- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 892
- 6
Тосканини е работил с най-известните инструменталисти на ХХ век, но остава в историята на звукозаписа с не по-малко великия си зет Владимир Хоровиц, с когото има два емблематични записа, ненадминати до ден днешен по моето скромно мнение. Чуйте Чайковски – първи клавирен концерт, 1 част, запис от април 1943 г. в Карнеги Хол:
Предлагам ви и Брамс – втори клавирен концерт, запис от 1945 г., отново в Карнеги Хол:
Нещо много любопитно от периода му в Миланската Ла Скала. Там Тосканини въвежда система на най-модерно сценично осветление, инсталирано през 1901 г., както и специфичното акустично модерно местоположение на оркестровата „кошара” през 1907 г. (забележете годините!). Освен това той настоява и за затъмняване на сцената по време на оперните спектакли – нещо нечувано за онова време. Неговият биограф Харви Саш пише: „Тосканини вярваше, че една оперна продукция може да бъде успешна само тогава, когато всички са в единство – певци, оркестър, хор, постановка, осветление и костюми”. Предлагам да видите един ням двуминутен видеозапис за завръщането на Тосканини в Ла Скала за откриването на сезона там след войната – май 1946 г.:
Тук следва да се отбележи, че Тосканини принадлежи към диригентите тирани. Оркестранти са твърдели, че ги е ругаел не само на репетиции, но и на спектакли, и е помнел с неугасващ гняв издънките им на концерти. За щастие останали са много аудиодокументи от това паметно време. Тосканини е известен със записите си на част от симфониите на Бетовен и Менделсон, както и всички симфонии на Брамс, негов любим немски композитор. Разбира се, в дългия си период с оркестъра на NBC Тосканини дирижира и записва предимно италиански репертоар, най-вече Верди – оперите „Бал с маски”, „Риголето”, „Отело”, „Фалстаф”и Реквиема. Може би най-гледаният запис в youtube с Тосканини е точно с този оркестър – Бетовен – 5-а симфония, първа част (забележете темпото), видеозапис от концерт в Карнеги Хол от март 1952 г.:
Задължително бих искал да спомена и 30-минутния документален филм „Химн на нациите” от декември 1944 г., номиниран за най-добър кратък документален филм за същата година – ето откъс:
Едва ли има друг диригент в историята с толкова много биографии. В „Амазон” се предлагат повече от 10, но аз бих искал да ви насоча към две от най-модерните от този век – The Real Toscanini от Чезаре Чивета (2012) и Toscanini in Britain (за периода му преди войната там) от Кристофър Даймънт (2012) – биографии, разкриващи в пълнота живота и делото на един от легендарните диригенти на ХХ век.
