Вроден хомосексуализъм? Няма такова нещо!

<p><strong><span style="font-size: x-large;">&nbsp;&nbsp;</span></strong></p> <p>&nbsp;&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;Терминът &bdquo;хомосексуалност&ldquo; може да бъде употребяван единствено когато става въпрос за човешкия род, тъй като при животните се наблюдават само двигателни реакции. Онези анализатори, които правят това, като привеждат различни доводи, приписвайки на животните човешка психодинамика, стъпват на твърде рискована, плъзгава плоскост.</p> <p><span style="font-size: medium;">&nbsp; &nbsp;Предположенията за произхода на човешката хомосексуалност не бива да се основават на генетични изследвания, проучвания върху хипоталамуса (висшият център на вегетативната нервна система), предните мозъчни връзки и долните мозъчни структури. Не би следвало да се доверяваме и на изследвания, свързани с видове, като винената мушица (много дребна муха, един от класическите обекти на изследване в генетиката), нито дори с низшите примати &ndash; защото в резултат на дългото развитие на човешката мозъчна кора е възможно вече да се говори за мотивацията: съзнателна или несъзнателна, но винаги имаща огромно значение за изграждането на ролеви модел на поведение и избор на сексуален обект. На ниво, по-ниско от това на шимпанзето, сексуалното влечение възниква абсолютно автоматично, рефлекторно. &nbsp; &nbsp;Един от най-добрите специалисти, занимаващи се с поведението на животните, знаменитият етолог Марсел Бич, още през 1942-1947 година прави сравнително изследване върху сексуалното развитие в еволюционния процес на гръбначните животни. Откритието му е фундаментално! Според него при низшите животни половото поведение се определя почти автоматично &ndash; то представлява саморегулиращ се механизъм в рамките на събитийната последователност. В хода на развитието във връзка с формирането на главния мозък стереотипното поведение изчезва: актът на съвкуплението става все по-малко автоматичен и във все по-голяма степен зависи от индивидуалния опит на животното. На ниво &bdquo;шимпанзе&ldquo; вече са останали само три абсолютно инстинктивни механизма: ерекцията, еякулацията и оргазмът. Именно въз основа на тях мъжът изгражда своето сексуално поведение &ndash; което пък става под въздействието на мозъчната му кора.</span><br /><span style="font-size: medium;">&nbsp; <strong>&nbsp;От проучванията, които Марсел Бич прави, следват поне няколко неща:</strong></span><br /><span style="font-size: medium;">1. Няма такова нещо като &bdquo;вродено сексуално влечение&ldquo; към партньор от твоя собствен или противоположния ти пол.</span><br /><span style="font-size: medium;">2. Отговорът на въпроса за сексуалната ориентация се крие в индивидуалното развитие на човека.</span><br /><span style="font-size: medium;">3. При сексуалното възпитание на децата, без никакво съмнение, те биха могли да бъдат научени да реагират с оргазъм на всякакъв вид стимули. Това обаче по очевидни причини е трудно осъществимо и едва ли е желателно.</span><br /><span style="font-size: medium;">4. Осъществяването на желанията, представите и фантазиите играе немалка роля при формирането на моделите на сексуално поведение. Развитието на мозъчната кора, намаляването на ролята гръбначномозъчните рефлекси, на хипоталамусните структури и автоматичните механизми водят до това, мотивацията при човека да се превърне в център на формирането на стандартен сексуален поведенчески модел. Или обратно &ndash; за неговите извращения и модификации (сексуални отклонения към собствения пол, фетишизъм, травестизъм и т.н.).</span><br /><span style="font-size: medium;">&nbsp; &nbsp;При хората изборът на хетеро- или хомосексуален обект не е нито вроден, нито инстинктивен. Същото важи и за различните сексуални перверзии. Нещата опират до резултатите от дадено обучение, от информираността, познанията, внушенията.</span><br /><span style="font-size: medium;">&nbsp; &nbsp;Изборът на сексуален обект не е предопределен нито генетически, нито от функционирането на хипоталамуса. Много по-голямо значение има фактът, че хетеросексуалното ни поведение е предначертано от формирането на анатомията на човешкото тяло, както и от културните традиции и настроения. А и не е тайна, че до неотдавна обществените нагласи бяха агресивно насочени срещу хомосексуализма.&nbsp;Универсалните представи за човешка почтеност и традициите на семейния живот също подкрепят хетеросексуалното поведение във вид на взаимно допълващи се функции между половете.</span><br /><span style="font-size: medium;">&nbsp; &nbsp;Тези, които поставят акцент върху вродената биологична склонност към хетеросексуалност, правят същата грешка, каквато и защитниците на теорията за основата на би- или хомосексуалността. Знаменитият психоаналитик Шандор Радо от Колумбийския университет казва: &bdquo;И двете линии на експериментални изследвания по силата на получените емпирични данни ни водят към един и същи извод: човешките индивиди (било то от мъжки или от женски пол) не наследяват готов неврохормонален механизъм за предпочитание и избор на партньор. Не се предава по наследство и какъвто и да било механизъм, който да кара даден човек да търси или избира партньора си&hellip; От всеки от двата пола може да се научи нещо и всеки един от тях функционира със собствени сили и средства. Изхождайки от факта, че главният мозък при хората предава своите импулси по-бързо, отколкото при низшите гръбначни, е немислимо да се смята, че човек наследява някаква строго организирана генетична информация по отношение на сексуалната си ориентация.</span><br /><span style="font-size: medium;">&nbsp; &nbsp;Като психоаналитици и психотерапевти, ние успешно работим върху принудителния хомосексуализъм и сме в състояние да помогнем човек да промени хомосексуалната си ориентация към хетеросексуална. Това обаче би било невъзможно, ако в обществото се насажда внушението, че хомосексуализмът съществува на базата на органическа, биологическа или наследствена природа. Същото важи и ако има дори малка доза истина в твърденията на защитниците на теорията за вродената би- и хомосексуалност.</span><br /><span style="font-size: medium;">И накрая, съвършено погрешно е да се правят каквито и да било опити &bdquo;различната&rdquo; сексуална ориентация да се обяснява с органични нарушения в психо-сексуалното и емоционално развитие на хомосексуалистите. С това можем само да ги обречем на живот извън рамките на съществуващата физиологическа и социална реалност.</span></p> <p><span style="font-size: medium;">Превод от руски език: Елена Дюлгерова</span></p>