Иван Обрейков, снимка: actualno.com
- За поредна година отчитате ръст на туристите. Кабинката обаче е една, площта за паркиране е същата, а в най-натоварените дни пистите са пренаселени. Това не са ли предпоставки за влошаване на качеството на услугите, които предлагате?
- Ски зона Банско се наложи на световно и европейско ниво чрез високото качество на своите услуги. Така че то в никакъв случай не се влошава, дори напротив – подобряваме го чрез новите инвестиции, които правим в различни дейности.
Проблемът с втората кабина е по-скоро с общото качество на туристическата услуга в курорта Банско. В ски зоната успяваме донякъде да компенсираме нейната липса с по-добра организация и въвеждането на 15 безплатни микробуса.
Но това също си има естествена граница. Все по-трудно е за всички нас в Банско да обясняваме как проблемът с втория кабинков лифт ще бъде разрешен съвсем скоро и следващата година. Искам дебело да подчертая, че обясненията за безкрайни екологични оценки, планове и стратегии не се разбират от чуждестранните туристи – за тях проблемът с един лифт се решава точно за една година, както е навсякъде в нормалните държави, а не с осемгодишно чакане.
- Построяването на нова кабинка по какъв начин ще се отрази на темпото, с което скиорите се качват до пистите? Каква допълнителна инфраструктура върви с построяването на тази кабинка?
- Очакваме изгражднаето на втория кабинков лифт да разреши проблема с опашките на долната станция, тъй като тя ще добави транспортен капацитет от още 2500-3000 души на час. Много важно е, че те ще се разпределят в двете основни точки на ски зоната – Бъндеришка поляна със стария лифт и Шилигарника с новия. Така ще избегнем механичното пренасяне на опашката от долната станция на Бънеришка – основният аргумент защо втори лифт е много по-добро решение от хипотетичното удвояване на капацитета на първия. Което е и технически почти невъзможно, между другото.
- Очаквате ли скок в броя на скиорите с откриването на нова кабинка? И кога е реалистично да има такава?
- Както и кметът на Банско обяви, целта на курортът вече трябва да бъде не толкова увеличаване на броя на туристите, колкото привличането на по-платежоспособни туристи, включително и чрез оптимизиране на цените. Вторият кабинков лифт ще подобри качеството на курорта и услугите като цяло, което от своя страна ще позволи на хотелиерите и ресторантьорите да повишат своите цени, приходи, печалби и да направят повече инвестиции.
- Концесионната зона на Банско представлява 2 процента от общата площ на парка. За скиорите е важно пистите да са разнообразни и да предлагат достатъчно възможности за каране – и като посоки, и като ниво на трудност. Какви са възможностите да бъдат направени нови писти?
- Няма вариант, при който ски зона Банско да бъде разширена извън тези 2 процента от общата площ на парка. Многократно от “Юлен” АД сме казвали, че ние не сме искали формално или неформално разширяването на зоната и няма да реализираме инвестиционни намерения извън тези граници, дори и да ни бъдат разрешени. Подобни обвинения, включително голямата лъжа за онези 48 процента от парка, са просто “фейк нюз” кампания срещу ски туризма в България. Както се видя и от последните писма на хората, които провеждат тази кампания, до европейските екоминистри, където самите те си признават, че спортна инфраструктура може да се строи само върху 2 процента от парка.
Но тук идва въпросът защо в останалата част на страната за последните десет години не е построен нито метър нова ски писта, да не говорим за цяла нова ски зона. Повечето писти, по-голямото разнообразие и повечето вълнуващи преживявания в планината могат да дойдат чрез повече инвестиции във всички български планини и от “Юлен” сме повтаряли това многократно. България няма нужда да измисля топлата вода – всички нормални държави развиват максимално ефективно своя планински туризъм, включително и в природни и национални паркове. Ето вижте ски зоната в сръбския курорт Копаоник, който е само на 200 км от Банско – непрекъснато се правят нови лифтове и писти, въпреки че е национален парк с висока степен на защита. В северната част на Сърбия пък буквално от нищото изникна реновираният курорт Бабин зуб, също изграден в природен парк „Стара планина“.
- По какъв начин ски зоната влияе на общото състояние на флората и фауната в Националения парк Пирин и предвиждате ли процент от приходите или от печалбата, като вложение в общата поддръжка на парка?
- Последният доклад показа, че флората и фауната в парка са се подобрили паралелно с работата и създаването на ски зоната. Инвентаризацията на горския фонд пък показа, че от създаването на ски зоната досега горите в парк Пирин са се увеличили с 20 хил. декара. Всичко това е много логично за всеки човек, който разбира поне малко от екология и икономика – туризмът е много по-щадящ природата, отколкото земеделието, животновъдството и леката индустрия, с които се издържаше Банско и регионът преди ски зоната. Де факто с парите от концесионната такса се извършва поддръжка на целия парк, въпреки че “Юлен” АД стопанисва едва 2 процента от него.
- Навсякъде в австрийските курорти паркингите са безплатни за скиорите със закупени ски карти. Защо у нас веднъж се плаща цената за карта, а отделно се плаща и за паркинг?
- Причината е проста – паркингът е в града и не всичките му клиенти са скиори. Над 30 процента от клиентите на паркинга не са със ски карта и съответно е нормално той да бъде платен. Баща ми казваше, че в този живот няма нищо безплатно, а просто различни начини да си го платиш. Ние можем да направим много неща „безплатни“, но това ще означава по-висока цена на ски картата.
- В алпийските курорти често отделните ски зони са свързани посредством лифтове, ски пътища и писти. Ски зоната в Банско може ли да се разшири към Добринище и Безбог?
- Това би изисквало изграждането на гондола над резерват, цялостна промяна на плана за управление на Националния парк Пирин и вероятно преговори с ЮНЕСКО. Подобно развитие е, да не кажа невъзможно, почти невъзможно в България. А на въпроса защо в Алпите е възможно и се прави дори над най-защитените зони, като глетчерите, а в България е невъзможно, и дали това е добро или лошо, трябва всеки сам да си отговори.
- Намаляването на сезонните количества сняг е факт за цяла Европа, както и скъсяването на сезона поради повишаване на температурите. Какви са последните и най-модерни технологични решения за поддържането на стабилна за каране снежна покривка?
- Сезонните количества сняг наистина намаляват, но не със скорост, която да заплаши реално индустрията в средносрочен план. Например, дните със снежна покривка в северното полукълбо за последните 50-60 г. са намалели с около 7 процента. Ако това темпо се запази, ски индустрията ще изпита сериозна заплаха след още 50 до 100 години. Ако си помислим къде са били технологиите преди век, само можем да си представим къде ще бъдат те след един век и надали създаването на сняг ще е особен проблем през ХХII век.
Технологичният сняг е основният метод за преодоляване на трудностите към момента и те се подобряват значително. Четирите основни фактора, от които зависи производството на технологичен сняг, са наличието на достатъчно количество вода, налягане в тръбите, температура на въздуха и влажност на въздуха. Вече има технологии, които могат да работят и при 10 градуса над нулата. И не, няма вредни химикали и т.н. конспиративни глупости. Съвременните технологии са толкова напреднали, че дори компресорите работят без масло.
- От колко години концесионерът на Банско извършва дейности по рекултивация на площите, които влизат в ски зоната и какво включва тази рекултивация?
- От самото начало. Всяко лято има план и програма за рекултивация, която се одобрява от компетентните органи и нейното изпълнение се проверява. Полагаме огромни усилия за рекултивация, тъй като именно ние сме най-заинтересовани природата в ски зоната да е в отлично състояние, защото нашите клиенти оценяват това като изключително важна част от качествената услуга. Между другото, мой приятел беше правил изчисления и се оказа, че на квадратен метър инвестициите на “Юлен” АД в рекултивация са по-високи от инвестициите в Тирол.
- На световните ски състезания сред водещите скиори са такива от Хърватия, Словения. Българските скиори, доколкото ги имаме, няма как да се подготвят у нас и тренират в Австрия, Италия, Франция. Как този процес може да се обърне и нашите атлети да се подготвят в България?
- Отговорът е прост – с повече инфраструктура. България има Радослав Янков и Сани Жекова, но няма нито един сноуборд полигон. Министерството на спорта иска да се изгради такъв, преговаря с курортите, има дори подписан меморандум с нас. Но другите държавни институции не разрешават. Как тогава да имаме повече шампиони? Същото важи и за останалите спортове – в ски скоковете отново нямаме нито една шанца.
- Преобладаващата част от курортите в Алпите са разположени на височина около 1000 м. надморска височина, а лифтовете минават предимно през гори. Доколко атмосферните условия в ниските райони на Алпите предполагат по-дълъг ски сезон и какви са възможностите на Банско да осигури постоянни качествени снежни условия и за колко месеца?
- Във вашия въпрос се съдържа един много важен факт – наистина, почти всички ски курорти започват на височина от около 1000 метра и продължават до максимум 3500 метра. Световноизвестни курорти започват дори от по-ниска височина, например най-ниската точка на Китцбюел е 662 метра, а най-високата е 2222 метра. И е изцяло разположен в горска местност. Друга “фейк нюз” кампания срещу ски туризма в България твърдеше, че в Алпите ски курортите започвали от 3000 метра нагоре, където нямало гори. Що се отнася до Банско, у нас дължината на сезона не се е променяла от създаването на ски зоната – около четири месеца.
- В традиционните ски държави в Европа децата започват обучението си в зимни спортове от тригодишна възраст и спортът е достъпен и за многодетни семейства. Каква е политиката на курорта по отношение обучението на деца и създаването на национална култура по отношение на зимните спорт?
- България също може да се нарече традиционна ски държава, тъй като ски тук се карат вече 60-70 години. От девет години ски център Банско участва в програмата „Научи се да караш ски“ , като за един сезон около 450 деца от Благоевградския регион на възраст от 7 до 11 г. се обучават да карат ски. Освен тази програма, в Банско, Разлог и Добринище има детски ски отбори, на които съдействаме да карат ски. От няколко години ние първи въведохме семейните сезонни карти, които облекчават семейния бюджет. За деца до 7 ненавършени години картата е с цена 1 лев. Фирма “Юлен” поддържа собствени ски отбори на различна възрасти. За всички трябва да е ясно, че практикуването на белите спортове възпитава децата от малки чрез спорт и достъп до планината да пазят и обичат природата, за това не разбираме защо една група хора в България се опитват чрез забрани да омаловажат нашият труд, с който не правим нещо по-различно от това, което се прави по света, независимо дали е в национален или природен парк!
Някои казват, че в България зимният сезон е много къс. Миналия сезон го открихме на 11 декември и на 15 април го закрихме, тоест четири месеца, като и в момента по пистите в Банско сутрин рано тренират българският национален отбор и словенският ски отбор, който дойде в Банско след състезанията за Световната купа. Така че не се различаваме много от страните, където ските са религия. За съжаление, в България изоставаме от развитието на ски инфраструктурата - писти и лифтове. През февруари 2019 г. в Банско ще има нови три старта за Световната купа по ски, което е още едно признание за Банско и за България. Надявам се скоро да зарадваме хората и с нов лифт и да няма вече опашки!
- Повечето хора мислят за Банско предимно като за зимен курорт. Какви са идеите ви за лятото? Сезонът наближава…
- Това мислене все повече се променя, като ежегодният ръст на туристите в Банско през лятото от над 20 процента е свидетелство за това. Допреди десет години лятото заварваше Банско с почти изцяло затворени хотели. Днес вече почти всички хотели от високия клас са не просто отворени целогодишно, но и заети целогодишно. Огромна заслуга за това има община Банско, която последователно и целенасочено създаде една наистина привлекателна програма от фестивали и събития през лятото.
Както вече казах, ние, от “Юлен”, се опитваме да разнообразяваме възможностите за забавление в ски зоната и извън зимния сезон. Например, през последните три години превърнахме Бъндеришка поляна в едно от най-забавните места за прекарване на лятната почивка. Миналото лято удължихме още повече водната пързалка и се доближаваме още повече до рекорда на най-дълга пързалка в света (400м).