По време на съдебния процес срещу двамата психолози на ЦРУ, изготвили "наръчника за водене на интензивни разпити" на затворници, бяха публикувани множество секретни документи. Те разкриват ужасяващи подробности за случващото се в пръснатите по целия свят затвори на американското разузнаване, където не действат нито законите на САЩ, нито кодексът за лекарска етика. Дори американската преса признава, че става дума за хора, които по нищо не се различават от нацистките лекари-убийци.

 

 

Миналото лято жертви на изтезанията в затворите на ЦРУ успяха да привлекат под съдебна отговорност двама бивши психолози на ВВС на САЩ, автори на програмата за разпити, използваща брутални техники за извличане на информация от заподозрени терористи. Като ответници по делото бяха привлечени психолозите Джон Брус Йесен и Джеймс Мичъл, наемници на Ленгли.

 

Съдебните заседания продължиха няколко месеца. В хода на процеса Пентагонът и ЦРУ бяха принудени да публикуват голямо количество документи с гриф „секретно“, след като съдът ги задължи. От разсекретените четири хиляди страници станаха ясни някои ужасяващи подробности за отношението към задържаните в тайните затвори на ЦРУ, разпръснати в десетки страни по света.

 

Пресата огласи рапорта за последните два дни от живота на Рахман Гул в затвора Кобалт“ край Кабул. Затворниците го наричат „Тъмата“ заради особения режим в него – всички лампи в камерите са изключени. Затворниците са държани в непрогледна тъмнина  и принуждавани да слушат силна музика 24 часа в денонощието.

 

Гул, заподозрян за връзки с афганистанския полеви командир Гулбудин Хекматияр, е разпитван в продължение на две седмици. През цялото време практически не му дават храна и редовно го лишават от сън – връзват го с белезници за тавана и го будят, ако случайно задреме. Единствената му дреха бил памперсът.

 

Разпитите се провеждат през ноември 2002 г., когато нощната температура в Кабул пада под нулата. За подсилване на ефекта от време на време потапят Гул в съд с ледена вода.

 

Една вечер го закопчават с белезниците към циментовия под. Охранителят, който го проверява няколко пъти през нощта, разказва: „Той лежеше и трепереше. Впрочем той винаги трепереше“. На сутринта Гул спира да трепери. Лекарят констатира смъртта, настъпила вследствие на общо охлаждане.

 

 

Разпитът се ръководи от Джон Брус Йесен – човек с извънредно любопитна биография. По време на службата си във ВВС на САЩ той получава диплома за психолог, а после работи като наблюдател в школата по оцеляване във военно-въздушната база Феърчайлд. Покрай другото, там се инсценират разпити с използване на изтезания и жестоко психологическо въздействие. Смисълът на тези тренировки е да се подготвят американските войници за разпити, ако попаднат в плен.

 

В началото Йесен само наблюдава процеса. Следи за това да не пострада някой от войниците по време на тренировките. По-късно започва да се вживява в ролята на разпитващ и я изпълнява с такава страст, че успява да стресне собствените си колеги. Йесен е толкова брутален и агресивен, че се наложило военните да го заснемат на видео и да му го покажат след това с молба да не прави така никога повече.

 

В края на 1990-те Йесен се уволнява, но след атентатите от 11 септември предлага услугите си на ЦРУ, представяйки се за опитен специалист по разпити на терористи.

 

През пролетта на 2002 г., заедно с колегата си от школата по оцеляване Джеймс Мичъл, пише „ръководство по техника на интензивния разпит“. То започва с изречението „ние не сме специалисти по арабска култура и по структурата на „Ал Кайда“. Което е самата истина. Но по-големият проблем е, че Мичъл и Йесен не са специалисти и по техника на разпита: дисертацията на Мичъл е посветена на борбата с високото кръвно налягане, а тази на Йесен изследва методите за семейна психотерапия. Единствените разпити, които двамата са виждали през живота си, са тези от „шоуто“ в школата по оцеляване.

 

Независимо от това, инструкциите на Йесен и Мичъл допадат на военните, понеже са прости и разбираеми. В тях се предлага към затворниците да бъдат прилагани такива мерки за въздействие като глад, лишаване от светлина, непрекъсната силна музика, многочасово приковаване с белезници в неудобна поза, лишаване от сън, заливане с ледена вода и имитация на давене. В общи линии психолозите предлагали ефективна програма за средновековни мъчения.

 

Целта на тези издевателства е да докарат затворника до състояние на „приучена безпомощност“. Йесен заимства този термин от трудовете на психолога Мартин Зелигман. През 60-те години Зелигман провежда серия от експерименти върху кучета и забелязва, че регулярното прилагане на електрошок притъпява волята за съпротива у животните до степен, че те дори не се опитват да се спасят. Йесен бил във възторг от тези садистки опити.

 

Така Мичъл и Йесен са наети по договор за сътрудници на ЦРУ. Техните процедури се прилагат на десетки затворници в тайните американски затвори, но най-активно методиката им се използва в „Кобалт“. Двамата психолози присъстват на разпитите и настоятелно изискват от надзирателите да не обръщат никакво внимание на жалбите на затворниците.

 

Когато умиращият от студ Гул моли да му дадат одеяло, Йесен заявява, че това е „типична тактика на терориста“. Впрочем всички оплаквания и жалби той наричал „терористична съпротива“.

 

 

В затвора на ЦРУ в Тайланд Йесен и Мичъл организират разпитите на саудитеца Абу Зубейда, подозиран във връзки с „Ал Кайда“. Впоследствие правителството на САЩ сне обвиненията срещу него, след като Зубейда призна всичко, което знаеше, пред американското разузнаване. Но Йесен и Мичъл решават, че нещо със сигурност крие и го подлагат на „интензивен разпит“. В продължение на няколко дни затворникът е държан в килия, в която не може нито да се изправи, нито дори да седне. Завръзват го за пода и над 83 пъти го подлагат на „имитация на давене“ – като изливат вода върху плат, покриващ лицето, докато не загуби съзнание. Саудитецът мълчи, защото няма какво да каже, но Йесен и Мичъл са убедени, че просто се инати.

 

По ирония на съдбата Абу Зубейда и затворниците от афганистанския „Кобалт“ се спасяват, след като са преместени в печално известния завор „Гуантанамо“. Тук поне допускат правозащитници и лекари, може да им бъде оказана медицинска помощ. Оттук, в крайна сметка, успяват да излязат на свобода и дори да подадат иск в щата Вашингтон срещу мъчителите си.

 

Историята с давенето не е исторически прецедент. След окупирането на Филипините през 1898 г. американските военни редовно изтезавали по този начин местните партизани и други инакомислещи. Роднините на пострадалите и загиналите подали жалба в съда, но инквизиторите се отървали с незначителни глоби.

 

Сега историята се повтаря. Още през септември съдия Джъстин Лоу Квакенбуш заяви, че Йесен и Мичъл се ползват със закрилата на правителството на САЩ и посъветва страните да сключат извънсъдебно споразумение. Така че авторите на инструкциите за мъчения ще избегнат по-строга отговорност.

 

 

За работата си по договор с ЦРУ психолозите са заработили общо над 80 милиона долара. Двамата си купуват луксозни имения, които жълтата преса нарича „къщите на ужасите“. Двамата продължават да издават книги и надълго и нашироко да оправдават зверствата си – как, видите ли, били принуждавани да правят всичко това от едни лоши хора в ЦРУ. Общественото осъждане, което получават, е минимално – няколко вестникарски статии и една малка неприятност на Йесен с братята – мормони. Последните не харесаха избирането му за епископ навръх скандала с изтезанията, и седмица по-късно бе принуден да се откаже от тази длъжност.

 

През 2009 г. президентът Обама осъди прилагането на мъчения при разпити на затворници. Няколко точки от наръчника за разпити на Йесен и Мичъл бяха премахнати. Но гладът, лишаването от сън и „имитацията на давене“ продължават да се използват в тайните затвори.

 

Историята с психолозите-палачи изглежда като връщане на западния свят към най-тъмните му времена. Неправителствената организация „Лекари за правата на човека“ откровено сравни Мичъл и Йесен с нацистките лекари-убийци,  осъждайки безчовечните им експерименти с хора и нарушаването на всички норми от Нюрнбергския кодекс на лекарите, приет след процеса в Нюрнберг.

 

 
 
 
Превод за "Гласове": Анастас Добрев
 
 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Айде, айде! на 17.10.2017 в 09:50
Така де, закоравели убийци и фанатици могат да разкрият престъпленията и плановете си само с поглаждане по главите. След което те автоматически се превръщат хуманисти и алтруисти. Макар че има и изключения. Един Баш Бандит три папи го гладиха по темето и пак си остана бандит!
Хм... на 17.10.2017 в 10:02
При такава богата собствена история да ни обясняват как биели негрите в някаква друга държава? Хм...
Ужас! на 17.10.2017 в 15:51
Да не дава Господ! Никому!
Муйо на 17.10.2017 в 18:21
"... страната на свободните и дома на храбрите...", а също така и "изключителна нация" (с) Барак Хюсеин
автор Взгляд на 19.10.2017 в 19:30
?!?! Е, нема как да не повЕрвам. Но такъв си е Дачков - матушката любит очень яко.

Напиши коментар