Върбан и Марин: Гадно е, когато те вкарат насила в Дома

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>В.:</strong> Приятно ми е, аз се казвам Върбан и съм на 10 години.</p> <p><strong>М.:</strong> Приятно ми е, аз се казвам Марин и съм на 11 години.</p> <p><strong>В.:</strong> Ние вече втора седмица идваме тук, в ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo;. Рисуваме, играем си, понякога правим почивки с хапване. Христо ни разкава приказки и ни учи какво да рисуваме. В дома сме вече три години.</p> <p><strong>М.:</strong> Не бе, това ще е втора.</p> <p><strong>В.:</strong> &nbsp;Добре, де. Той е трети, аз съм четвърти клас.</p> <p><strong>М.:</strong> Брат ми е по-малък от мен, а е по-голям клас. Защото сме започнали по-късно. <br /><br /><strong>И двамата сме четвърти клас. Почти.</strong></p> <p><strong>В.:</strong> Любимият ми предмет е математика. Имам само шестици по него.</p> <p><strong>М.:</strong> Аз най-много обичам музиката. По математика съм доста зле.</p> <p><strong>В.:</strong> В дома не сме в една стая и така е по-добре.</p> <p><strong>М.:</strong> В пансиона сме от две години. <br /><br /><strong>Ние идваме от Англия.</strong> <br /><br />Бяхме там с майка ни и баща ни. Ама аз съм ходил с майка ми и във Франция. Мама работи там, аз просто исках да съм с нея.</p> <p><strong>В.:</strong> Аз бях при баща ми тогава, &nbsp;защото ние с баща ми не искахме да ходим в Испания.</p> <p><strong>М.:</strong> Във Франция!</p> <p><strong>В.:</strong> &nbsp;Абе карай, във Франция, добре. И останахме в Лондон.</p> <p><strong>М.:</strong> А преди да заминем за Англия, живеехме в София. Но <br /><br /><strong>като се върнахме, баба ни даде в дома.</strong></p> <p>А мама и тате останаха в Англия. Не знам какво работят точно. Не сме ги питали.</p> <p><strong>В.:</strong> Вечер ги питаме как беше и те викат: <em>Добре</em>. И ние викаме: <em>Мамо ние излизаме </em>и тя вика <em>добре</em>... И после вечеряме. Мен най-ме кефи супа топчета.</p> <p><strong>М.:</strong> А мен миш-маш. &nbsp;</p> <p><strong>В.:</strong> Аз го знам горе-долу английския, ама вече съм го забравил. Много интересно беше. Живеехме точно в центъра. В една къща. Там е много яко. Много обичахме да се разхождаме по дворците, по реката е много яко да гледаш. Качвал съм се и на виенското колело (Лондон ай) . И е много яко. Много си нависоко и виждаш всичко. В началото те е малко страх, после не.</p> <p><strong>М.:</strong> Аз пък се разхождах с приятели. Имаше и англичани с нас. Един ден карахме колело, един ден играехме футбол. <br /><br /><strong>Но не ходехме на училище. Това беше кофти.</strong></p> <p><strong>В.:</strong> Живеехме в къща, беше наша. Баща ни я беше купил. Сега сме я дали за квартира. Баща ни ни доведе за малко. Каза, че ще дойде да ни вземе, обаче баба ни даде в дома. И сега баща ни чака да направи на другата ни сестричка документите и ще дойде.</p> <p><strong>М.:</strong> Ние сме пет деца. Две от момичата са в дом, другото, най-малкото, е при майка ни и баща ни в Англия.</p> <p><strong>А другите ни две сестри са някъде далече. Не знаем къде.</strong> <br /><br />И сега чакаме татко да ни оправи документите и да ни вземе. И ще учим. Ние сега и в училище имаме английски. <br /><br /><strong>Но мен ме кефи повече да говоря на френски: Бонжур, мадам.</strong></p> <p>И още нещо знам, ама съм го забравил.</p> <p><strong>В.:</strong> Ники е най-добрият ми приятел. Понякога се бием, но после се извиняваме. Аз не го удрям, само по рамото.</p> <p><strong>М.:</strong> И на мен сега ми е Ники. Сега в дома ги няма Слави и Вальо. Но като си дойде в дома, Слави става лош. И налита на бой. Крещи и обижда.</p> <p><strong>В.: Тук, при вас, в ателието, децата са различни, ставаме добри.</strong> <br /><br />В пансиона са други. Ама не знам защо. Как да ви го обясня? Там големите се правят на шефове. Например, когато мен и брат ми ни няма и другите, малките цапат. И после ни карат нас да чистим. Не ни заплашват. Само ни казват. Но ние не смеем да не ги слушаме.</p> <p><strong>М:</strong> Сега няма лоши деца в дома. През цялото време сме навън и играем мачове. Ники ни дава да караме неговото колело. Но си го прибира в 17 часа. После вечеряме и пак излизаме да ритаме. Или ако не ни се излиза, играем на КЕНТ. Ама си загубихме картите.</p> <p><strong>В.:</strong> Гадно е да те вкарат насила в дома.&nbsp; <br /><br /><strong>Но то само отвън е грозно. Отвътре си е много хубаво.</strong> <br /><br />Даже сега, ако искат да ни върнат при баба, няма да искам. Тя живее близо до дома, в апартамент. Не е много възрастна, може да ни гледа. Има средства, има всичко, но не иска да ни гледа.</p> <p><strong>М.:</strong> И мен, ако ме питате, аз също ще искам в дома да остана. Защо ни е дала?</p> <p><strong>В.:</strong> Аз си мечтая да си работя и да си уча.</p> <p><strong>М.:</strong> Любчо, например, работи и учи.</p> <p><strong>В.:</strong> И искам да карам шофьорски курсове. Но ще трябва още няколко години да порасна. Има време. Ще видиме.</p> <p><strong>М.:</strong> Аз искам да стана... да уча децата да карат ски. И другото ми желание е да не са толкова много децата &nbsp;в домовете. Да бъдат &nbsp;при родителите си. <br /><br /><strong>И да не ги дават на други родители,</strong> <br /><br />защото след&nbsp; време ще видят истинските си майки и ще им стане гадно. Защото повечето деца са с търсени родители. Как да ви обясня... Ние, например, има много хора, при които можем да отидем - при леля ни, при кръстницата ни.&nbsp; Но не ни пускат. А тя много ни обича. И искаше преди време да останем при нея, ама мама не ни даде.</p> <p><strong>В.: &nbsp;А аз, ако хвана златната рибка,</strong></p> <p>ще поискам да се върне семейството ми и да ни вземе. И да отидем пак в Англия. Там е най-яко. Например, стане вечер, ще излизам с приятели, то по 20 лв. се дават там. И искаме от нашите и те ни дават. И отиваме и се качваме на виенското колело. Ще заведа &nbsp;и сестрите си - Розина, Елвира и най-малката Росица. Ние сме живели там, а има хора, дето не могат да си позволят да отидат там и за един ден. Там искам да живея пак, с цялото ми семейство. Това ми е най-голямата мечта.</p>