщение на фактите разбираме, че е консулството ни. Изобщо писането на вражеска територия се избягва при срещите, както от агента, така и от „срещащия” го офицер. Характера на документираната от срещите информация сочи, че неин източник може да бъде само Юлия Кръстева.

 

Нека се разберем - целите на вербовката на Юлия Кръстева са доста далеч от нормалните ни представи за шпионска работа. Тя трябва да проникне във френските културни среди и интелектуални кръгове и да дава информация за настроенията в тях, за тенденциите, за културния елит, за настроенията в компартията. Да следи за влиянието на маоизма, за развитието на народоосвободителните движения. Тези цели са очертани и в постановлението от 19.06.1971 г. на офицера, завел делото „Сабина”. 

 

Юлия Кръстева разкрива кой финансира определени вестници и списания, кой ВСЪЩНОСТ стои зад тях, кой на какви позиции е преминал. Какво повече му трябва на едно политическо разузнаване?

 

И Юлия Кръстева се справя блестящо с тази задача. 

 

Тя има богат съпруг, писател, издател, главен редактор, с връзки в „Монд”, близка е до Сартр, професор е, чете лекции в САЩ и Канада, в Италия, посещава семинари в цял свят, пътува свободно до Китай, оформя възгледите на младите хора, които неориентирано се блъскат в идеологическите стени на съвремието си. Колкото по-голям учен стане (стр. 34), ”толкова по-полезна ще е за нашата работа”. 

 

Този наш агент за влияние достига в апогея си до Митеран. Какво повече можеш да искаш от него.

 

Самата тя казва през 1975 г. на среща, че винаги е готова да помага за неща, за които има реална възможност. В смисъла на горното поне аз намирам оценката на ПГУ за подаваните от нея информации, за самата нея и за желанието й за работа за неправилни.

 

По-късно срещите с Юлия Кръстева се възлагат на приятеля й от комсомола Владимир Костов (Кръстев), за което лично зам.-началникът на ПГУ ген. Любен Гоцев прави инструктаж на Костов. Решава се да се премине към работа с мъжа й с цел активни мероприятия срещу Китай. Вероятно единствено слабата подготовка на Костов и непригодността му за оперативна работа попречват Филип Солер да стане също агент на българското разузнаване. По-късно Костов ще стане предател и в архивите на ПГУ ще бъде открита разработка за него с кодовото наименование „Юда”. Този човек е жив и днес и би било интересно да бъде попитан каква е истината от онези далечни години.

 

Анализът на данните, подадени от нея, особено за САЩ на 26.05. и 17.06 1976 г., за Форд и Кисинджър, за „фермера” Джими Картър, за голизма, Ширак и промените във външнополитическия курс на Франция (стр. 145), както и тези за палестинските движения, за тенденциите и настроенията в средите на социалисти, комунисти и леви изобщо, както във Франция, така и в Италия са ясни и точни, зрели като политически анализ. Дори тази информация да е можело да бъде добита и по други канали, казаното от Кръстева спомага за нейното верифициране (срв. Карл Попър, Теория на верификацията).

 

Кръстева не успява, поне според данните от това досие, да се внедри в централите, които имат за задача да подриват авторитета на България и на социалистическата общност, но дава достатъчно данни за ционизма във френското радио и телевизия, в печата, в обяснението на въпроса защо палестинските националноосвободителни движения нямат популярност във Франция. В разузнавателната работа има различни видове информация- информация за натрупване, за анализ, за решение… Стойността на агентите не се преценява с оглед на моментното състояние - разузнаването винаги е дейност в дълбочина, в перспективата на поне 30-40 години. Много по-важно е да организираш и убедиш световноизвестни имена от интелектуалния менстрийм с една своя декларация да подкрепят определена инициатива на страните от социалистическия блок, отколкото да ти каже някой агент точно на коя дата войските ще напуснат Индокитай, особено при положение, че знаеш, че така или иначе ще го напуснат. Пример за подобна безценна помощ от страна на Кръстева е издаването на френски език на книгата на Блага Димитрова „Страшният съд”, касаеща особено чувствителната тема за войната във Виетнам (Индокитай), особено във Франция, която губи полуострова през 50-те години на ХХ век. Тази книга не само е издадена, Кръстева се ангажира с разпространението и с това да има телевизионно интервю с автора (в досието няма данни дали се е случило).

 

Всичко това днес наричаме хибридна война.

 

Напълно възможно е прекратяването на връзката по този начин и при този дисбаланс на фактите по делото да има и друга цел. Лицето да е преминало към друг отдел - митичния Пети отдел на ПГУ, този, който водеше нелегалите. Това би обяснило много от празнотите в досието на Кръстева или пък несъответствията в него, където веднъж се сочи, че е агент, друг път, че е агент в период на проверка, трети път, че е секретен сътрудник (срв. Работното дело - оценка на информациите).

 

Някъде срещнах публикации, че Юлия Кръстева се подигравала на ДС с незначителни сведения. Това е пълна глупост. 

 

Да се подиграваш на ДС означава да поемеш риск за близките си тук. И да поемеш риск тази същата ДС да предаде анонимно на Direction De La Surveillance Du Тerritoire информация за работата ти на френска територия. Което би означавало да видиш грозното лице на демокрацията на Петата република - процес и ако няма размяна на моста Глинике, среща с едно изобретение на д-р Гилотен. С други думи, да имаш работа с ДС и да правиш опити да й се присмиваш, е чиста проба некачествен екзистенциализъм.

 

Чрез близостта си с ДС Юлия Кръстева решава и някои битови въпроси,

 

свързани с посещенията на родителите й, с идването, престоя и развитието на сестра й във Франция. Това говори за една еквивалентност на престациите - тя дава, но и иска. И не само иска, а и получава. Това продължава с години. Е, не винаги става така, както иска. Но това важи и за двете страни. Факт е че последната обобщена справка за работата с нея е от 1984 г. Поне по това досие.

 

Много ми се искаше Юлия Кръстева да не бе отрекла работата си за разузнаването на България и по този начин да не беше попаднала в капана на противоречието на думи с документи. 

 

Заплахите с френски съд и адвокати не са сериозни - кого ще съди в един евентуален процес? Мъртвия Иван Божиков или 86-годишния генерал Гоцев.

 

Освен знаците на писмеността, човек като нея би трябвало да разчита и знаците на съдбата. Които не друг, а всесилното време ни изпраща.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

TRiUMPh за ПУТИН

TRiUMPh за ПУТИН

Срещата в Хелзинки бе проведена и отразена така, че да изглежда като б...

24 коментар/a

observer на 03.04.2018 в 15:29
ДС със сигурност е получила безценни данни за семиотиката и структурализма, както и за идейната еволюция на Жан Пол Сартр. Операцията е била успешна и е дала желаното и на двете страни. Юлия е заминала за Франция легално, без да се налага да пресича държавната граница с риск на живота и да престои месеци в лагер за имигранти. Офицерите от службите пък са се наслаждавали на посещенията си в прекрасния Париж за сметка на трудещите се. Франция е получила поредния интелектуалец със световно име, а ние българка, с която да се гордеем.
пп76 на 03.04.2018 в 16:04
Да живее Боко тиквата, достоен вожд на българските десни! Никога не е бил агент на ДС. Както впрочем и Цветан Цветанов.
CMEXXX на 03.04.2018 в 16:24
И какво като е била разузнавач? България няма нужда или няма право да има разузнавачи? Това да не е като сега - анархия и липса на всякаква държавност!
Светлин на 03.04.2018 в 17:38
Сега френското контра разузнаване трябва да я проверява.Не ме кефи че е комуняга.
Мильо Лудия на 03.04.2018 в 18:44
Стига с това ДС, аман вече. Пишете да доносниците на Козяк 16, това интересува хората днес.
Спиноза на 03.04.2018 в 21:53
То е ясно че е била, и не това е интресно, въпросът на въпросите е кой стои зад нейното осветляване, за какви прегрешения спрямо сегашната власт, сега я хвърлят на вълците, защо я дискредитират? Та тя е работила дълго след падането на комунизма, някъде до 2007 г., тоест за вече демократична България, член на НАТО и ЕС!
жалко на 03.04.2018 в 22:32
ВЕРОЯТНО е натопила доста невинни...
Спиноза на 03.04.2018 в 23:00
Работила е за българското външно разузнаване, не е била "доносник", както го разбирате повечето, всяка истинска държава има свое външно разузнаване, явно сега не ни е разрешено да имаме свое външно разузнаване, ЗАЩОТО СМЕ КОЛОНИЯ, на ония, които са ни забранили да разузнаваме!
Напротив, напротив на 03.04.2018 в 23:17
разбра се, че нищо не е работила. Спазарила си е заминаването за Франция, а после е гледала да изклинчи. Естествено, че се е очаквало от нея да доносничи. Не срещу българи, а срещу хората от нейните среди там. Това е реалният шпионаж, не преследване с коли и скокове от самолет без парашут в стил Джеймс Бонд. А КОЛОНИЯ си бяхме и преди, само, че тогава беше забранено да разузнаваме Съветския съюз. ДС си беше като филиал на КГБ, териториите бяха разпределени, германците шпионираха ФРГ и други западни страни, ние Турция и т.н.
Геше(в) на 03.04.2018 в 23:32
И каква е ползата от всичко това!? От "отварянето" на прочутите досиета. Да могат чужди наемници и комплексирани ентелегенти като Христо Христов да си заработват парите и чешат комплексите си за величие."Възстановяване" на някаква имагинерна справедливост - палячовци. България е повече от комунистическия период, повече от преддеветосептемврийския, де акъл в кратуни като тази на Лъчезар Тошев и сие да го разберат това.
биогноза на 04.04.2018 в 07:48
Мога да ви кажа защо я осветлиха точно сега (въпреки че съм категорично против това да се прави). Последните три месеца джендър идеята и постановката, за която самата тя се е борила като теоретик, не само че беше осветлена в цялата си "прелест" пред широката и доста интелигентна балканска общественост, но и бе разобличена с от интернет гражданското общество у нас с такива сили и с такъв замах, какъвто западните кукловоди даже и не са подозирали. Лошо е да бъде подценяван противникът само защото нямал бил толкова богата история на демокрацията, и още по-лошо да се забравя, че тъкмо нашите земи и нашите предци са били древният културен донор на Европа. В Западна Европа даже името на континента не е западно, същото се отнася и до сакралния им политически термин "демокрация", всичко културно значимо е дошло (от земи и народи, разположени малко по на) Изток.
биогноза на 04.04.2018 в 08:02
Ето къде е разковничето: Лакан и някои от френските постструктуралисти не свързваха безполовостта и домогванията до нечовешкото с идеологическата поръчка откъм Министерството на Истината, както правеха днешните джендъри-неомарксисти, олицетворяващи се с "великите" прогресистки постижения на Запада. Постмодернисткото преучредяване, което Юлия Кръстева схващаше добре като вещ професионалист, бе де факто перманентна критическа процедура по превъзмогване на социалната тяга и социалните конструкти в духа на Ницше, а не идеологическо пленничество на нови детерминизми и обичайните стадни подражания. Струва ми се, че в тази своя озованост между харибдата и сцилата на истината и конюнктурата, Юлия Кръстева не е успяла да застане твърдо на страната на стерилната линия, идеща от Ницше, а напротив - допуснала е твърде много компромиси само защото лавината на буржоазното е помела или най-малко пречупила борчето на духовния аристократ в нея.
Името ми е Червен на 04.04.2018 в 08:16
Мисля, че няма никакви конспиративни причини в осветляването на Юлия Кръстева. Причината комисията по досиетата да го направи е обичайната - проверяват се всички, заемащи или заемали определени длъжности. В случая Ю. Кръстева е проверена като член на редколегията на "Литературен вестник". А за член на редколегията тя е предложена от проф. Миглена Николчина, нейна ученичка и последователка, която днес си скубе косите от мъка, че с това е станала причина за осветляването и първата ѝ реакция беше да заяви, че това досие е фалшиво и изфабрикувано.
Веднъж вече писах че на 04.04.2018 в 08:45
Юлия трябва да се гордее че е служила на народ и Родина а не да хленчи и се оправдава на стари години но това мисля че се подразбира предвид възраста и менталите изменения свързани с въпросната напреднала възраст!
Helleborus на 04.04.2018 в 16:52
Странна в тази история ми е единствено реакцията на обществеността. Вместо да приемат поредното име на агент на ДС, като хора, които вече са свикнали, сума народ се втурна да доказва, че не е вярно. Защо изобщо се палят толкова, някой идол ли е развенчан, що ли? Обикновени житейски драми на нашето време. И много по-незначителни от това, че децата на нейните възмутени защитници, вероятно споделят още по-бездуховна философия за живота и може би се продават също, за придобивки или престиж. Никой не крещи, че моралът на поколенията ни се е сринал отдавна под този на довчерашните агенти, че дечица се държат като озверели или не разбират какво четат в училище. Какво доказваме, че имаме днес култура, която е свята и чиста? Къде са й плодовете тогава в поколенията ни? С какво ще си измием ръцете, с илюзии за велики интелектуалци , водачи на нашето време, докато очевидно корабът потъва?

Напиши коментар