Съдът в Страсбург реши: Общественият интерес е по-важен от правото на личен живот

<p>Дебатът за снимането на лица без тяхно съгласие е популярен и у нас, последно заради проекта за нов Наказателен кодекс, който предвиждаше затвор за противозаконно фотографиране.</p> <p>Правосъдният министър Зинаида Златанова обеща текстът да отпадне, след като фотографската гилдия и общественото мнение у нас посрещнаха поправката на нож. Не се предвиждаше наказание само ако става дума за публична проява на заснетото лице.&nbsp;</p> <p>Решението на ЕСПЧ по делото Лилло-Стенберг и Сетер срещу Норвегия показва, че дори и заснетото събитие да е от личния живот на човек, то не противоречи на конвенцията, ако заснетият е публична личност, има обществен интерес от заснемането му и фотографирането е на публично място. От решението става ясно, че в случая няма значение дали самото събитие е публична проява.&nbsp;</p> <p>С решение от 16 януари 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че по делото Лилло-Стенберг и Сетер срещу Норвегия държавата не е нарушила Член 8 от Европейската конвенция за права на човека. Член 8 гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот.</p> <p>Жалбоподателите Ларс Лилло-Стенберг и Андрине Сетер са норвежки граждани, родени през 1962 г. и 1964 г. и живущи в Осло.</p> <p>Делото се отнася до музикант и актриса, добре известни в Норвегия, които подават жалба за нарушаване на личното им пространство и правото им на личен живот по време на сватбата им на 20 август 2005 г. Сватбата се е състояла на открито на малък остров във фиордът Осло, достъпен за обществеността.</p> <p>Без съгласието на двойката, седмичното списание &bdquo;Се ог хор&rdquo; публикува статия на две страници за сватбата, придружен от шест фотографии, които фотограф на списанието заснел от съседния бряг на растояние 250 м. от събитието. Двойката предявява иск за компенсация срещу списанието и печели пред първите две инстанции.</p> <p>Въпреки това на 2 септември 2008 г. Върховният съд отсъжда против двойката.</p> <p>Съдът намира, че сватбата се е състояла на място достъпно за обществеността и че статията не е била нито обидна, нито отрицателна.</p> <p>Позовавайки се на член 8, жалбоподателите се оплакват, че с решението на Върховния съд е било нарушено тяхното право на неприкосновеност на личния живот.</p> <p>Отправна точка за Върховния съд е член 390 от Наказателния кодекс, тълкуван в светлината на членове 8 и 10 от Конвенцията и съществуващата съдебна практика.</p> <p>Той гласи, че за да се реши дали публикацията е оправдана, &quot;публикацията трябва да бъде оценена като цяло, в реалния контекст и ситуация, и където защитата на неприкосновеността на личния живот трябва да бъде претеглена срещу свободата на изразяване&quot;.</p> <p>Освен това, формулировката, използвана от Върховния съд в решението от 2008 г., съответства на разпоредбата на Наказателния кодекс за нарушение на неприкосновеността на личния живот чрез предоставяне на публична информация от обществен интерес.</p> <p>Съдът е признал съществуването на такъв интерес не само когато публикацията се отнася до политически въпроси или престъпления, а и когато става дума за спортни въпроси или публични личности на изкуството.</p> <p>Според ЕСПЧ, Върховният съд на Норвегия внимателно е претеглил баланса между правото на свобода на изразяване и правото на зачитане на личния живот и изрично е взел предвид критериите, установени в съдебната практика на Съда, която е съществувала до съответния момент.</p> <p>&nbsp;Съдът единодушно обявява жалбата за допустима, но приема, че няма нарушение на член 8 от Конвенцията.</p>