Фронтовата линия на демокрацията

<p>Как трябва да се отнасяме към управляващите от бившия режим и репресивните му служби, а и техните тайни архиви? Трябва ли бившата управляваща партия да бъде поставена извън закона или забранена? Как може да бъде гарантиран гражданският и демократичен контрол върху армията&nbsp;и полицията? Каква трябва да бъде ролята на религията в обществените дела? Каква система на управление трябва да бъде заложена в конституцията &ndash; президентска или парламентарна република?</p> <p>Комунистическият свят направи своя избор преди 20 години. Но в Полша, Унгария, Чехословакия, балтийските държави, повечето части от бившия Съветски съюз и Източна Германия &ndash; за добро или за лошо &ndash; беше направен различен избор. В резултат от този избор беше натрупан огромен опит. Сегашните арабски реформатори трябва да извлекат полезното от този опит и да се опитат да избегнат грешките, които направихме.</p> <p>Ние, централноевропейците, добре познаваме ужасите на комунизма. Затова и знаехме какво искаме да ги замени &ndash; система, основана на съвременните демократични и пазарни европейски ценности. Изграждането на демократични институции изисква време, дисциплина, жертви и търпение. Но цената трябва да бъде платена. През юли Полша ще поеме председателството на ЕС за пръв път. Ще поемем отговорността за управлението на европейските дела през следващите шест месеца.</p> <p>Полша научи по трудния начин, че извоюването на промяната и отхвърлянето на потисничеството са по-лесната задача, докато формулирането и осъществяването на ясни, разумни политики за по-добро бъдеще са по-сложната. Не всички искания на хората за свобода бяха реализирани: за жалост съпротивителните сили могат да организират собствено движение. Падането на шаха в Иран имаше разрушителни последици за страната.</p> <p>Беларус извоюва независимост през 1991, но през 1994 президентът Александър Лукашенко има наглостта да възстанови всички комунистически символи &ndash; и методи &ndash; за да задържи на всяка цена властта. Европа има недовършена работа там.</p> <p>Днес из цяла Северна Африка милиони хода надигат глас с желание да управляват собствените си съдби. Всяка страна иска промяна. В Мароко кралят представи план за конституционни реформи, включващ гаранции за участие на обществото в процеса на вземане на управленски решения, за безпристрастно правосъдие и за нови регионални власти. Тези умерени реформи могат да станат модел и за останалите. А реформаторите в Арабския свят получиха огромна подкрепа от Катар, която е представяна като пример за силно лидерство, особено в Либия, но също така и чрез телевизионния канал &bdquo;Ал Джазира&rdquo; &ndash; истинският двигател на промяната в региона.</p> <p>Либия преживява ужасяваща битка между хората, искащи промяна, и отчаяния алчен режим, твърдо решен да задържи властта на всяка цена след 40-годишно слабо управление. Съветът за сигурност на ООН, подкрепен от Арабската лига, даде разрешение за употреба на всички необходими средства за защита на либийското население от жестокостта на собствените му лидери. Съюзниците от НАТО провеждат съгласувани военни операции с цел да предотвратят атаките по цивилни цели на режима на полковник Муамар Кадафи. Правителства по целия свят замразиха присвоени от режима държавни активи, скрити зад граница &ndash; пари, които трябва да бъдат използвани за подпомагане на опозицията при изграждането на ново общество.</p> <p>Отидох в Бенгази, за да се осведомя за намеренията и възможностите на Преходния национален съвет (ПНС) и либийската опозиция. Доставихме медикаменти и оборудване за Медицинския център в Бенгази, където се лекуваха ранените при боевете в Мисрата и други градове.</p> <p>На срещата присъстваха всевъзможни представители: някои бяха високопоставени фигури от режима на Кадафи; други са прекарали много години по затворите с наложено смъртно наказание. Те обаче бяха единни в оценките си, че страната им заслужава ново начало. Припомних си преговорите от &bdquo;кръглата маса&rdquo; в Полша през 1989, когато &bdquo;Солидарност&rdquo; седна да преговаря с управляващите комунисти за слагане на край на режима.</p> <p>Разговарях откровено с председателя на ПНС Мустафа Абдул Джалил, със зам.-председателя Абдул Хафез Гога и с министъра на отбраната на ПНС Джалал Дейли, самият той бивш политзатворник. Те бяха благодарни за намесата на международната общност, но подчертаха с болка огромните загуби на човешки животи, които Кадафи е причинил на собствения си народ.</p> <p>Казах им, че сме готови да признаем ПНС като легитимен политически партньор в Либия и че сме готови да ги подкрепим, но това, което очакваме от тях в замяна, е да изработят най-добрите стандарти за открито демократично управление. Те трябваше да разберат необходимостта от изработване на план, защото може да изпуснат революционния момент. Полша би могла да помогне с провеждането на обучения за официалните представители на ПНС.</p> <p>След посещението ми казах две неща на европейските лидери. Първо, ПНС на Либия е най-доброто, на което можем да заложим за бъдещето на страната. Неговите лидери са единни в желанието за постигане на истински реформи по начин, немислим допреди няколко месеца. Те напълно заслужават енергична поддръжка от целия свят.</p> <p>Второ, докато Европа предлага на своите северноафрикански съседи само финансова подкрепа, съвети и обучения, районът по-скоро има нужда от намирането на верния път към свободата и успеха. Нека се заемем с тази задача съгласно добрите традиции на европейската солидарност, но също така и с подобаваща скромност. Бившите комунистически страни в Европа могат да предадат специфичния си опит в процеса на преход в страните от Северна Африка. Най-важното е да разберем, че устойчивите реформи изискват поемане на отговорност и мобилизиране на енергията на самия народ, а не да се разчита на добронамерена, но често неправилно оказана външна помощ.</p> <p>Полша е готова да поеме инициативата не само като отделна страна, но и като бъдещ ротационен председател на ЕС. Например, бившият президент Лех Валенса наскоро посети Тунис, за да предложи помощта си като част от полската програма за подпомагане на Тунис при изработката на проект за конституционни реформи и изборни закони.</p> <p>Народите на Северна Африка знаят какво не искат и няма да приемат. Но се затрудняват да формулират какво точно искат и как да го постигнат. Но както се убедих в Бенгази, има голяма вероятност, новите лидери на Либия да се окажат подходящи партньори за постигане на подходящите политически цели.</p> <p><em>*Радослав Сикорски е министър на външните работи на Полша.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>