На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история – атентатът в катедралата „Св. Неделя“ в София. Убити са над 150 души, ранените са повече от 500 по-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. Сред тях е част от елита на нацията – военни, политици, общественици, но и много невинни жени и деца.

 

След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. БКП е забранена от Върховния касационен съд, но продължава дейността си в нелегалност. Срещу активистите на партията се извършват страхотни гонения. Ултралявото крило в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие и изпълнявайки указанията на Коминтерна, решава да се извърши подготовка за ново въоръжено въстание. Като част от този план се предвижда да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Така властта ще бъде обезглавена и в страната ще се създаде критична обстановка, от която да се възползва комунистическата партия. Набелязаната жертва е запасният генерал Константин Георгиев, председател на Демократическия сговор в София, депутат, човек с добро име в обществото. Вечерта на 14 април 1925 г. трима непознати го прострелват смъртоносно в градинката при църквата „Св. Седмочисленици“, близо до дома му.

 

Генерал Коста Георгиев

 

Същия ден сутринта в прохода Арабаконак покушение е извършено и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници – ентомологът проф. Делчо Илчев и дворцовият ловец Петър Котев. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април. Поканени са висши военни, министър-председателят Александър Цанков, всички министри, самият цар Борис. Той обаче предпочита да отиде на погребението на Котев в с. Бели Искър, Самоковско, и така само за два дни се разминава на косъм от смъртта. Има и версия, че царят е бил предупреден в последния момент за готвения в „Св. Неделя“ атентат.

 

Министър-председателят проф. Александър Цанков поздравява Н.В.Цар Борис III за оцеляването му в атентата при Арабаконак, извършен на 14 април 1925 г., в който са убити спътниците на царя ентомологът Делчо Илчев и ловецът Петър Котев, София 15 април 1925 г.

 

На 16 април, Велики четвъртък, в 3 ч. и 20 мин. следобед по време на опелото, когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, адска експлозия разтърсва Божия храм.

За този изключително жесток акт, останал дълго време като един от най-кървавите в световната история, е писано много – за подготовката, извършването, последвалите го събития. Днес обаче ще погледнем през ужасените очи на един от пострадалите и оцелял по чудо, генерал Иван Шишков:



„Какъв хубав пролетен ден, как приветливите лъчи на дневното светило, през ведро небе, топлеха, а над столицата за първи път след дългата зима, се ширеше красиво и необятно синьо небе!...

Камбаните на софийската катедрала тъжно разнасяха своя печален тризвон. Богомолци от всички слоеве на софийското гражданство пристигаха на групи. Цветът на софийското общество с посърнали от скръб лица и с наведени глави, безмълвно се редеше около Божия храм и чакаше пристигането на погребалната процесия с тленните останки на мъченически загиналия запасен генерал Коста Георгиев…

 

Като всички, бързах и аз, придружен от жена си да отида в храма „Св. Неделя“ и да кажа на мъченика своето последно „Прости!“. Стражари пазеха около храма и не ни пуснаха да влезем преди да пристигне погребалната процесия. Аз се спрях до сквера, който е от дясната страна на входните стълби на храма.

Не след дълго камбаненият звън се засили и пред просълзените очи на хилядното множество мина ковчегът с тялото на генерала, носено от стари воини, минали през огън и кръв, запасни и действащи генерали, офицери, депутати и кой ли не! Военният министър генерал Иван Русев, потънал в тъга, като всички, с наведено чело поддържаше ковчега.

 

Заредиха се министрите с министър-председателя начело, депутати, професори, учени, цялото запасно офицерство от столицата, офицерите от софийския гарнизон, граждани, госпожи и госпожици, познати и непознати.

Запасният генерал Васил Златаров ме покани да влезем в църквата.

- Къде ще идем? Сега е вече късно, мъчно ще можем да си пробием път…

Унесен в тъжни мисли, аз не забелязах кога се е отделил от мен боевият генерал. Госпожа Момера Новоселец покани мен и жена ми да влезем. Аз пак отказах, а жена ми и тя ме оставиха при сквера и отидоха… да станат жертва на едно нечувано злодеяние!

 

Не изминаха и десет секунди и един адски оглушителен трясък, като гръм от хиляди оръдия, се разнесе над Божия храм, земята потрепери, парченца от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко мигновено замря… Несъзнателно, по инстинкт за самосъхранение, аз съм бил с вдигнати над главата ръце. Тежък удар по ръцете ме свести от минутната забрава. Обърнах се към черквата и, Боже мой, сърцето ми се сви от ужасното разрушение! Всичко беше в развалини, а под развалините загина цветът на столичното общество…

 

Камбанарията на църквата Света Неделя, разрушена след атентата на 16 април 1925 г.

 

- Стой, стой! – извика някой около мене.

 

Върнат към действителността, аз видях, че от църквата излизат неузнаваеми човешки същества, с разкървавени лица и с дрехи, плътно покрити с пепелява пелена. Отидох към входа на храма. Едва тук си спомних, че жена ми е вътре! Тръпки побиха тялото ми, като видях живи картини, наподобяващи Ада на Данте Алигиери… Полупогребани и неузнаваеми живи същества, затрупани под развалините, потънали в прах, безмълвно протягат прашливи ръце за помощ и спасение от явна смърт. Картината на гибелта и разрушението не се поддава на описание – смърт и ужас витаеше в храма. Спасените като луди се втурваха към вратите, мачкаха лежащите и ги доубиваха.

 

Залових се да помагам на първия попаднал ми страдалец и - о, чудо, гледам, че човекоподобното същество, което безмълвно и кротко се доверяваше на моите усилия, е жена, облечена в палтото на моята съпруга!... Полагам всички усилия да я измъкна от тухлената грамада, но чувствам остри болки в дясната си ръка. Набързо разчиствам грамадни купчини от камъни, тухли и циментови откъслеци, извличам я из ноктите на злодейския гроб. По същия начин измъкнах от гробната тухлена камара и г-жа М. Новоселец. Тя, горката, беше притисната до самия праг на църквата и лежеше по средата на входните врати , и всички спасили се по чудо в църквата, са стъпвали по гърдите, главата и ръцете ѝ.

 

Вътрешността на църквата след атентата. Виждат се отломките от купола в близост до олтара, където е бил ковчегът с тленните останки на ген. Коста Георгиев. Бомбата е била поставена в централния купол на катедралата

 

Заведох жена си в квартирата на д-р Давидов, където ѝ дадоха първа медицинска помощ. Той ѝ направи първите промивки и ми препоръча да я отведа за по-щателен преглед в някоя болница.

Обходих с болната всички болници. Навсякъде бе препълнено с ранени и убити – лекари, студенти, болнични служители, всички бяха в услуга на пострадалите.

 

Накратко описвам случилото се с мен, а това бе със стотици. Отделни хора, тичащи по болниците, тичащи за своите близки, чупят ръце и бягат в други болници, в други отделения, безнадеждно се връщат в града, отново нахълтват в разрушения храм, ровят се из неговите развалини… Ужас, неописуем ужас и отчаяние бяха обхванали целия град!

Вековете, историята на народите от всички крайнини на Божия свят, от най-дълбока древност до кървавия 16 април 1925 г., не помнят такова сатанинско дело!“

Запасен генерал Иван Шишков

 

 

 

 

 

 Храмът в първите дни след жестокия акт. Виждат се част от венците в памет на жертвите

 

Погребението на жертвите

 

Панихида за жертвите, вероятно 1925 г.

 

Сред убитите са 13 генерали - повече, отколкото във всички войни, които България е водила преди това, 13 полковници, 6 подполковници, много други офицери, столичният кмет Паскал Паскалев, видни общественици и много обикновени граждани, включително жени и деца. Непосредствени извършители на атентата са Петър Абаджиев (техник) и Петър Задгорски (клисар), а организатори – Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман, Димитър Грънчаров, Никола Петрини. Задгорски, Фридман и Георги Коев са осъдени и публично обесени на 27 май 1925 г. Коста Янков и Иван Минков се самоубиват. Неколцина намират убежище в Съветския съюз, включително главният организатор Петър Абаджиев.

 

Извършителите на атентата на излизане от съда, след изслушване на присъдите, май 1925 г.

 

Изповед преди изпълнение на присъдата - смърт чрез обесване, 27 май 1925 г.

 

Обесването на атентаторите: Петър Задгорски (клисарят) - обесен, Георги Коев го бесят, Марко Фридман очаква да бъде обесен, София, при еврейските гробища зад игрище Славия, 27 май 1925 г.

 

Мощният взрив разрушава голяма част от покрива и част от южната храмова стена на катедралата „Св. Неделя“. Храмът е възстановен по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Осветен е официално на 7 април 1933 г. Днес за смъртта на стотиците невинни жертви напомня само една паметна плоча, поставена на стената на църквата.

 

Църквата Света Неделя преди атентата, 20-те години на XX век

 

 

Малка част от загубилите живота си в терористичния акт

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

40 коментар/a

Иван Бориславов Боянов на 29.01.2018 в 16:11
Обръщам се към комунистите, коментирали статията! Казвате, че атентатът в "св. Крал" /св. Неделя/ е отговор на преврата от 9 юни 1923 г., извършен срещу законно - избраното правителство на Стамболийски. Пропускате някои неща обаче, които баба и дядо не са имали как да ви обяснят, освен да ви кажат, че "Съветската армия освободи България от фашистко робство", но това е друга тема на разговор На 22 април 1923 г. са проведени избори за ОНС. На тях БЗНС получава над 50% от гласувалите, а БКП е след тях. Тези резултати са достигнати не поради факта, че двете партии са имали подкрепата на по - голямата част от населението, а чрез натискът, който БЗНС оказва върху населението. От най - ниското до най - високото стъпало в държавната администрация е пълно със земеделски функционери. Оранжевата гвардия си е вършела работата много добре, тоест, осигурявала е спокойствието на земеделците. В началото на 1920 г. земеделското правителство има подкрепата на народа, но след някои реформи в селското стопанство, администрацията и армията, най - вече, народът започва да недоволства. През май 1923 г. Стамболийски прави един проект за смяна на Търновската конституция, което служи като катализатор на събитията, случили се на 9 юни. Атентатът в Св. Крал не е отговорът на преврата на 9 юни, а просто е един замисъл на група безделници, след 9 септември 1944 г. наречени борци за свобода, които получават одобрението на ръководителите на БКП Георги Димитров и Васил Коларов, и финансовата подкрепа на Москва и КИ. Отговорът на преврата е Септемврийското въстание от 1923 г., чийто организатори са същите тия двама слуги на СССР.
до "запознат" на 24.02.2018 в 15:54
Запознат си толкова, че пишеш глупости, че Евлоги и Христо Георгиеви били русофили, а на тях живота им минава в Австрия, като банкери и всичките пари дават за изграждането и поддържане на Алма Матер- Софийския Университет, където през последните години политически проститутки се напълниха с пари и го превърнаха във вертеп.
До Иван Бориславов Боянов на 17.04.2018 в 10:54
Баба ми ми е разказвала, че са били най-добре при Ал. Стамболийски, но за съжаление продължило само две години. И баба и дядо са били селяни с 25 декара земя, да не се объркаш.
Sin на 17.04.2018 в 13:58
Някой пое ли отговорност за този чдовищен атентат ? Някой извини ли се на народа си за това пъклено деяние ? Никой. БКП до скоро се гордееше с този атентат. После започна да лъже, че не е авторът. Но днешните комунистчета са горди с цялото минало на БКП, вкл. и с този кървав атентат - Станишев, Данаилов, Нинова и пр. И седят в НС на България и продължават да диктуват бъдещето ни. Техен ценен помощник е Дачков, които е барабанчик на партията им. Каква низост !
вашата мама .............. на 17.04.2018 в 16:08
малко избиха , ако бяха успяла да вкарат вътре и германеца-цар и още малко "елит" , сега нямаше да сме на това дередже , защото виждаме сегашния елит - наследници на тогавашния , какви ги вършат
http://politkoment.blogspot.bg/ на 17.04.2018 в 22:20
http://politkoment.blogspot.bg/ "Най-кървавата трагедия" на България Автор: Анко Иванов – д-р по философия Източник: Политкомент
Ако днес има атентат в НС? Или по-добре в МС! на 18.04.2018 в 09:26
С жертви и кръв, как ще се тълкува след сто години? ........ Че е загинал елитът на държавата ли?
Няма да е лошо да се сподобим на 19.04.2018 в 13:57
и със спомените на Антон Страшимиров - "Хоро" с илюстрации. Интересно ще е и да се прочете реакцията на "цветът на столичното общество" на десетките хиляди избити селяни при Деветоюнския преврат.
Helleborus на 19.04.2018 в 17:21
Жалко е, че съществува идеология, според която може да бъде оправдано да положиш бомба в храма и да я взривиш по време на опело, в присъствието на опечалени семейства. И то след като си убил покойника. Още по-жалко е, че и днес има хора, които биха оправдали подобно зверство. Защото те все едно го извършват още веднъж и се причисляват в съдбата си към убийците. Както е казал Христос, човек, който в ума си е направил нещо, той все едно го е и извършил. Затова хората трябва да са малко по-отговорни към мислите си. Колко престъпления може да стори човек, който си мисли, че ще остане безнаказан. И колко добро може да свърши човек, който разбира, че добротворството се възнаграждава. Човешката логика не играе тук, ни най-малко, тези, които считат, че било справедливо, няма да бъдат съдени според логиката си. Защото не им е дадено правото нито да съдят, нито да възмездяват и както човеците се съдят един друг за превишаване на правомощия, така и Бог ще съди онези, които без правомощия от Него извършват съдби, на каквито нямат право. Според кривите си мерки, при това, с користните си цели, умножават страданието по света. Злото не се поправя със зло.
консервативен либерал на 20.04.2018 в 12:01
Този акт е действително ужасен и непростим. Това т.нар. "червен терор". Да не забравяме обаче, че преди този червен терор има "бял терор", след като военните и олигархичният елит, докарал България до две национални катастрофи във войните за национално обединение, извършва военен преврат на 9 юни 1923г. срещу законното правителство на Стамболийски. Земеделският премиер е изтезаван и зверски заклан от главорезите на преврата и македонските "воеводи", а всъщност терористи. Отговор на този преврат е Септемврийското въстание от същата година, удавено в кръв от армията и т.нар. "демократи". Едва тогава идва този атентат като акт на отмъщение и опит за ново въстание. След него настава нова вакханалия на "белия терор" като без съд и присъди са изтезавани и садистично убити множество невинни хора, вкл. и леви интелектуалци като гениалния поет Гео Милев, журналиста Йосиф Хербст и много други. Писателят Антон Страшимиров пише "Клаха народа си така, както турчин не го е клал". Същият този "бял терор" вкарва България във ВСВ на страната на нацистите, после следва Народния съд където бил избит "цвета на нацията". Що за нация тогава е тази, чиито "цвят" и "елит" я докарва планомерно за 30 години до три национални катастрофи и гражданска война, която не е спряла и до днес. Крайно време е да се даде обективна оценка на онзи период, да настъпи историческото помирение и да България да спре да изтощава силите и енергията си в братоубийствена вражда.

Напиши коментар