- Автор: Николай Гочев
- 10 Sep 2020
- 308
- 13
Прочетох „Проекта за учебна програма по история и цивилизации“ за VI клас, качен на сайта на МОН. В шести клас по учебен план трябва да се учи средновековна история.
Така че материалът е важен, защото учениците ще бъдат занимавани с цялата история на България преди Възраждането. Това е времето, когато България е влиятелна страна в Европа – във всяко отношение. Ако през XIX век някой би попитал нашите възрожденци и европейските политици (монарси, военни, интелигенция) какво се възстановява южно от Дунав, те ще говорят за онова, което знаят от средновековната история. За това време разказва Паисий в своята книга. Значи това е моментът, в който на българските ученици трябва да се каже „що е България“.
Ето какво пише в увода на „Проекта“: „В тематично отношение се акцентира върху динамиката на онези политически, стопански, социални и културни процеси, които са в основата на формиране на облика на европейската цивилизация.
Същевременно са откроени онези процеси в българското общество и държава, които разкриват българските приноси в Европейското средновековие и допринасят за утвърждаване на българската идентичност като част от европейската идентичност.“
Останалата част от проекта е отчасти в съгласие с тези думи. Средновековието ще се представя като време, в което се е формирала единна европейска цивилизация. Това е бил градеж, в който България е дала „принос“. В какво се състои той?
Споменават се имена на царе, св. св. Кирил и Методий и патриарх Евтимий. Също: паметници на националната култура („Лондонското четвероевангелие“ и някои църкви), „влиянието на българската средновековна култура в славянския свят“, наличието на „православни и книжовни културни центрове“. Християнската религия е имала роля за съхраняването на българската народност (в „Османската империя и българите“). Това са насоките, що се отнася до България.
Хубавото в този план е, че той дава немалка свобода на учителя да представи историята според своето разбиране. Но ако той не предложи разяснение какъв е смисълът от споменаването на тези имена, произведения и събития, за ученика ще остане неясно какво е спечелила „европейската цивилизация“ от съществуването на България; и следователно каква е била ползата от нейното възстановяване през XIX век. Защото главният субект на средновековната история – този, заради когото тя се учи - все пак е „европейската цивилизация“. Каквото е ставало, то е било заради нея.
Ако учителят се придържа към тази хипотеза, той и учениците му няма да избегнат внушението, че св. св. Кирил и Методий са европейци цивилизатори; че те са приобщавали славяните към ценностите на Европа, като при това дори не са започнали от България, а от централна Европа; а България едва впоследствие се е оказала подходяща база за осъществяването на мисията, с която те са били натоварени.
Това ще се запомни за историята на България от най-славното й време, от „Златния“ й век. Тя е била база за културна (културно-политическа) експанзия. Ако учителят се съобрази с това (трябва да има логика в историята, иначе тя ще е неразбираема), после и на Освобождението ще трябва да се придаде същият смисъл. Тогава и смисълът на случилото се тук през последните двадесет и пет години ще стане ясен без всякакво преподаване.
Това е едното. Но има и друго. Поне една четвърт от заниманията ще са посветени на религията през Средновековието, а също и на положението през XV-XVII век. От ученика се очаква: „да описва разпространението и утвърждаването на християнството и исляма; да познава основни елементи на християнството и исляма; да посочва ценности, общи за християнството и исляма.“
Накратко: да мисли, че между християнството и исляма съществена разлика няма.
Ако това е така, защо е било нужно някои да пострадват като мъченици за християнската вяра?
Също: в какво се намира спецификата на средновековната европейска цивилизация в сравнение с, да кажем, османската или арабската? Ако не в християнството, в какво? Не знам какво ще отговори учителят на такъв въпрос. Аз, примерно, не бих могъл да отговоря.
Също: в какво се състои различието между европейския Изток и европейския Запад? От ученика се очаква най-много да „дава примери за отношенията между Църквата и държавата на Изток и на Запад.“ Но „Църквата“ (написана в проекта любезно с главна буква) е „една“. Значи и всеизвестните инквизиции, аутодафета, преследвания срещу евреите, агресивни кръстоносци и т.н. са си общо, споделено наследство и всички носим обща отговорност за тях – и на Изток, и на Запад.
И наистина: след като християнството и ислямът толкова си приличат, защо да различаваме православие от католицизъм? И да има разлики, те ще са на повърхността, а същественото ще трябва да е едно.
...
Проектът за изучаване на история в българското училище е, както изглежда, проект за отричане на различията между извършителите на историческото действие. Ако история у нас ще се учи по такива програми, нашите младежи трудно ще разберат защо е нужно да се занимават с историята на своята родина. За тях заниманията с нея ще бъдат несъществена и досадна случайност – както и самата тя.
Но за да не завършвам така, ще добавя: България е страна с ясно определено световноисторическо значение. Нейните дела през вековете са велики и полезни за всички хора на земята. Такива като нея в човешката история са единици.
Това е истината, тя може да се научи и всички усилия, които се полагат за укриването й, ще отидат напусто.
