Но нямам диктаторски пълномощия – и колкото и стотици пъти да повторя тази за мене проста и очевидна истина по вестникарските страници, българската левица и интелигенция все пак няма да я проумеят.
Вместо да се обедини на борба с класовия противник – олигархията, левицата отново се хвана братоубийствено за гушите – сега за някакъв си трети пол, който не бил трети пол, ами джендър, а то било граматически род ли, социален конструкт ли, юридически евфемизъм за пол ли, така и не се разбра.
Съветът на Европа – маргинална правозащитна организация – никога никого не интересува, освен когато не се появи някоя банална, но обявена кой знае от кого за „еретична“ конвенция като някогашната рамкова за националните малцинства от 90-те години.
Тъй и сега – разумните и грамотни хора, сред които и Станишев, и други двама в ръководството на БСП, обясняват уморено, че никакъв трети пол няма, че става дума за общи мерки за ограничаване насилието срещу жените, което е факт – насилие не само от страна на новите мигранти или по отношение на мигрантките по ислямистка линия, но и традиционното местно нашенско насилие срещу нашите си местни жени.
Но няма кой да ги чуе – противниците на „либерастията“ сред левите не се колебаят да оправдаят нашенското домашно насилие като нещо здравословно и изконно, само и само да не остъпят нито сантиметър на „либерастите“.
БСП избра вместо да служи на правдата да печели изборни точки, гъделичкайки глупостта и ретроградността на масите. Разцепи се кабинетът, разцепи се президенството, разцели се нацията за пореден път на „родници“ и „безродници“, на „патриоти“ и „либерасти“.
Лявата преса бълва потоци глупости, заимствани от руската патриотична преса. За българската публика, знаем, „между ахтоподът и шопските цървули в Мраморно море, между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие“ (Мемиш паша бил известен на минувачите луд турчин в Русе по времето на Ботев). Умната, силната с метафорите си Велислава Дърева и тя бълва глупости.
Особено ме впечатли в „Гласове“ една немска католичка – бранителка на морала и моногамията, която казва, че Енгелс отричал семейството, т.е. при социализма жените са общи и всичко ядем от един казан. Това е лъжа. Енгелс има много интересна брошура „Произход на семейството, частната собственост и държавата“, която навремето била авангардна, опирала се на изследванията на Луис Морган и съвременната английска антропология на брака у традиционните (примитивните) народи в колониите. Енгелс отрича не семейството, а буржоазния брак, тази форма на „узаконена проституция“, какъвто го знаем от „Мадам Бовари“ и цялата реалистична литература на XIX век. Енгелс обаче вярва в семейството на основата на индивидуалната полова любов между равноправни индивиди от двата пола (за ЛГБТ тогава официално още не ставало дума, макар че алтернативните дирения на Верлен и Рембо например били добре известни).
Целият социализъм от Сен-Симон и Фурие, Маркс и Енгелс, Бебел и Либкнехт до Люксембург и Цеткин, и не само западноевропейският, но и руският, и българският социализъм е социално прегресивен, бори се и за освобождението на жената – като важен момент от освобождението на човека от гнета на капитала. Октомврийската революция издигна лозунга „Долу кухненското робство!“ Робството не е само кухненско, а и сексуално, както знаем от Зола.
Жените социалистки – и образовани, и не – са напълно равни на мъжете и задружни с тях във всичко, те са и основателките на международното женско движение изобщо. Много интересен за българската публика ще е последният роман на Борис Акунин „Другият път“, продължението на „Аристономия“, в който покрай другото има и превъзходна документална картина на настроенията в руското женско социалистическо движение в 20-те години.
Затова днешните наши „социалистки“, оправдаващи пряко или косвено балкано-мачизма и домашното насилие, ми звучат толкова жалко и толкова несоциалистически. Днешните млади жени би трябвало да познават поне отчасти живота на старите български социалистки, с образите на някои от които могат да се запознаят и от българското кино от 60-те до 80-те години, което се гледа безплатно в Ютюб. Някои от тях страхотно привлекателни – интелигентни, нежни, но корави като камък пред изпитанията.
В социалистическите страни след Първата и Втората световна война жените се радваха на общо взето много по-добро социално положение, отколкото на Запад, въпреки бедността си в сравнение с развитите западни страни. Затова днес израслите при социализма в България наши жени в Америка направо се чудят на скромните социални стремежи на тукашните феминистки – сега в прогресивния щат Ню Йорк например за първи път се въвежда платен отпуск по майчинство, но само два или три месеца годишно, и то платен в размер 50% от средната седмична надница в щата, по-малко от средното пособие за безработни.
Социализмът, а не християнството или ислямът, е естествен съюзник на женското движение. Всички религии, както видяхме, оправдават всичко.
Крайният феминизъм, който проповядва, че полът бил социален конструкт, който следвало да се деконструира, имитира идеологията на антирасизма, която твърди, че расата е социален конструкт, създаден, за да оправдае робството и колониализма. В последното обаче има повече истина – „расата“ е биологически много слабо релевантна, засяга малко гени с незначително еволюционно значение. Не е така с пола, който е биологически много по-важен от расата.
Но пък наистина социалните роли на половете извън биологичните функции са до голяма степен социален конструкт. Археологическите изследвания на Мария Гимбутас и други показаха, че в т.нар. Стара Европа от неолита преди идването на конните индоевропейци от евразийската степ, в социалните структури доминирали жените, религиите почитали на първо място Великата богиня-майка, статуите на богите подчертават детеродните им функции – Вилендорфски Венери, селищата били без крепостни стени и войната не била обичайно знаятие. Едва с халколита от варненския некропол от V хилядолетие пр.н.е. се явява мъжът-цар-жрец с богата златна украса, подчертаваща мъжествеността му, със златното капаче на детеродния му орган и златните плочки с форма на бик по гърдите му.
Ранният матриархат се обяснява лесно с откриването на земеделието от жените. До изобретяването на бронза ловът си оставал доста несигурен източник на прехрана и женското събирателство, земеделие и животновъдство оставали водещи.
Ако не е вярно, поне що се отнася до биологията, че полът е социален конструкт, то е безспорно вярно, че капитализмът е 100% социален конструкт. Наистина важната политическа борба е за промяната или деконструкцията на капитализма по смислен начин, а не за деконструкцията на пола, което в биологично отношение е чиста глупост, или дори за деконструкцията на расата. Обикновените хората от двата пола, както и малцинството (по-малко от 3-4%) хора, които са ЛГБТ по генетични или други независещи от волята им причини, както и хората от всички цветове на кожата и форма на носа и косата трябва да се обединят за борба с негативните страни на капитализма.
Усещането за упадък, дегенерация, разбиване на установения ред (вкл. семейството, установените роли на половете), характеризиращо днешното масово съзнание, се дължи изключително на социално-икономически причини – икономическата несигурност, растящото неравенство, дясната политика на правителствата и наднационалните образувания изключително в интерес на глобалния капитал, както и на идейната дезориентация на масите в резултат на илюзорното съзнание, налагано им от корпоративните медии.
Преекспонирането на половите въпроси за сметка на икономическите и политическите в общественото съзнание представлява замяна на опасния за елитите Маркс с безопасния, макар Фройд. В буржоазнолибералното съзнание Маркс и Фройд са въобще социалистически братя близнаци, защото, не за пръв път, но с особен наукообразен блясък и при особено обществено внимание учеха, че човекът има сложна и дълбока същност: съвкупността от всички обществени отношения, богатството като богатство на човешките същностни сили – Маркс; безсъзнателното – Фройд, която обаче е отчуждена от него и подложена на репресия от обществените условия.
И Маркс, и Фройд по-наттаък преcледваха освобождението на човешката същност от оковите на репресията. Първият – като лондонски икономист, съчувстващ на нещастието на работниците в капиталистическа Англия. Вторият – като виенски лекар, жалеещ страдащите от неврози буржоазни съпруги и дъщери.
Маркс и последователите му създадоха учението за частната собственост като причина за отчуждението на човека от богатството на същностните му сили, за превръщането му в частичен човек, който намира смисъла на живота си не в свободния труд, творчеството и обществената самодейност, както трябва да е, а само в потреблението на материални блага в свободното от принудителен труд време.
Затова капиталистите виждат в марксизма и социализма смъртен враг. Борбата на Запада срещу СССР, сега борбата на десните срещу социалистическия („цоциалистическия“) идеал, медийния шабаш срещу БСП – и дори западната истерия срещу въображаемо антикапиталистическия Путин, макар в същото време уж таен милиардер олигарх – всичко това е „човешко, прекалено човешко“.
Борбата на фройдизма с репресията на сексуалността доведе пък до развитието на психоанализа, пропагандирането на сексуалната революция, наркотиците, масовия туризъм по „тъжните тропици“ и масовото увлечение по екзотиката – будизъм, хиндуизъм, Кама Сутра и Рави Шанкар – като средство за освобождаване от репресията и буржоазната скука. Естествено това веднага се превърна в индустрия и основен ресурс на масовата култура.
Феминизмът и ЛГБТ-политиката възникнаха исторически като естествен съюзник на социализма в борбата срещу капиталистическата репресия. Нарасналата отзивчивост към проблемите на ЛГБТ в наше време освен това бе и следствие от развитието на буржоазния либерализъм, за когото индивидът и неговите стремежи са водещи, особено когато може да се комерсиализират, и от урбанизацията и „опитомяването“ на охолното западно общество след втората световна война, а също и от декадентството на елитите.
Да не забравяме, че в 50-те и дори до 60-те години в развитите западни страни хомосексуализмът се преследваше с драконовски мерки – гениалният математик и герой от войната Алан Тюринг бе смазан от британската държавна машина за една хомосексуална връзка, за която сам си признал.
Нищожният брой момчета, които по хормонални или други най-често независещи от волята им причини, се чувстват и като (или повече като) момичета, обличат роклите на майките си, пеят прочувствено женски песни и дори претърпяват хирургически операции и други лечения, за да станат колкото е възможно и телесно жени, също като хомосексуалистите се във всяко общество и са продукт на еволюцията, и в тяхното съществуване значи има някакъв еволюционен смисъл, за което съм размишлявал преди години в „За хомосексуализма – полека, без злоба, човешки“, но те в никакъв случай не са такъв непреодолим морален и политически проблем, какъвто се опитват да го изкарат критиците на злополучната Кончита Вурст. Те не са по-голям проблем за обществото от колекционерите на пощенски марки или далтонистите.
Но поради характера си на лайфстайл политика, ЛГБТ и феминизмът, както както и антирасизмът и национализмът, са изключително удобни като инструмент за изтласкване на класовия въпрос от сцената: сега уж вече няма угнетени работници и бедни, има само угнетени негри растафарианци, жени, руски либерали, ЛГБТ, угнетени кримски татари или каталонци (и каквито други малцинствени етноси има под властта на геополитическия ни съперник).
Естествено, и реакцията от другата страна е също класическа в рамките на лайфстайл политиката: „либерастите“, „сатанистите“ рушат морала, семейството, православието, приличието, Божия ред, анатема! Не, колеги, не са „либерастите“, а е глобалният капитал, който руши поминъка на хората, обществата и държавите, и срещу който трябва да се противопоставят задружно всичките 99% на земята, чиито интереси се засягат.
Понеже скоро се върнахме от новогодишна ваканция в Сан Франциско, чета спомените на Джери Рубин, лидера на младежката контракултура в университета в Бъркли от 60-те години. Господи, колко си приличат психологически тогавашните десни американски „квадратни“ мракобеси като Рони Рейгън, губернатор на Калифорния, хулещи дългокосите, мръсни „комунисти“ в кампуса на Бъркли и в Хейт-Ашбъри в Сан Франциско, със сегашните „леви“ нашенци, хулещи „либерастите“!
Как, по дяволите, да се обедини прогресивният свят, как всички леви да си разлепят очите, да прогледнат: да видят бялото – бяло, черното – черно? Цялата гигантска мощ на корпоративната пропаганда не го допуска. Истински публичен разговор не се разрешава. Ако го разрешат, кой в САЩ ще гласува за републиканците и демократите, кой в България ще гласува за ГЕРБ?