- Автор: Томи Вичев
- 10 Sep 2020
- 646
- 3
Александър Скрябин е гениален композитор, пианист виртуоз и философ мистик, който утопично е мечтаел посредством музиката да промени света и да преобрази човечеството. Скрябин има тотално различен подход към писането на произведенията си. Той е смятал, че първо трябва вътрешно да изстрада творбите си, преди да ги запише на нотен лист.
<p>Предпоставка за изключителната дълбочина в музиката на Скрябин е използването на т.нар <strong>Мистичен </strong>или <strong>Прометеев акорд</strong>. Мистичният акорд е сложен <strong>шестнотен акорд </strong>или скала, която служи като хармонична и мелодична основа за произведенията на Скрябин, като характерното при него е, че композиторът не се възползва от акордите пряко, а е създал собствен подход към тях. В своите търсения на съвършена музика Скрябин попада на философията на <strong>Хазрат Инаят Хан –</strong> най-големия суфист на времето си, който в „<strong>Мистицизмът на звука</strong>” твърди, че „звукът има собствена, автономна, пречистваща сила“.</p>
<p>За първи път Скрябин въвежда в музикалната практика специална партия за светлината („Прометей”), което се свързва с използването на т.нар. „цветен слух“ <span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span> тоналностите имат цветове според него. <span style="color:rgb(37, 37, 37)">Има запазени скици за специален клавирен инструмент, чрез натиска на чиито клавиши се прожектират цветове на екран. Тези идеи до известна степен са начало на електронната музика и светлинните ефекти (основателят на съвременната електронна музика – Жан-Мишел Жар, се е вдъхновявал от идеите на Скрябин).</span></p>
<p> </p>
<p>Александър Скрябин е композиторът, който съчетава постромантичните традиции (въплътени в образите на идеалната мечта, избухливия, несдържан характер на изказване в предпочитаните форми <span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span> поеми и прелюдии), със звуковия колорит на импресионизма и символизма (образи символи са темите за „волята”, „самоутвърждаването”, „борбата” и „мечтите”) и не на последно място, и експресионизма.</p>
<p><br />
Неговото творчество е представено предимно от клавирни и симфонични жанрове. Автор е на десет клавирни сонати, мазурки, етюди, прелюдии и особено интересните клавирни поеми „Трагическа”, „Сатанинска” и „Към пламъка“, както и Концерт за пиано и оркестър, който предлагам да чуете в изпълнение на Анатол Угорски и Пиер Булез с прекрасния Чикагски симфоничен оркестър:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/KRkV02Tdcdg?wmode=transparent&jqoemcache=uRqiA" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>В първия етап от творчеството си Скрябин пише много миниатюри <span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span> валсове, мазурки, прелюдии, повлиян от Шопен и <span style="color:rgb(11, 20, 128)">Лист</span>. Пише също I , II <span style="color:rgb(11, 20, 128)">соната</span> „Фантазия<span style="color:rgb(11, 20, 128)">“</span> и III <span style="color:rgb(11, 20, 128)">соната</span> за <span style="color:rgb(11, 20, 128)">пиано</span>. Във вторият етап от творческия си път (1897<span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span>1905 г.), пише I <span style="color:rgb(11, 20, 128)">симфония</span> в 6 части със солисти и <span style="color:rgb(11, 20, 128)">хор</span>, II <span style="color:rgb(11, 20, 128)">симфония</span> и III <span style="color:rgb(11, 20, 128)">симфония</span> <span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span> „Божествена поема”. Чуйте фрагмент от нея с Берлинската филхармония и Дмитрий Китаенко</p>
<p> </p>
<p>:</p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/U7rfoOHvWBQ?wmode=transparent&jqoemcache=Rf7dM" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>В третия етап от творчеството си (1905<span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span>1910 г.) Скрябин създава най-стойностните си и новаторски произведения <span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span> „Поема на екстаза” и „Поема на огъня” – „Прометей” – фактически той остава в историята на музиката именно с тези две творби. В „Поема на екстаза” се сливат много форми. Първоначално е замислена като IV симфония, но Скрябин по-късно я оформя като симфонична поема, но така или иначе прилича на първа част от симфония. В нея има резки контрасти и огромна звукова мощ. Въпреки привидната импровизация. Скрябин всичко изчислява предварително до най-малкия детайл. Предлагам да чуете едно страхотно изпълнение на „Поема на екстаза“ преди 5 години – на британския оркестър „Филхармония“ с Еса-Пека Салонен:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/HAnVrdQ3qFk?wmode=transparent&jqoemcache=q9ulU" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>„Поема на огъня” – „Прометей”, е изградена на гореспоменатото 6-звучие. Особеност в партитурата е, че авторът поставя „светлината” като първи инструмент, която диригентите интерпретират по желание. В поемата има елементи на серийна техника и додекафония (неслучайно някои анализатори сближават Скрябин към Нововиенската школа в нейния атонален стадий). Във финала има и хор. Не по-малко шеметна е видеопродукцията от Берлин с Марта Аргерич и Клаудио Абадо на „Прометей“ <span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span> със светлинни ефекти в началото:</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/5GEwho6Dbnc?wmode=transparent&jqoemcache=tgt0n" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Произведенията на Скрябин, въплъщаващи идеята за екстаза и дръзновението, насочено към „неведомите космически сили на изкуството“ (венецът на такива творения според Скрябин трябва да бъде „<strong>Мистерията</strong>”, в която се обединяват всички видове изкуства <span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span> <span style="color:rgb(11, 20, 128)">музика</span>, <span style="color:rgb(11, 20, 128)">поезия</span>, танц, архитектура, също така светлина), се отличават с голяма степен на художествено проникновение и сила на емоционално въздействие.</p>
<p>Тази година Санкт Петербург, Париж, Лондон, Берлин и Ню Йорк ще отбележат 100 години от смъртта на великия руски композитор с концерти от негови произведения.</p>
<p><span style="color:rgb(37, 37, 37)">З</span>а финал чуйте нещо любопитно <span style="color:rgb(82, 82, 82)">–</span> как Скрябин свири собственият си етюд op. 8 №12 през 1910 г. в Санкт Петербург:</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/VK2uTtuI84w?wmode=transparent&jqoemcache=r4TDU" width="425"></iframe></div>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
