Тео Рилски: Стъпката от ефективност към красота е малка, но съществена

Тео Рилски: Стъпката от ефективност към красота е малка, но съществена
Теодор Куюмджиев беше един от известните български лингвисти и преводачи, специалист по симултанен превод. Работил е за различни фирми, институции, организации и преводачески бюра в София, Брюксел, Берлин, Бремен, Бон, Хамбург и Олденбург. Превеждал е за делегации в президентсвото, министерство на икономиката и енергетиката, министерство на правосъдието и Конституционния съд. Работил и с редица образователни и културни институции.Теодор Куюмдижев публикуваше свои текстове в "Гласове" под псевдонима Гео Рилски. Публикуваме отново, в негова памет, есето му "Изобретяването на велосипеда".
<p>Ако се поровим в литературата или в интернет, ще установим, че повечето нации си имат свой собствен изобретател на компютъра.</p> <p>Като се тръгне от Блез Паскал и сметачната му машина, Колелото на Паскал, патентована през 1649 г., мине се през Джордж Бул &ndash; създал Булевата алгебра, сетне Чарлз Бабидж &ndash; изобретил Аналитичната машина от 1856 г., която е била програмирана от Огъста Ада Байрон графиня Лъвлейс, след това и Конрад Цузе &ndash; патент в Германия за бинарен компютър от 1938 г., и се стигне до Джон Атанасоф &ndash; компютъра Атанасоф-Бери.</p> <p>Много нации са допринесли за създаването на това сложно устройство. Обективно не може да се говори за първия и единствен изобретател на компютъра.</p> <p>Reiten, reiten, reiten, durch den Tag,<br />durch die Nacht, durch den Tag.<br />Reiten, reiten, reiten. Und der Mut ist so m?de geworden<br />und die Sehnsucht so gro?.<br />Reiner Maria Rilke Die Weise von Liebe und Tod des Cornets Christoph Rilke*</p> <p>Историята на велосипеда е по-еднозначно проследима &ndash; серелиферът на граф Мед де Сиврак (1791), барон Карл фон Дрез де Зауербрун и дрезината му (1816), велосипедът с педали на Къркпатрик МакМилън (1838) и велосипедът на Пиер и Ернест Мишо от 1860 година.</p> <p>Едно е сигурно &ndash; изобретателят на велосипеда не е българин.</p> <p>Изобретателството на отделния индивид, представител на която и да е нация, не може да бъде основание за приповдигната гордост на масите и произтичащите от нея последствия.</p> <p>Велосипедът се появява през времето на романтизма и се превръща в пресечна точка на класичното и романтичното схващане на абсолютното &ndash; търсенето на абсолюта във всеобщността на света, от една страна, и в дълбините на себе-то, от друга.</p> <p>Светът вече не се копира.</p> <p>Човекът сам определя мястото си в пространството и пътя дотам.</p> <p>Велосипедът е онова устройство, което от обикновено средство за придвижване се превръща в състояние на духа и на плътта &ndash; връзка между индивида и заобикалящата го природа. Едновременно проява на настъпващата индустриална епоха и нейно отрицание.</p> <p>Велосипедът връща човешкото същество от състояние на придатък към машините, от безгласна буква в безумните административни процедури, в състояние на играещо същество, мислещо, чувстващо и побеждаващо.</p> <p>Велосипедът &ndash; това е триумф на свободното усилие над наложеното функциониране.</p> <p>Пътуването с велосипед разтрошава стените на навика, инертността и самотата.</p> <p>Велосипедът обединява емоционално по същия начин, по който високите планини и морските дълбини обединяват напълно непознати хора.</p> <p>Обединението не е предизвикано само от красотата, от досега с основните стихии или достигането на границите на собственото съществуване. То е преди всичко пряк израз на желанието на човека да прояви свободната си воля отвъд условностите на обществото и принудата на обективната действителност.</p> <p>Епохата на романтизма, по-скоро романтичният стил, живее в усамотението на горите, планинското и пасторалното обкръжение като противопоставяне на градската безутешност, като освобождение от нея.</p> <p>Велосипедът е онова средство, което позволява на човека от XXI век да заживее с романтиците, възприемайки красотата непосредствено, извън каноните и условностите. Да напусне дома си, но не чрез простото преместване от собственото канапе до хотелската стая на предопределен оператор, а чрез изживяването на далечното посредством човешките сетива. Промяната се предизвиква и усеща физически, чрез усилието на собствените мускули.</p> <p>Велосипедът е онова състояние, което превръща натрупаните пари от самоцел в средство за изживяване на мига. Той създава възможност баналният период от време да се извиси до низ от пълноценни моменти на интензивно съществуване.</p> <p>Сълзите от студения насрещен вятър. Дланите, изтръпнали от допира с кормилото. Скриптенето на гумите по песъчливата пътека. Наклонът, впръскващ в коленете ти олово. Дъждът, изсипващ се като благословия.</p> <p>На велосипед седиш като на кон и се превръщаш в странстващ рицар. Светът във този миг е само твой. Целта се губи и остава само пътят.</p> <p>Преди да хлътнеш в първия овраг. Защото пътят освен романтична представа и духовна концепция е също и обект с физически характеристики.</p> <p>А у нас &ndash; ах, колко банална е тази дихотомия &ldquo;по света или у нас&rdquo;, как омръзва вечното профанизиране на емоциите! &ndash; пътища, особено за велосипеди, липсват.</p> <p>В повечето европейски страни има добре изградена мрежа от велосипедни алеи. Вероятно първоначалната идея за построяването им е била продиктувана от романтичната нагласа на хората.</p> <p>Междувременно около този вид пътувания е възникнала цяла индустрия: хотелчета, пансиони, селски дворове, където велосипедистите могат да разпънат палатки или да преспят в плевнята, гостилници, работилници, магазинчета за принадлежности, информация, анимация.</p> <p>Комерсиалната страна е очевидна. Въпреки това красотата на пътуването остава непокътната.</p> <p>Непокътнато в България остава безразличието на онези, които трябва да подкрепят инициативите и да създават подходяща среда за живеене. У нас, както винаги, се приказва. Представят се статистики за заболявания: сърдечно-съдови, инсулти, диабет. Обсъждането на данните и вайкането за затлъстелите ни деца по своята периодичност напомнят шума на вълните. А джиповете стават все по- &ldquo;четири по четири&rdquo;.</p> <p>При състоянието на шосетата скоро ще преминат на осем по осем. Голф игрища заливат страната, а в София не останаха градинки. Обикалянето на България с велосипед е начинание с благородни намерения, чийто край е твърде вероятно да бъде летален.</p> <p>Ако българските политици и общински администратори &ndash; тъй щедри на обещания в предизборна ситуация &ndash; искат да свършат нещо полезно, то нека се заемат с изграждане на велосипедни алеи из цялата страна.</p> <p>Подценяването на велосипеда като източник на вдъхновение и здраве, както и на приходи от туризъм е неоправдано.</p> <p>Стъпката от ефективност към красота е малка, но съществена.</p> <p>Не са нужни стратегии или петилетни планове &ndash; това може да става квартал по квартал, община по община, регион по регион. В съвсем кратко време напредъкът ще бъде забележителен.</p> <p>В противен случай приказките на управниците ще си останат приказки на пословичния Барон фон Мюнхаузен, който в Германия, между другото, също е превърнат в туристическа атракция.</p> <p><span>*Езда, езда, езда, през деня,</span><br /><span>през нощта, през деня.</span><br /><span>Езда, езда, езда.</span><br /><span>И смелостта е тъй морна вече,</span><br /><span>А копнежът тъй голям.</span><br /><span>Райнер Мария Рилке: Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке.</span><br /><span>Превод на Гео Милев</span></p>

Коментари

  • Радев

    31 Юли 2013 23:56ч.

    Беше прекрасен човек. Бог да го прости!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ромео

    01 Авг 2013 7:16ч.

    Удоволствието беше мое Тео !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чефи

    01 Авг 2013 8:01ч.

    Сбогом, Тео! Отпътува на твоя велосипед за страната на вечните пътища...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ана

    01 Авг 2013 20:26ч.

    Не "Гео", а Тео, очевидно. Поправете си грешката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи