Еманюел Макрон, неблагодарният бивш министър на Оланд
Бившият министър на икономиката в администрацията на Оланд – Еманюел Макрон, се явява на изборите като кандидат на левия център (като се смята едновременно и за ляв, и за десен). Независимо че се разграничи от президента, политикът на практика се обявява за продължаване на основните направления в неговата политика. Обновлението на Франция според Макрон минава през кадрите: той се зарече, че в бъдещото правителство няма да остане нито един от министрите в сегашния кабинет.
Еманюел Макрон, лидерът на движение "Напред" (En Marche!), представя програмата си на предизборна среща в Париж.
Затова пък програмните мерки на Макрон почти не се различават от тези на Оланд. Подобно на бившия си шеф, ексминистърът се затъпва за запазване на 35-часовата работна седмица, за ръст на заетостта в сферата на образованието, за бюджетни икономии и трудова реформа. Умереният центрист Макрон е горещ привърженик на европейската интеграция, както и на съгласуваната с Германия строга политика по отношение на Русия. Предизборните социологически проучвания отреждат на Макрон между 20% и 25% от гласовете.
Марин льо Пен, кандидатът на „нулевата миграция“
Лидерът на крайнодесния "Национален фронт" Марин льо Пен на среща с привърженици в Лил.
Кандидатът на крайнодесния „Национален фронт“ Марин льо Пен почти изравнява подкрепата за Макрон – социолозите й отреждат между 20% и 25% от гласовете на избирателите. Програмата на Льо Пен е пълна противоположност на предложенията на Макрон. Плановете на националистката предвиждат не само сближаване с Русия и строги мерки по отношение на радикалния ислям във Франция, но и излизане на страната от Европейския съюз. Икономическата програма на лидерката на „Националния фронт“ се доближава до тази на левите: Льо Пен е противник на бюджетните икономии, осъжда трудовата реформа и призовава за намаляване на възрастта за пениониране.
Франсоа Фийон, привърженикът на „затягането на коланите“
Кандидатът за президент на партия "Републиканците" Франсоа Фийон на предизборна среща в Париж.
Кандидатът на десницата и центъра Франсоа Фийон се бори за подкрепата на част от електората на националистите. И той като Льо Пен призовава за забрана на проповедите на радикалните имами и за „победа над ислямския тоталитаризъм“, както гласи заглавието на последната му книга. В областта на външната политика Фийон разделя гледната точка на Марин льо Пен спрямо Русия, въпреки че възгледите му са малко по-умерени.
Истинската разделителна линия между десния и крайнодесния кандидат се вижда в икономическите им програми. Фийон е убеден привърженик на бюджетните икономии. Ако Макрон призовава за намаляване на бюджетните разходи с 60 млрд. евро, то при Фийон тази сума достига 100 милиарда. Ако бъде избран за президент, десният кандидат обещава да съкрати сто хиляди работни места в бюджетната сфера. Тази политика на драстично „затягане на коланите“ засега събира подкрепата на 18-20% от избирателите.
Жан-Люк Меланшон, последната надежда на френските комунисти
Кандидатът за президент на Франция и лидер на движение "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон на предизборен митинг в Лил.
Представителят на крайнолевите Жан-Люк Меланшон е пълна противоположност на Фийон. Подкрепяният от комунистическата партия кандидат предлага не икономии, а напротив – увеличаване на разходите. При победа на изборите Меланшон обещава увеличение на минималната работна заплата и на годишния отпуск с една седмица. По въпросите на трудовата реформа и пенсионната възраст Меланшон е на същите позиции като Льо Пен.
Колкото и да е чудно, възгледите на двамата политици схождат и по международните проблеми. И крайнолевият, и крайнодясната са на мнение, че Франция трябва да възстанови отношенията си с Русия, да се дистанцира от НАТО и да се разграничи от политиката на Вашингтон по отношение на сирийската война. Малко преди края на кампанията Меланшон смекчи позицията си за излизане от ЕС, след критиките за близост с националистите и обяви оставането на Петата република в Европейския съюз. Подкрепа за програмата на Меланшон заявяват 17-18% от избирателите.
Беноа Амон, принципният противник на Кремъл
Бившият министър на образованието и кандидат на управляващата социалистическа партия Франсоа Амон по време на телевизионен дебат.
Кандидатът на системните леви – Беноа Амон, е главният губещ в предизборната кампания. Политикът, който в началото бе сред фаворитите, вече е сред аутсайдерите на първия тур с около 9%. Привърженик на много от идеите на Меланшон, Амон обещава да ги съвмести с тясната интеграция в ЕС. Само че дискредитирането на Евросъюза в очите на много от избирателите, направи предложенията на Амон непривлекателни. В опита си да привлече част от избирателите на Меланшон, Амон разкритикува външнополитическата му програма, включително отношението му към войната в Сирия и особено сближаването с Русия. Разиграването на антируската карта обаче не му донесе успех.
Никола Дюпон-Енян, кандидатът на разочарованите десни
Лидерът на партия "На крак, Франция" Никола Дюпон-Енян.
Последният от голямата шестица е кандидатът от движение „На крак, Франция“ Никола Дюпон-Енян. Близък по възгледите и до Фийон, този политик критикува системните десни за неспазените им обещания. Дюпон-Енян, който е привърженик на сближаването с Русия и гласува за отмяната на антируските санкции през 2016 г., се разполага в „златната среда“ между Фийон и Льо Пен. За него ще гласуват основно десните, разочаровани от водещите лидери - около 4% от избирателите.
Изборът не е предопределен
Въпреки че Еманюел Макрон и Марин льо Пен са сочени като явни лидери в надпреварата, Франсоа Фийон и Жан-Люк Меланшон са решени да се борят докрай: и двамата запазват шансовете си за втория тур. Интригата на френските избори се затяга все повече, особено на фона на последните терористични атаки в Париж. През последната седмица властите във Франция обезвредиха ислямска групировка, подготвяла терористичен акт в деня на изборите в Марсилия.
На 20 април вечерта неизвестни престъпници откриха стрелба по полицейски патрул на Шанз-Елизе. Един от полицаите загина, а двама бяха ранени. Поредната терористична вълна във Франция преобръща социологическите прогнози и разбърква картите непосредствено преди първия тур на изборите.