Вместо паметника на НДК да бъде възстановен мемориала на Първи и Шести пехотен полк

<p>На стените, проектирани от арх. Обретенов под формата на буквата П, са изписани над 3000 имена на загиналите от двата полка във войните.</p> <p>През 1934 г. цар Борис Трети открива красивия мемориал, разположен в пространството между казармите на двата полка.</p> <p><img src="/uploads/editor/o_134441908081282_zx3epq_image_119733_600x4021.jpg" alt="" /></p> <p>Старите софиянци си спомнят трите внушителни стени, които респектирали с размерите си - 21 м широчина и 11 м височина.</p> <p>На специални метални табели върху тях били изписани имената на загиналите войници и офицери.</p> <p>Пред средната стена се издигал огромен каменен лъв. Дясната му лапа била положена върху каменна плоча с картата на Санстефанска България.</p> <p><img src="/uploads/editor/pehkazarmipametnik2.jpg" alt="" /></p> <p>На 10 януари 1944 г. американската авиация нанася силни бомбени удари по града. Една от целите са казармите на двата полка. Дясната плоча е почти разрушена, средната се отървава с леки поражения. Напълно оцелява само лявата.</p> <p>Близо 36 г. двата паметника красят центъра на София.</p> <p>През 1980 година, заради строителството на НДК демонтират и тях.</p> <p>Съхранени са само металните плочи с имената на загиналите. Прибират ги в сандъци, които отначало се пазят в мавзолея костница на Централните софийски гробища, а след това - в Националния военноисторически музей. През 2009 година част от плочита са открити в двора на музея, изоставени на произвола на разрухата.</p> <p><img src="/uploads/editor/plochite1.jpg" alt="" /></p> <p>Първата идея за възстановяване на паметника датира от края на 80-те години. Тогава арх. Атанас Агура изготвя първия проект за нов мемориал.</p> <p>Дискусията за паметните плочи започна отново през 1994 година, но едва през 2000 година по инициатива на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници и на Съюза на царските офицери започват конкретни дейности. Тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев отпуска от бюджета на МО проектантския хонорар в размер на 35 000 лв.</p> <p>Управление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община одобрява проекта. Изграждането на мемориала се изчислява на 2,1 млн. лв.</p> <p>Общината заделя и място - 10 декара в предната част на Южния парк - зад хотел "Хилтън" и новия мол "София сити център". Идеята е новите паметни плочи да изникнат в основата на 3 естествени хълма, разположени във формата на буквата П.</p> <p>На 6 май 2000 г. военният министър Бойко Ноев и Ема Москова - министър на културата, правят първата копка.&nbsp;На мястото е поставен гранитен камък с надпис: "На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите от 1-и и 6-и пехотен полк от Първа софийска желязна дивизия".</p> <p>С протокол №21 на Столичния общински съвет от 19 февруари 2001 г. МО получава разрешение да построи паметника.</p> <p>По време на правителството на Симеон Сакскобургготски, когато министър на отбраната е Николай Свинаров нещата се променят драстично.</p> <p>Чак след 4 г., и то случайно, инициаторите разбират, че общината си е взела обратно имота. Това станало още през 2002 г. На заседанието от 18 юли 2002 г. тогавашният председател на Общинския съвет Антоан Николов внася предложение обект №16 да отпадне от плана за учредяване и регулация на Южен парк. Общинските съветници го гласуват, без изобщо да се поинтересуват какво се крие зад този обект №16. Няма и мотиви за странното решение.<br />Арх. Никола Ружеков, председател на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници, пази протокола от това заседание. Истинските мотиви може би се крият в скандалната сделка "София Сити къмпани" за изграждането на новия мол, коментира о.з. полк. Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища.</p> <p>Именно той заедно с колеги от още 3 военно-патриотични съюза протестират пред новия шеф на СОС Владимир Кисьов. В резултат на това на 12 май 2005 г. с решение №323 разрешението за строеж е върнато.</p> <p>През юни същата година със задачата за изграждане на новия мемориал се заема дирекция "Военна инфраструктура" на МО. Тя влиза във връзка с управление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община. И толкова.</p> <p>По времето на следващия военен министър Николай Близнаков с работата по проекта се захваща Националният военноисторически музей, но планираните 2,1 милиона лева за изграждането на монумента са намалени до 3 милиона.</p> <p>Следващият военен министър Николай Цонев странно защо прехвърля задачата на Националната гвардейска част. Със заповед от януари 2008 г. той възлага на гвардейците изграждането на паметника.</p> <p>"Най-напред изкарахме разрешение за строеж, защото старото бе изтекло, си спомня подп. Васил Тенчев, зам.-командир на гвардията по логистиката. След като се срещнали с авторите на проекта и с представители на военнопатриотичните съюзи, обаче ветераните се изпокарали.</p> <p>Едни настоявали за различни промени в проекта, някои от които взаимно се изключвали.<br />Например да се добавят и имената на загиналите през Втората световна война, че и в днешни времена.</p> <p>Или вместо оригиналния лъв, турил лапа върху картата на Санстефанска България, да се издигне скулптурна група на трима войници във формата на факел.</p> <p>Такава идея издигнал и арх. Константинов от предишния екип на Агура.</p> <p>Съюзът на царските офицери скочил остро срещу промените.</p> <p>Тогавашният шеф на НВМИ - покойният вече полк. Петко Йотов, пък се запънал за лъва, който от години е монтиран пред входа на музея.</p> <p>"Това не е онзи лъв", твърдял историкът, но неговата заместничка Даниела Цанкова, потвърдждава, че става дума за същия лъв, който от 1934 до 1980 г. се издигал пред централната паметна плоча на монумента.</p> <p>Архитектите пък отхвърлят идеята в новия паметник да се вградят останките от старите плочи.<br />Мотивът за отказа бил авторски права. През май 2008 г. арх. Агура умира. Наследниците му също държали да се спазва оригиналният проект.</p> <p>Междувременно финансовивата част на проекта ставала два пъти по-скъпа и министър Цонев разпоредил да се спре всякаква работа по проекта. Мотивът бил липсата на пари.</p> <p>Дълго време се смяташе, че от истинските паметни плочи нищо не е останало. Оказа се обаче, че те са съхранени в много добро състояние във военния музей.</p> <p>Плочите са били внимателно демонтирани и описани една по една през далечната 1980 г. Свалени са от централната и лявата стена, оцелели по време на бомбардировките над София. Плочите от дясната стена, улучена от американска бомба, са безвъзвратно унищожени.</p> <p>Преди време служители на музея проверили едно по едно всичките имена на загинали офицери, подофицери и войници. И открили доста грешки - някои всъщност не били служили в двата полка - 1-и и 6-и, на други имената им били сбъркани.</p> <p><strong>Първи пехотен софийски на Негово Височество полк е е формиран на 12 октомври 1884 година</strong>.</p> <p><img src="/uploads/editor/Mobilization_of_First_Sofia_Infantry_Regiment_in_19121.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Мобилизацията на Първи пехотен полк пред 1912 година</strong></em></p> <p>По време на Балканската война заедно с Шести Търновски полк, Първи полк образува първа бригада на Първа софийска дивизия. На 9 октомври 1912 г. полкът започва сражението при Гечкинли и Селиолу с превъзхождащи го турски сили. Макар и с много жертви на 9 и 10 октомври полковете от Първа софийска бригада, подпомогнати от Втора бригада от Четвърта перславска дивизия, отблъскват турските части. Полкът губи 27 убити или ранени офицери и 866 войници.</p> <p>Бойният път на полка па време на Първата световна война (1915-1918) започва в състава на Първа армия, която води военни действия срещу сръбските сили в Понишавието и в долината на река Българска Морава. Към 1 октомври 1915 г. в състава му влизат 80 офицери, 4412 подофицери и войници.</p> <p>От 1 до 8 октомври 1915 г. полкът участва в боевете при Лазаров камък, Корабул, Градище и Триножник, след което до 14 октомври в боевете при Драганов връх и Дренова врата.<br />През 1916 година полкът, както и останалите подразделения на Първа дивизия, е включен в състава на Трета армия, която воюва срещу румънски, руски и сръбски сили в Добруджа.<br />На 5 септември 1916 г., по време на атаката на Тутракан Първи полк се отличава при превземането на крепостта и пробива на главната румънска отбранителна линия.</p> <p>Полкът участва в Букурещкото настъпление. Особено тежки боеве води между 2 и 6 декември 1916 година, когато при Комана, край Букурещ отблъсква настъпващи руски части</p> <p><img src="/uploads/editor/First_Sofia_Infantry_Regiment1.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Рождество Христово на фронта, 1916 година</strong></em></p> <p>През 1917 година Първи полк е предислоциран на Южния (Македонския) фронт, където се сражава до Солунското примирие.</p> <p>След декември 1920 г. Първи пехотен софийски полк е реорганизиран в Първа пехотна софийска дружина.</p> <p>През май 1944 г. полкът отново е мобилизиран, включен е в състава на Прикриващия фронт и е разположен в района между реките Арда и Марица. В заключителния етап на войната води боеве при Страцин, Крива паланка и Куманово.</p> <p><strong>Шести пехотен търновски полк е формиран със същия указ Указ №41 на 12 октомври 1884 г.</strong></p> <p><img src="/uploads/editor/proklamacia_rajdaneto_na_boris_18941.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Така е изглеждало мястото пред казармите, днешното пространство пред НДК, през 1985 година.&nbsp;</strong></em></p> <p>През Сръбско-българската война (1885) полкът под командването на капитан Никифоров взема участие в боевете при Драгоман, Цариброд и Пирот.</p> <p>Към 1 октомври 1885 г. в състава на полка влизат 3700 души.</p> <p>През Първата световна война полкът влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия, която е част от 3-та Българска армия.</p> <p>В атаката на Тутракан полкът участва заедно с 1-ви пехотен полк.&nbsp;Води успешни сражения в Добруджа. През пролетта на 1917г.заедно с дивизията е прехвърлен в Македония.Там остава до края на войната през есента на 1918 г.</p>