Този текст е писан в края на 2002г. По това време бях колумнист на в. "Сега" и в една от колонките си цитирах дипломна работа на Вероника Бикова, която беше одобрена от научен ръководител (известно и реномирано име) и защитена в съответния факултет на СУ. В тази дипломна работа бе цитирано интервю със Стефан Цанев във в. "Работническо дело" от 1973г. в което той хвали партията и комунизма. Аз взех цитата и построих около него унищожителен коментар за Цанев. Той излезе по БНТ и в предаването на Кеворкян ме направи на дреб. Съвсем справедливо, защото се оказа, че такова интервю няма. Вероника, която бе много талантлива си го бе измислила и дори бе направила сполучлив колаж от факсимиле на вестника. Разбрах това едва когато отидох в Народната библиотека и с ужас видях, че в цитирания брой няма такова интервю, а другите заглавия в съседство бяха същите като в копието, но без самото интервю между тях. Вероника бе талантлива, но с много силно развито въображение ( да го кажем така). Не че патосът ни срещу Стефан Цанев, неговото нагаждачество и публично лицемерие не беше верен, но в конкретния случай почиваше върху фалшив факт. Наложи се да му се извиня, което направих в следващата статия, която пускам отново тук поради актуалното й звучене.

 

Преди 2 седмици (14 ноември 2002г). на тази страница (в. "Сега) публикувах откъс от дипломна работа по съвременна българска литература. Той съдържаше стихотворение и интервю на Стефан Цанев, датирано от дипломантката Вероника Бикова през май 1973 г., в. "Работническо дело", стр. 5. 

 

 

Преди 4 дни в предаването "Всяка неделя" Стефан Цанев обяви, че такова интервю в този вестник от този период няма и че аз съм лъжец и фалшификатор. Първото е вярно, а второто не. Наистина в посочения вестник интервю на Цанев няма. Лично се уверих. За съжаление след като публикувах откъса. Ето защо преди всичко



искам да се извиня на Стефан Цанев



за това недоразумение. Никога не бих си позволил да припиша думи на човек, знаейки, че не му принадлежат. Още по-малко бих го направил, за да го дискредитирам. Това би било донос. А доносите са лошо нещо - по което в България нямаме консенсус.

Голяма част от журналистическата ми работа протича като конфликт тъкмо срещу този маниер на поведение. Ето защо мисля, че историята, която ще ви разкажа, не е случайна.

Преди това нещо за невярната част от Цаневото изказване пред Кеворкян. И тя е, че аз съм изфабрикувал интервюто. Стефан Цанев премълча, че това е цитат от дипломна работа. Извинение не чакам. Изрично посочих името на авторката - Вероника Бикова. Цитирах я, без да проверявам истинността на написаното, защото се доверих на академичната санкция, която тази дипломна работа е получила в СУ "Св. Климент Охридски". Реших, че това е достатъчно сериозна атестация за достоверност. И сбърках. Грешката е моя, затова се извинявам.

Извинението обаче



не засяга съществената част на статията ми



И без споменатото интервю щях да я напиша, а мнението ми за публичния образ на хората, които изредих в нея, остава непроменено.

Сега накратко ще ви разкажа какво се случи. 4 дни след публикацията, т.е. на 18 ноември, разбрах, че Стефан Цанев е изразил съмнение относно достоверността на интервюто и се е погрижил да провери неговата автентичност. Поисках от г-ца Бикова да ми предостави копие. Тя помоли за отсрочка, защото не може да го намери в огромния си архив. Това отне 2 дни и обяснява защо не отговорих миналия четвъртък. И по-добре!

В сряда вечерта г-ца Бикова ми донесе ксерокопие от интервюто с Цанев. Видях черно на бяло неговите думи. Забелязах, че интервюто не е датирано, и помолих г-ца Бикова да го направи. Обеща, но не съумя да проясни произхода на този текст. Подозирам, че текстът е подхвърлен, но нямам сигурност. Не обвинявам г-ца Бикова. Обяснявам си всичко с неопитност. Няма и разбираем мотив за съзнателна фалшификация.

Проверката в Народната библиотека показа, че на 27 януари 1974 г. в "Работническо дело" на същата страница има материал под същото заглавие - "Вживяване в обстановката". Той е на същия брой колонки, над него е същото стихотворение. Пълно съвпадение! Освен съдържанието на текста. Никакъв Цанев, никакво интервю, а очерк за инженера Стефан Нейчев.

Едва при по-внимателно вглеждане може да се установи, че



копието на г-ца Бикова е фалшификат



В него текстът на Цаневото интервю е набран на компютър. Най-лесно това се познава по кавичките. В оригинала те са поставени в началото отдолу, а в края - отгоре на израза. Във варианта с Цанев те са в горния край и от двете страни. Разбира се, по-наситената принтерска отпечатка също прави впечатление, но при ксерокопие тя е слабо доловима. Фрапиращо е и повторението на цели пасажи, които са буквално пренесени от единия очерк в другия. Най-поразително си остава копирането на стила на Стефан Цанев по форма и по съдържание. Работа на хладен ум и горещо сърце.

Творчеството на Цанев е пълно с примери за възхитена от комунизма поезия. Както се разбра от "Всяка неделя", той не е бил сигурен, че не е давал такова интервю, и е ходил да проверява в библиотеката по собствените му думи. "Усъмних се в паметта и съвестта си", казва поетът. Ето това е успех! Един добър ден за българската литература. Празник е да ви видим усъмнени - и то в съвестта, поете!

Няколко сравнения. Във фалшификата Цанев "казва": "Това съвсем не означава, че трябва да пишем такива литературни произведения, които описват комунизма скучно... Време е да започнем да пишем за комунизма по друг начин..."

В "Монолог за агитацията" от поемата "Аз питам!" (Изд. Български писател, София, 1983 г., стр. 48 и 50) поетът пише: "Аз видях един - един ли? - колко оратори, забили нос в смачкани листа, мънкат едни и същи банални фрази за неизбежната победа на комунизма. Всичко е вярно, всичко е правилно - но скука бълват устата им!... Не говорете скучно! По-добре - мълчете..."

И още едно сравнение. Във фалшификата Цанев "споделя": "Малка поема за барабаните"... е упрек към онези наши съотечественици, които с делата си допринасят за личното си благоденствие, а не за утвърждаването на комунистическите ценности."

В свои размишления, публикувани в сп. "Пламък", бр. VII, N1-6, 1963 г., поетът казва: "Ние ще бъдем недостойни за комунизма, ако не очистим чувствата си от еснафството и егоизма..." Цялата поема "Аз питам" е изпълнена с препратки към избраните съчинения на Г. Димитров, в споменатото есе от "Пламък" Цанев се позовава на Маркс, а в стихотворението си "Ноктюрно N3" направо се изповядва: "Благослови ни, казвахме, Ленин"! ("Реквием", изд. "Христо Г. Данов", 1980 г.).

За това ми е думата. Защо Цанев не остана верен на тази благословия и след 1989 година? Въпрос, адресиран и към други, вече споменати от мен имена. Откъде кураж да съдят и менторстват през годините на нещастния ни преход? В това е същината.

Колкото до фалшификата - повтарям, не е мой. Грешката е моя. А за фалшификациите по принцип питайте такива като Кеворкян. Те знаят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Беседа за смъртта

Беседа за смъртта

Митрополит Антоний (в света Андрей Блум) е роден през 1914 г. в Лозана...
Бог като Творец

Бог като Творец

Актрисата Лайла МакКарти описва как веднъж отишла при Дж. Бърнард Шоу...
Разпаднатият свят

Разпаднатият свят

Разцеплението на днешния свят се вижда с просто око. Всеки наш съвреме...

18 коментар/a

Анелия Шишкова на 11.01.2017 в 20:49
Последния абзац не го разбрах. Дефицит на интелигентност или на информация. Ще се радвам да получа някакъв ориентир.
Гуня на 11.01.2017 в 22:30
Киряк Стефчо Червенски е своего рода бръмбар, демократ и речовит, та чак окрякваш това, на което се е надявал, но не получи. Казвам бръмбар, защото сияйната демокрация, на където водеше, спасявайки ги от комунизма, тези от вярващите на пишурковските му стихоплетки след 1989 г., се оказа онова, което както Швейк с ротата обикалят в марш, но не около полковника, а по екраните и викат: "Какво направихме ние, едно голямо лайно направихме".
taxidriver на 11.01.2017 в 23:56
Анелия Шишкова, авторът дава ясни указания към кого да се обърнете за разяснение в случай, че не сте разбрала. ТАКИВА, КАТО КЕВОРКЯН.
Цялата тази работа е на 12.01.2017 в 01:31
БУРЯ В ЧАША ВОДА.
бачо Киро на 12.01.2017 в 13:24
Много хубаво го е написал С.Ц. в стихотворението си: "Ние ще бъдем недостойни за комунизма, ако не очистим чувствата си от еснафството и егоизма..." . Нима някой ще защити егоизма и еснафщината? Компроматите им не сработиха, но казват: -Ама ето вижте, той този когото искаме да компрометираме е лош, наистина, вярвайте ни. "По-лошото от комунистите са късните антикомунисти" беше казал някой.
Ей, Бога ми! Защо трябва да говорим дали ще сме достойни на 12.01.2017 в 15:54
за това или онова, ако не сме били «очистили чувствата» си от всичко онова, за което на всички е пределно ясно, че унижава човешкото съществование? Не може ли да бъдем нормални човеци, лишени от егоизъм, еснафщина, сметкаджийство, злоба и «говеждо мъжкарство» — не в името на някаква измислена утопия, а просто защото сме хора, появили се на тоя свят, за да изживеят в него — има-няма — няколко десетки години?
observer на 12.01.2017 в 20:19
Ами поздравления. Късното признание за грешка е много по-достойно от късния опит да се изкараш борец срещу система, в която си положил похвални усилия да се впишеш. Не затова ли бяха толкова люти тъкмо онези демократи, които бяха служили на службите преди това?
ГУЦА от Биримирци на 13.01.2017 в 03:36
45...90...180...360...540...за градуси става дума,е ,не на ракия ,ъф коурс. Голяма въртележка, голям карусел. Иначе тогава Митя Ченгесарян беше безмилостно жесток. Кой ли не се изреди наред с Цанев, още Веждю и Неделко Бургазлийски.
цаньо стефанов на 13.01.2017 в 10:22
каквото и да е писал ст. цанев, той си остава големия ст. цанев. нека някой от поколението, живяло част от живота си преди 89 г. си сложи ръка на сърцето и да каже - аз не съм грешил никога! не съм ходил на партийни събрания и манифестации, не съм скандирал " бкп - кпсс!" без да съм партиен член. айде стига моля ви се! само търсите как да окаляте някой по талантлив човек от вас, само и само да го издърпате в калта долу при вас. кой не скача е червен.....
Ленин на 13.01.2017 в 10:36
Помня как този поет искаше да целуне ръка на Иван Костов...............и се изплю на сурата си .хубави стихове от долен човек са нищо
Браво, на 13.01.2017 в 11:49
г-н Дачков!
Муйо на 13.01.2017 в 16:37
За мен стефан цанев е стихоплетец, а не поет. Поет на онова време е Пеньо Пенев. Такива като цанев бяха купища, дето се вика - с лопата да ги ринеш. Много възторжени, много правилни и мъъничко дрънчат на кухо, като пукната камбана. Всеки втори от тях беше агент на Шесто, топяха се един друг с удоволствие и понеже и през ум не им минаваше да приказват против дрогара Тодар Живков (хич бива ли! Откъде тогава просторни апартаменти за всеки член от семейството, вили на море и планина и т.н.), доносите им са предимно за моралния облик на члена на СБП др. XYZ, който еди кога си прелюбодействал с еди коя си, пък на еди кой си банкет се напил и играл кючек заедно с една друга другарка (виж лист №...) След 10.11.1989 г. внезапно се оказа, че всичките те били едва ли не дисиденти - също като циганите, дето се събрали на осми септември 1944 година и взели решение на 10 септември всичките да излязат в гората и да станат партизани. Чест му прави на Явор Дачков, че си признава грешката и се извинява.
Ех друзя друзя на 13.01.2017 в 21:24
Цанев иска да е винаги отгоре. Затова така задълбочено е подчинявал умението си да пише и напънато до истерия е изразявал всеотдайността си да бъде слуга на бкп вождовете. После вождовете се сменят. Цанев усетил година, две преди смяната че нещо ще става. Е, усетил, щото подочул и понаучилл, нали беше от големото добрутро. И така нанататък. Да ама вече никой нема нужда от трубадури, щото нема вече комусоциизмишльотини. И Цанев започва известната игра да станем активни борци макар и позакъснели. И се започват едни истории на българията, едни хроники, едни напъни, които ги търпи само Доротея, щото к'во да прави жената? Кой достоен кой недостоен никой не може сам за себе си да каже. Но интерсното е, че толлкова са нахъсани всички, а не се съпикясват от факта, че лъжата в българските литературни и журналистически среди е ежедневие и норма. Сака че сме си у соца още, а?
autor на 14.01.2017 в 15:23
наскоро завърших пространно проучване и ще го публикувам в една страница. казва се: Ст.Ц. - историята на една безгранично бездарна фукня. познайте за кой ст.ц. става дума. за оня дето написа за детето яло огризки ама иначе впечатлило учителката с разказ или за оня дето не искаше за комунизма да се говори скучно. а може би става дума за двама класици на българската тъпа и подмазваческа, но много нагла и шумна посредственост?
Мъжка постъпка на Явор Дачков на 14.01.2017 в 16:32
Следя го от началото на 90г, когато се появи по Хоризонт в обедното време и го харесах като журналист. После бях тъжен, че изчезна, но разбрах, че е бил в казармата и т.н. Но най-много се очудих на превъплащението му то Костовист на антикостовист, което и до днес не си обяснявам. Вероятно "развитие " или Бог знае какво?

Напиши коментар