Тежките ученически раници вече няма да бъдат проблем, защото правителството е открило резерв от 6 млн. лв., с които да закупи гардеробчета за училищата и децата там да оставят тежките си учебници. Това рапортуваха тържествено всички национални телевизии и нито един репортер не попита кой да е ентусиаст от правителството, гласувал сумата от 6 млн. лева: „А децата как ще си пишат домашните?“
Да допуснем, че и най-малкото училище в държавата бъде снабдено с шкафче. Какво следва?
Най-големите училища в държавата работят на двусменен режим – тоест цели коридори ще бъдат задръстени от метални мебели. Но ако това е в интерес на децата – нека е така!
Но шкафчетата не могат да се ползват по много проста причина: всеки ученик учи по учебника за съответния предмет. След края на всеки учебен час, учителят възлага домашна работа на ученика, която е базирана на урока от учебника, която се прехвърля и върху учебните тетрадки.
Всяка подготовка за контролна работа е базирана на преговор по материала, който се намира в учебника. По всеки предмет детето поддържа тетрадка за работа в клас и за домашна работа. В тетрадката за класна работа е записано какво е домашното, а тетрадката с домашните се предава на учителя, когато той прави проверка.
Така, ако всички деца оставят учебниците и тетрадките си в шкафчета, то или всички учители във всички училища отведнъж трябва да спрат да дават домашни упражнения, защото няма как те да бъдат подготвени от липсващите книги и тетрадки, или всеки ученик ще се връща обратно у дома с учебниците и тетрадките, защото е длъжен да се подготви за следващия час. Излиза, че шкафчето ще пести пренасянето на чантата от един кабинет до друг и това е всичко.
Подобни шкафчета за учебници и за екипа по физическо отдавна ползват частните училища, където обаче след края на часовете децата остават до 15 или до 16 ч., където в залите за учене се включва и работата, възложена от преподавателите по всеки от предметите. Така, с прибирането си у дома, учениците вече не мислят за училището, а за всичко друго, с което могат да се занимават.
Въвеждането на шкафчета за децата в училищата би било ефективно, ако всеки родител купи втори комплект учебници и учебни тетрадки, та едните да са в шкафчето, а другите – у дома. Така децата ще носят само тетрадките, на които пишат.
През 2017 г. директорът в издателство „Просвета“ Никола Кицевски направи опит да облекчи теглото в детските раници, като предложи по-евтини черно-бели учебници, отпечатани на по-тънка хартия, които да са по джоба на хората, за които училищните книги са скъпи, а в същото време да се предлагат и в електронен вариант за децата, които разчитат на таблети.
Настана поредната Фейсбук революция, в която доброто начинание бе наречено дискриминационно и престъпно; унизително и срамно. Основанията бяха, че не стига, че едни ученици са с последни модели телефони, маратонки и якета, а други с облекло, купено от Женския пазар, ами децата скръбно ще гледат към другарчетата, които отварят шарени картинки.
Какво обяви министърът на образованието през 2018 г.? Учебниците се печатат на по-евтина и по-тънка хартия, а електронните издания ще се използват там, където училищата са прехвърлили образователната си програма на таблети.
Това е само едно от доказателствата, че у нас не съществува визия за образованието, всичко е на ниво експеримент и там, където родителите са по-заможни, децата ще модернизират образованието си, а на други места ще си карат на калем и молби учениците все пак да се отчитат с присъствие. Разликата в нивото на образование между малките населени места и големите градове е почти като класата на живот в катун и в културна градска среда.
Не само частни, но и вече редица държавни училища създадоха свои униформи за учениците, гербове, избродирани на сака, пуловери, ризи, вратовръзки и съответно педагозите по своя воля работят над модернизация на образователния процес. В стотици училища обаче целта е децата поне да влизат вътре и накрая на годината някой да ги пропусне в по-горен клас.
„Да, качеството на образованието е спаднало“, призна министърът в едно от задължителните интервюта преди началото на учебната година.
Всъщност образованието днес е процес, който зависи на 100 процента от личната мотивация на всеки преподават, но и от неговата грамотност.
Липсващото електронно правителство, което би трябвало да обхване и образователната система, сега частично се попълва от училища-ентусиасти. От малко над 2000 държавни училища, в 50 от тях се минава на електронни дневници. Поради срамно малката бройка, на 14 септември този факт учтиво разшири границите си: еднотипните ТВ новини отчетоха между 50 и 100 училища с електронни дневници. Откъде дойдоха другите 50 не стана ясно от нито един репортаж. Е, дори в тези широки граници говорим за въвеждане на модерна регистрационна система в училище в между 2,5 и 5 на сто от всички школа.
Да видим каква е цялата картина:
В 40 училища въвеждат пилотна учебна програма на таблети;
В 50 (или 100) училища въвеждат електронни дневници;
Според броя на учениците в България, правителството отдели по 10 лв. за ненужно метално шкафче за учебници, общо 6 млн. лв. Дори най-фалшивата мебел с ключалка не може да е на цена 10 лв. – това между другото;
Занималните в училище, където трябва да може да се запише всяко дете, по лична преценка на директора могат да са достъпни за едни, но не могат да са други, особено ако не направят дарение за училището;
700 училища, или 35 на сто, не разполагат със салон за физическо – 300 нямат абсолютно никакви условия за спорт, а в 400 са пригодени учебни стаи;
Училищата традиционно заключват парадния вход за учениците и оттам минават учителите с чип, а децата минават през място, откъдето влизат и чистачките – „храмът на знанието“ е достъпен за учениците само „отзад“;
Българските ученици са с най-дългото работно време в България: учебните часове започват в 7,30, приключват в 13,30, следва писане на домашни работи и извънкласни дейности. Децата без допълнителни занимания са ангажирани между 10 и 12 часа на ден, а тези, които продължават със спорт, музика, танци, езици и уроци, достигат до ангажираност до 16 часа дневно;
41 на сто от учениците в 9 клас не разбират смисъла на прочетен текст с който резултат сме на последно място в ЕС; 42 процента не могат да решават и най-елементарните задачи по математика, 38 на сто нямат понятие от материята по природни науки според последните резултати от авторитетното международно изследване на грамотността PISA.
С това настоящето на модернизацията в образованието се изчерпва. Ако електронното правителство на България беше факт още преди 3-4-5 години, за което до този момент са усвоени около 2 млрд. лв., електронните дневници и електронното управление на уроците нямаше да звучи като достижение, достойно за космическа мисия, а да е част от ежедневието.
Ние обаче ще чакаме обществена поръчка за шкафчета за складиране на учебници, които и без това децата трябва да си носят у дома.