Вера, върни се! Давам ти сърцето си

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 19:54
15
17

Вера, върни се! Това е единственото, което искам и за което се моля. Готова съм на всичко, за да те върна от онзи тунел. Този, през който вече веднъж си минала преди 40 години. Готова съм да ти дам и сърцето си, за да оживееш. Знам, че ме чуваш, така, както ме чу преди 7 години, когато, гледайки те по телевизията си повтарях наум: "Вера, обади ми се, искам да напиша книга за теб. Тогава ти ме чу и ми звънна. Знам, че си на кръстопът и че една част от теб не иска да се върне. Тук, в мръсотията, в подлостта, в злобата, в предателството, в болката от това, че си неразбрана. Ти ми беше казала: "Аз съм жива сред мъртвите и мъртва сред живите." Знам, че там горе е много по-красиво, че има справедливост. Знам, че те оцениха всички нации, без нашата. Тук, в страната на прокълнатите, всеки искаше, подобно на Тома, да бръкне с пръст в раните ти, за да се убеди, че са истински.

Вчера видях Вера в болницата. Пак беше онази голяма, силна жена, въпреки че беше в безсъзнание, на командно дишане. От близки до нея разбрах, че преди да получи страшната криза в Плевен, погледът на Вера е излъчвал едно - че не иска да бъде спасена. Щом научих за случилото се, в отчаянието си звъннах на Бойко Борисов и го помолих да направи нещо, за да й спасим живота. Бойко реагира светкавично - изпрати линейки, които да я докарат в София, за да може да бъде лекувана с най-модерната апаратура, с която България разполага. Благодаря му от сърце, защото този жест отново показа колко човечен е Бойко Борисов. Мъчно ми е и страдам, когато чувам подигравки по негов адрес. Когато виждам, че това, което прави, не се оценява. Същото е и с Волен. Всеки е готов първо да плюе, да злослови и злорадства, без да се замисли на колко мъка и страдание са подложени тези мъже. Всеки иска, иска, иска... Добрите намерения у нас се сблъскват със стена от негативизъм, с подигравка, с прословутото българско: "И тоя е като останалите. Мани го!" Затова разбирам защо Вера се колебае дали да се върне. Усещам това физически. Усещам как и моите сили се изчерпват, че нямам сили дори да дишам. Изпадам в паника щом телефонът ми звънне, защото не искам да чуя лоша новина. Не искам, защото знам, че няма да мога да се справя с нея. Че няма да мога да преживея Вера. Още в началото на нашето запознанство Вера ми каза: "С теб ще сме до края!" До кой край? Преди малко говорих с предсказателката Теодора Стефанова. Тя ми каза, че в момента Вера черпи сили от мен, но ще дойде момент, в който ще ми предаде силите си, защото сме кармично свързани. Странно е, но така се изразяваше и Вера. Като я попиташ - Кой говори с теб, тя отвръщаше "силите". Това, което искам, е тези "сили" да помогнат на Вера сега. Искам всички българи да кажат по една молитва за нея, защото силата на колективната молитва е най-голямата на света. Тя е спасявала държави от гибел. Нека днес, на Никулден, всички се помолим за Вера. Днес тя има нужда от нашата, българска сила и енергия. Не онази, разрушителната, а градивната. Онази, която ни е помогнала да превземем Одрин, да спрем турците на връх Шипка. Да покажем на Вера, че искаме да е тук, при нас. Че имаме нужда от нея, че я обичаме. Сигурна съм, че тя ще ни чуе. Текстът е публикуван във в. "Атака"