Защо са тъжни французите

<p>&nbsp;</p> <p>Ако трябва да сме точни, истинските проблеми за Франция са едва в началото си, но нейните жители се чувстват като пациент пред неизбежна операция, който трепери от притеснение.</p> <p>Да не би френските тревоги да са предизвикани от вестникарските заглавия?</p> <p>Или са резултат от натрупване на мрачни факти: слабо правителство, отвратителна пролет, ръст на цените и страх, че нещата просто не могат да продължават така?</p> <p>Или пък е нещо по-дълбоко, много по-дълбоко?</p> <p>Аз съм франкофил още от гимназията. От 60-те години, когато гледах филмите на Трюфо и Годар, Жан Моро и Жан-Пол Белмондо, и се възхищавах колкото на този език, толкова и на начина на живот на онези, които го говореха.</p> <p>През 2000 г. си купих апартамент в Париж близо до Айфеловата кула и сега цялото ми семейство прекарва там по няколко дни в месеца.</p> <p>Никога не съм виждал френските си приятели и съседи толкова депресирани, колкото ги намирам днес. Докато градът си остава все така прекрасен. Ресторантите са все така добри, а фактът, че са малко по-скъпи отпреди, просто позволява по-лесно човек да си намери свободна маса.</p> <p>Системата на здравеопазването е може би най-добрата в света. Общественият транспорт е прекрасен, а таксиметровите шофьори достатъчно противни.</p> <p>Всеки знае, че предстоят жестоки съкращения и икономии. След прочутата победа на Франсоа Митеран през 1981 г. Франция инстинктивно правеше така, че да харчи повече &ndash; за разлика от Великобритания, която по същото време се управляваше от Маргарет Тачър и неуморно съкращаваше правителствените си разходи. Франция изливаше купища пари в болниците, транспорта и културата, и резултатите бяха впечатляващи. Пенсиите бяха от най-добрите в Европа, улиците бяха абсолютно чисти.</p> <p>Да дойдеш тук от мръсния потискащ Лондон беше като да излезеш на слънце след облачен ден.<br />Сега обаче трябва да се плати цената за това. Когато се зададоха икономическите сътресения Германия извърши нужните съкращения, преодоля стреса и излезе от ситуацията по-силна и по-богата.</p> <p>Британците, испанците и гърците в момента правят същото и се надяват на същите резултати. Но не и французите. Те все така си седят на ръба на басейна, пробват водата с върха на пръстите и потрепеват от студ. Но всеки знае, че комбинацията от по-кратка работна седмица, ранно пенсиониране, големи пенсии и превъзходни здравни осигуровки няма да стопли водата.</p> <p>Само че съкращенията все не започват и не започват. Чакането продължава толкова дълго, че вече не се търпи.</p> <p>Поканих мои приятели на среща в заведенията около нас, за да ги питам защо, според тях, атмосферата е толкова потискаща.</p> <p>Моята съседка Ан-Мари Мотен държи едно чудновато магазинче, в което се продават едновременно сувенири, свързани с ръгби мачове и вина от френския югозапад. Сега обаче &bdquo;Полъх от югозапада&rdquo; може да бъде закрит. &bdquo;Ето ви пример през какво преминава Франция&rdquo;, казва тя с натъжен поглед.</p> <p>Що се отнася до телевизионния бос Кристиян Констан, той държи поне три ресторанта на нашата улица и всичките са чудесни. &bdquo;Не ме толкова зле, щом туризмът се развива добре&rdquo;, казва той с оптимизъм в гласа. И добавя: &bdquo;Но знаем, че трудните дни тепърва ни предстоят&rdquo;.</p> <p>Моят близък приятел от университетските години Никълъс Сноуман живее с прекъсвания във Франция от 40 години. Управлявал е различни културни институции, сред които операта в Страсбург, а освен това е кавалер на ордена на Почетния легион.</p> <p>Пием кафе в една сладка малка пекарна в Париж, а той разсъждава на глас: &bdquo;Честно казано, тази страна ще трябва да реши дали иска да е най-добрият в света туристически оператор, наблъскан с фантастични атракции и култура чак до пръсване по шевовете, или ще си промени целия начин на управление, за да оцелее. Изобщо не се учудвам, че всички наоколо са уплашени&rdquo;.</p> <p>Малко по-късно обаче отидохме да обядваме с трети човек, който обясни нещата съвсем различно. Клаудия Сеник е социоложка, която наскоро написа книгата &bdquo;Пъзелът на френското нещастие&rdquo;. Тя твърди, че Франция се чувства потисната заради начина, по който се преподава в училищата.</p> <p>Ако вземете децата на имигрантите, които преминават през френската образователна система, ще видите, че те са точно толкова потиснати, колкото и децата, родени във Франция. Само че ако вземете имигрантите, пристигнали по-късно, ще видите, че те са също толкова щастливи, колкото и хората в другите страни&rdquo;, казва тя.</p> <p>Никълъс Сноуман е съгласен с това.</p> <p>&bdquo;Френската образователна система наистина се концентрира върху изискванията за академични резултати. Тя със сигурност не е насочена към това да насърчава израстването на човека като личност&rdquo;, добавя той.</p> <p>Може и да са прави.</p> <p>Но за мен самия, особено когато грейне слънце /нищо че в Париж има повече дъждовни дни годишно, отколкото в Лондон/, няма по-добро място на земята.</p> <p>И когато и да дойда тук, се чувствам обратното на потиснат. <br /><br /></p>