- 10 Sep 2020
- 64
- 1
Арабското пробуждане навлезе в четвъртия си месец. То се изправи пред много предизвикателства, но и дава много възможности. Въпреки неуспехите в Либия, Йемен и Сирия демократичната вълна все пак започна да променя из основи политическия пейзаж в Близкия изток. Споразумението за национално помирение в Палестина между „Фатах” и „Хамас”, подписано в Египет на 3 май, е един от основните резултати от тази вълна на промени. Със сигурност ще последват още важни събития и Турция трябва да е готова за тях. Всъщност арабското пробуждане по-скоро засили, а не отслаби турските позиции в Арабския свят и защити по категоричен начин новата стратегическа посока, в която пое турската външна политика.
<p>Турските външнополитически действия по привличане на партньори на различни правителства и политически групи в арабския свят промени близкоизточната политика. Турските официални власти казаха по различни поводи, че промените в арабския свят са неизбежни и трябва да отразяват легитимните искания на хората за справедливост, свобода и благоденствие. Нещо повече, промените трябва да се случат ненасилствено и трябва да се осигури мирен преход към демокрация.</p>
<p>Турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган се опита да постигне това в Либия, преди въоръжените сблъсъци в страната да излязат от контрол. Ердоган се опита дискретно, задкулисно да уреди мирния преход след ерата на Кадафи. Подходът на постепенно постигане на целите се допълваше с турската принципна позиция за нуждата от реформи в арабския свят, в това число и в Сирия, с която Турция има обща 900-километрова граница.</p>
<p>През последното десетилетие Турция разви един доста по-различен тип отношения със страните в Близкия изток, целейки подобряване на отношенията както с правителствата, така и с обществата. Турция е вероятно единствената страна, която успя да установи отношения на две нива в арабския свят.</p>
<p>Тази политика се отплати по няколко начина в процеса на издигане на ролята на Турция в региона. Арабски интелектуалци, активисти и млади лидери от различни политически направления проявиха силен интерес към това, което някои нарекоха „Турски модел”. Стабилната турска демокрация, растящата икономика и проактивната външна политика станаха повод постиженията на страната да бъдат оценени високо, което значително увеличи възможностите й за прилагане на „мека сила” в региона.</p>
<p>Това породи оживен дебат в арабския свят относно причините, поради които Турция успя да помири исляма, демокрацията и икономическото развитие. И което е по-важното, този дебат зададе посоката, в която арабските страни да тръгнат към собственото си престурктуриране в двадесет и първи век. Нарастващата пропаст между управляващите и народите в арабския свят доведе до огромен дефицит – до точка, в която турският опит придоби ново значение за тези страни.</p>
<p>Докато арабското пробуждане се развива на различни скорости в различните страни, Турция продължава да подтиква арабските правителства да предприемат действителни реформи. Арабите заслужават свобода, сигурност и благоденствие повече от всеки друг и Турция е готова да помогне за реализацията на един демократичен, плуралистичен и проспериращ арабски свят.</p>
<p>Демокрацията ще даде възможност на арабския свят сам да е господар на действията си. Тя също така ще предостави на арабите шанса да развият нова парадигма на отношенията си със Запада, основани на равнопоставеност и партньорство – позиция, на която Турция сега е символ.</p>
<p>Накрая, турската политика на привличане на широк кръг политически играчи в Близкия изток – отхвърляна от някои като спорна, екстремистка и дори терористична – играе важна роля в привличането на някои от тези сили в общото политическо течение. Имайки предвид новите политически реалности в Египет, Тунис и палестинските територии, както и в Ливан, Либия и на други места, най-важното е тези играчи да нямат повече тайни и да спрат да подкрепят нелегални организации.</p>
<p>Няма как „Мюсюлманско братство” в Египет, Движението „Нада” в Тунис и „Хамас” в Палестина да не играят важна и преди всичко легитимна роля в политическото бъдеще в техните собствени страни. Това означава, че американците и европейците ще трябва да работят с тези групи публично и пряко, както Турция вече стори. Все пак те са част от новия политически ред в арабския свят.</p>
<p>Един демократичен и благоденстващ арабски свят ще заздрави турските позиции в региона, а няма да ги отслаби.</p>
<p><em>*Ибрахим Калин е старши съветник на министър-председателя на Турция Реджеб Тайип Ердоган.<br /></em></p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.<br /></em></p>
<p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>
