Руската телевизия не е гражданска и обществено-политическа

Руската телевизия не е гражданска и обществено-политическа
Първият носител на премията за руска телевизионна журналистика на името на Владислав Листев стана Леонид Парфьонов. Изтъкнатият телевизионен журналист Владислав Листев беше убит на 1 март 1995 г. във входа на дома си. Убийството все още не е разкрито. На 1 март 2010 г. във връзка с 15-ата годишнина от убийството му беше учредена премия на негово име от Фонда „Академия на руската телевизия” и Първи телевизионен канал. Премията ще се връчва всяка година на личности или колективи. Паричният й еквивалент е 1 000 000 рубли (около 25 000 евро). Първата тържествена церемония за връчване на премията „Владислав Листев” се състоя на 25.11.2010 от 19,00 ч. в зала 1 на телевизионния център „Останкино” и беше излъчвана на живо. В телевизионния център „Останкино” в Москва Леонид Парфьонов получи статуетка и 1 милион рубли и произнесе реч, която публикуваме по-долу.
<p><br /><br /><br /><br />Представяме с незначителни съкращения речта на Леонид Парфьонов при получаването на наградата &bdquo;Владимир Листев&rdquo;: <br /><br />Беше ми предложено да говоря около седем минути по тема, която ми се струва най-актуална днес. Вълнувам се и затова няма да се опитвам да импровизирам, а за първи път в студио ще чета на глас.<br />Днес сутринта бях в болницата при Олег Кашин. Бяха му направили поредната операция, хирургически възстановила в пряк и преносен смисъл лицето на руската журналистика. Зверският побой над кореспондента на вестник &bdquo;Комерсант&rdquo; предизвика много по-широк резонанс в обществото и професионалните среди, отколкото всички други покушения върху живота и здравето на руските журналисти. Но реакцията на националните телевизионни канали можеше да се очаква, защото и тонът на светкавичната реакция на държавния глава за случилото се беше съвсем различен от тона на думите му след убийството на Анна Политковска.<br />И още. До нападението срещу него Олег Кашин не съществуваше за националния ефир, а и нямаше как да съществува. В последно време той пишеше за радикалната опозиция, протестните движения и младежките лидери от улицата, а тези теми и герои са немислими за телевизията. Тази маргинална среда сякаш започва да променя нещо в обществената ситуация, формира нова тенденция, но сред телевизионните журналисти Кашин просто нямаше колеги. Имаше един, Андрей Лошак, но и той съвсем изчезна. В интернет.<br />След истинските и мнимите грехове на 90-те години от началото на новото хилядолетие се случи одържавяване на националната телевизионна информация. По две причини &ndash; първо заради изкореняването на медийните олигарси и след това заради единството във войната срещу тероризма. Журналистическите теми, а с тях и целият живот окончателно се разделиха на допустими за телевизията и недопустими за телевизията. Във всеки политически значим ефир се промъкват целите и задачите на властта, нейните настроения, отношения, нейните приятели и неприятели. Институционално това вече не е и информация, а пиар на властта или антипиар на противниците &ndash; колко струваше само артилерийската подготовка за свалянето на Лужков! &ndash; и разбира се, автопиар на властта.<br />За кореспондента на национален телевизионен канал отговорните лица не са нюзмейкърите, а началниците на техните началници. От институционална гледна точка кореспондентът изобщо не е журналист, а чиновник, следващ логиката на служенето и подчинението. С началника на началника не е възможно, например, интервю в истинския смисъл на думата, т.е. не е възможно да бъде направен опит за разкриване на събеседник, който не желае да се разкрие. Разговорът на Андрей Колесников с Владимир Путин в жълтата лада &bdquo;Калина&rdquo; позволи да се почувстват самоувереността на премиера, неговите настроения за 2012 година и неосведомеността му по неприятните теми. Но можем ли да си представим в устите на нашите телевизионни журналисти, а оттам и в националния телевизионен ефир въпроса, зададен от Колесников на Путин: &bdquo;Защо навряхте в ъгъла Михаил Ходорковски*?&rdquo; <br />Това пак е пример от вестник &bdquo;Комерсант&rdquo;. Понякога се създава впечатление, че водещият обществено-политически вестник (който съвсем не е програмно опозиционен) и националните телевизионни канали разказват за различни Русии. А председателят на Думата Гризлов на практика приравни водещия икономически вестник &bdquo;Ведомости&rdquo; с помощниците на терористите. По навик същото направиха и руските средства за масова информация и преди всичко телевизиите.<br />Рейтингите на действащите президент и премиер се оценяват на около 75%. В националните телевизионни ефири за тях не се чуват критични, скептични или иронични съждения, като по този начин се заглушава една четвърт от спектъра на общественото мнение. Висшата власт представлява скъп покойник &ndash; за нея или добро, или нищо. Въпреки че аудиторията явно иска и други мнения. Какъв фурор предизвика почти единственото изключение &ndash; показването по телевизията на диалога между Юрий Шевчук и Владимир Путин. <br />&bdquo;Вечно зелени&rdquo; методи, познати на всеки, който е гледал Централната телевизия на СССР; протоколни снимки от срещи в Кремъл, заменящи репортажите; текст, съдържащ интонационна подкрепа; задължителни канони на показването: първото лице приема министър или глава на регион, отива сред народа, провежда среща с чуждестранен колега. Това не са НОВини, а СТАРини, повторение на това, което е прието да се предава в такива случаи. Възможно е да се показва и без конкретен повод &ndash; в пооредялата ефирна леха всеки зеленчук ще изглежда фигура заради силата на редовната поява на екрана.<br />Като човек, работил само в &bdquo;Останкино&rdquo; и за &bdquo;Останкино&rdquo; двадесет и четири години, казвам това с тъга. Не съм в правото си да виня никого от колегите си, аз самият не съм никакъв борец и от другите не очаквам подвизи. Но поне трябва нещата да се наричат с техните имена.<br />За телевизионната журналистика това е двойно по-обидно предвид очевидните достижения на мащабните шоупрограми и родната школа на телевизионните сериали. Нашата телевизия все по-остро вълнува, увлича, развлича и разсмива, но едва ли ще я наречем гражданска и обществено-политическа. Убеден съм, че това е една от причините за драматичния спад в гледането на телевизия сред най-активната част от населението, щом като хората от нашите среди казват: &bdquo;За какво да включвам сандъка, не за мен правят телевизия&rdquo;.<br />Още по-страшно е, че голяма част от населението вече дори не се нуждае от журналистика. Когато недоумяват: &bdquo;Е, набили го &ndash; голяма работа! Малко ли хора бият тук, че за един репортер да се вдига такъв шум?&rdquo;. Милиони хора не разбират, че журналистът поема професионален риск заради своята аудитория. Журналиста го бият не за това, което е написал, казал или заснел, а за това, че то е било прочетено, чуто и видяно.<br />Благодаря ви.</p> <p><em>*Леонид Парфьонов е роден през 1960 в Череповец, Вологодска обл., СССР. Той е журналист, телевизионен водещ, автор на популярни телевизионни проекти като &bdquo;Нашите дни&rdquo; и &bdquo;Руската империя&rdquo;. През 1982 г. завършва журналистическия факултет на Ленинградския университет &bdquo;Жданов&rdquo;. Публикувал е материали в най-популярните руски издания &ndash; от &bdquo;Красная звезда&rdquo; и &bdquo;Правда&rdquo; до &bdquo;Московские новости&rdquo; и &bdquo;Огоньок&rdquo;. През 1990 г. започва поредицата &bdquo;Нашите дни&rdquo;. През 1995 г. се премества в НТВ, където през 2001 г. подновява &bdquo;Нашите дни&rdquo; във формата на информационно-аналитична програма. През 2004 г. програмата е закрита, а Парфьонов уволнен &ndash; формално заради конфликт с ръководството, фактически заради натиск от страна на властта.<br /> От 2004г. до 2007г. е главен редактор на списание &bdquo;Русский Нюзуик&rdquo;.<br /> Автор на над 20 документални филма и поредици, носител на 10 награди в областта на телевизионната журналистика и документалистиката.<br /></em></p> <p><em>Превод от руски език: Боян ЙОЦОВ</em></p>