Гюнтер Грас, противоречията на германската съдба

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50354_lSZBVt5svNNpO9ZusogxneMbaXreGz.jpg" style="height:243px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Самият той бе определил за своя мисия да носи най-трагичния и омразен товар от германската история. Той призна, че през 1945 г., когато е бил на 17 г., се е зачислил във Вафен СС (Waffen SS), най-опасното оръжие на нацистката шайка. И не само е бил сред нейните войници, но и си е мълчал десетилетия за това.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Срещнахме се с него през 2005 г. в дома му в околностите на Любек, където езерата и хълмовете напомнят за родния му край около Гданск. По онова време той работеше по биографията си. Не каза нищо за разкритието, което се готвеше да направи, но наблегна на &ldquo;скептицизма&rdquo; към всяка биографична творба. И добави:</span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>Тази автобиография е също протест срещу претенцията, че съществува само една истина. Има няколко истини.</em></span></p> <p><span style="font-size:14px">Имаше няколко истини в човека и писателя Гюнтер Грас. Те се появяваха една след друга, като лукови люспи. Предишният му роман, &ldquo;Рачешката&rdquo; (2002 г.), вече бе предизвикал полемика, защото описваше германците като жертва на Втората световна война. <em>Zeitgeist</em>, духът на времето, срещу който Грас и още няколко писатели от неговото поколение се бунтуваха, претендираше, че германците са били палачите. Представянето им като жертва означаваше преобръщане на реда на нещата. &ldquo;Рачешката&rdquo; разказваше историята на кораба &ldquo;Вилхелм Густлоф&rdquo;, потопен през 1945 г. от съветска торпила. 9000 бежанци от Померания, Полша, Судетите, които се опитвали да стигнат до Америка, се удавиха с него.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>&ldquo;Група 47&rdquo;</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Гюнтер Грас претендираше, с някои преувеличения, че е първият писател, извадил тези трагедии от забравата. Преди него Хайнрих Бьол бе писал за германските страдания, но неговата книга трябваше да почака 50 г., преди да бъде публикувана. Германците жертви? <em>Да, жертви на собствената си история</em>, ни каза Гюнтер Грас.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Когато през 1998 г. един друг писател, Мартин Валзер, изобличи използването на отговорността за концентрационните лагери като &ldquo;морална тояга&rdquo;, удряща германците, авторът на &ldquo;Тенекиеният барабан&rdquo; отново прояви своето несъгласие. Можеш да си го мислиш наум, но не и да го изречеш публично, заяви той.</span></p> <p><span style="font-size:14px">С Мартин Валзер Гюнтер Грас бе част от една и съща група на млади писатели, които едва излезли от затворническите лагери, създадоха през 1947 г. групата, наречена просто &ldquo;47&rdquo;. Всеки оставяше своите творби на оценката на другите. Имаше дискусии и литературни диспути. Но там се говореше и за политика. Мечтаеха за една &ldquo;друга&rdquo; Германия, скъсала със своето минало.</span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Група 47&rdquo; се разпадна през 1967 г. заради разногласия по отношение на извънпарламентарната опозиция, предвестник на движението от 68-а, която протестираше срещу голямата коалиция между християндемократите и социалдемократите, ръководена от бивш член на нацистката партия, канцлерът Курт Георг Кизингер.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Това беше времето, когато синовете държаха сметка на бащите: какво са правили по времето на Хитлер? Този въпрос бе почти табу през първите години на Федералната република. Той се връщаше като бумеранг върху представителите на германската демокрация. Често този въпрос оставаше без отговор, но подготвяше политическата смяна.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Парламентарните избори през 1969 г. бяха повод за дълбока политическа промяна в полза на социалдемократите. За първи път от създаването на ФРГ през 1949 г. Вили Бранд, един бивш емигрант, имаше шанса да дойде на власт. Гюнтер Грас и мнозина негови колеги, които дотогава бяха намерили убежище в литературата, се записаха в Социалдемократическата партия (SPD) и се впуснаха в предизборната кампания. Те бяха сигурни, че са издигнали Вили Бранд, &ldquo;копелето&rdquo;, както каза за него без излишна куртоазия Аденауер при една предишна кампания, до федералното канцлерство. Бранд обещаваше &ldquo;повече демокрация&rdquo; и нормализиране на отношенията с комунистическия лагер. Германските интелектуалци си намериха кауза.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Новият курс на германската политика</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">След падането на Бранд и заместването му с Хелмут Шмид Грас се дистанцира от Социалдемократическата партия, дори и да служеше без особен ентусиазъм на Герхард Шрьодер и Зелените през 1998 г. За него Бранд, който е избягал от Германия през 1933 г. и се връща с Освобождението, представляваше новия курс на германската политика.</span></p> <p><span style="font-size:14px">В момента на падането на Берлинската стена той бе много критичен спрямо обединението, което смяташе за брутална анексия на източните германци.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Вдигането на забраната върху историята на нацизма му дължи много, но същевременно Гюнтер Грас съжаляваше, че &ldquo;поколението 68&rdquo;, след като е протестирало срещу бащите, които са си мълчали, не искаше да <em>вземе предвид, че това поколение е страдало - заради собствената си грешка, разбира се</em>, както каза той пред нас в дома си в Шлезвиг-Холщайн.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Със своята собствена история писателят, носител на Нобелова награда за литература през 1999 г., обединяваше противоречията на германската съдба: роден в град, който след войната отново стана полски, в който Грас виждаше ядрото на германско-полското помирение, мълчание, пазено в продължение на половин век за принадлежността си към Вафен СС, подкрепа на младите, които търсеха сметка, активност в полза на една &ldquo;добра&rdquo; Германия и спомена за всички жертви.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>Никога не трябва да се мълчи за толкова много страдание, просто защото нашият грях и изповедта на покаянието отнасят всичко друго</em>, казва един негов герой в &ldquo;Рачешката&rdquo;. Като завещание.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div>