Проучване сочи висока подкрепа за протестите, електоралните нагласи са без промяна

<p>Според проучването, проведено в периода 5-16 юли, 45% смятат, че България се развива към по-лошо по време на сегашното правителството, 20% са на противоположното мнение, а 35% не могат да преценят. 44% от анкетираните изразяват неодобрение към дейността на кабинета, 33% одобряват дейността му, а 23% не могат да преценят.</p> <p>Неодобрението към правителството на Орешарски е най-високо в София, сред най-младите, сред хората с висше образование и сред тези с месечен доход над 500 лева на човек от домакинството. С изключение на селата във всички други типове наблюдавани населени места неодобрението към правителството надвишава одобрението. Същото се отнася и за всички възрастови групи с изключение на тази на хората над 60 години.</p> <p>44% от хората в страната и 60% от столичани подкрепят протестите</p> <p>Близо 44% от пълнолетното население на страната подкрепя протестите, в това число 7% заявяват, че участват в тях, когато имат възможност, 20% - биха участвали, но досега не са го правили и 16% ги подкрепят, споделяйки, че не биха се включили в тях.</p> <p>Делът на хората, които категорично смятат, че не трябва да има протести срещу правителството е 16%.</p> <p>23% от анкетираните се съгласяват с мнението, че правителството има нужда от поне 3 месеца спокойствие и ако не се справи в този срок, биха протестирали след това.</p> <p>Подкрепата за протестите в София е значително по-силно изразена. В София кумулативният дял на онези, които подкрепят протестите срещу правителството е 60%, приблизително 16.5% от жителите на столицата посочват, че когато имат възможност, участват в протестите, а 18% казват, че биха участвали, но все още не са.</p> <p>Според данните от изследването, което е проведено преди сблъсъците между полицията и протестиращите в София в нощта на 23 срещу 24 юли и не отчита техния ефект върху обществените нагласи, възможността за незабавна оставка на правителството и избори през есента на тази година се подкрепя от около 37.5% от анкетираните. Същият дял анкетирани смятат, че правителството не трябва да подава оставка.</p> <p>25% са на мнение, че правителството трябва да подаде оставка през пролетта на 2014 година и тогава да се проведат парламентарни избори заедно с изборите за европейски парламент. Най-слаба е подкрепата на идеята за ново правителството в рамките на този парламент, като едва 12% биха подкрепили подобен вариант. Запитаните са имали възможност да изразят съгласие с повече от една възможност и сборът от процентите надвишава 100.</p> <p>Избирателите на ГЕРБ и десните с най-силна подкрепа за протестите</p> <p>Наблюдава се силна връзка между заявената подкрепа за протестите и заявените политически симпатии на анкетираните.</p> <p>Повече от три четвърти от привържениците на ГЕРБ заявяват, че подкрепят протестите (77%), почти две трети от поддръжниците на партиите, заявили участие в Реформаторския блок, в това число електоратът на България на гражданите, ДСБ и др., също подкрепят протестите (62%).</p> <p>Сред гласуващите за БСП, едва 10% подкрепят протестите, но на практика никой от тях не съобщава да е протестирал на улицата досега. Сред лицата, които биха гласували за ДПС, 18% твърдят, че подкрепят протестите срещу кабинета, но също така никой не е участвал в тях, в това число 15% заявяват, че ги подкрепят, но не биха участвали. Делът на онези, които нямат отношение към протестите, е най-висок именно сред поддръжниците на ДПС (40%).</p> <p>На въпрос защо участват в протестите по 48% са отговорили, че правителството допуска много грешки в персоналните назначения и че е зависимо от задкулисни интереси. 31% не харесват това, че БСП е на власт, и също толкова са отговорили, че не им харесва това, че ДПС е на власт. 23% са отговорили, че не харесват това, че правителството зависи от подкрепата на &ldquo;Атака&ldquo;.</p> <p>ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторския блок в новия парламент</p> <p>На въпрос "За кого бихте гласували, ако днес има парламентарни избори", 23.4% казват, че биха гласували за ГЕРБ, 22.1% - за БСП и 5.2% - за ДПС. За всяка една от останалите политически сили биха гласували около или под 2 процента от анкетираните, като сред тях най-близо до прескачане на бариерата са България на гражданите, Националния фронт за спасение на България и &ldquo;Атака&ldquo;.</p> <p>31 на сто заявяват, че няма да гласуват.</p> <p>На директен въпрос дали биха подкрепили с гласа си нова коалиция център-дясно (Реформаторски блок), включваща ДСБ, България на гражданите, Синьо единство, Зелените, Свобода и достойнство и други от традиционните десни партии, останали извън парламента, 7% отговарят "да, напълно", а други 12% отговарят "по-скоро да".</p> <p>72% определят положението в страната като &ldquo;нетърпимо&ldquo;</p> <p>Рекордно висок дял от 72% от българските граждани определят положението в страната като "непоносимо/нетърпимо".</p> <p>Това е скок с 15% спрямо пролетта на миналата година и представлява най-високата стойност, регистрирана по този показател през последните 6 години. Едва 2% смятат, че положението в страната е "нормално/добро", други 22% го определят като "поносимо", а 4% не са изразили мнение.</p> <p>Съществено нарастват и негативните оценки за икономическата ситуация. 63% от анкетираните смятат, че икономическата ситуация се е влошила през последната година, а 37% очакват тя да продължи да се влошава. Това представлява увеличение на негативните оценки по тези показатели, съответно с 10 и 15 процента, в сравнение с преди една година.</p> <p>Подкрепата за демократичните ценности се увеличава</p> <p>Данните от изследването показват нарастване на нагласите в защита на демократичните ценности в сравнение с предходната година.</p> <p>На въпрос "Ще се съгласите ли да се ограничат за кратко време някои от демократичните права и свободи, за да се въведе ред и сигурност и да се стабилизира икономиката?" 37.6% от анкетираните отговарят категорично не или по-скоро не, което е увеличение с 10% в сравнение с дела на хората, споделящи това мнение през май 2012 година (27%).</p> <p>Съгласие да бъдат ограничени демократичните права и свободи изразяват 47.7% от анкетираните, което е спад с над 8% в сравнение с преди една година (56%).</p> <p>Относителният дял на несъгласните с ограничаване на демократичните права и свободи е най-висок сред привържениците на партиите в Реформаторския блок, 53% от които са против подобно ограничаване.</p> <p>На обратния полюс са привържениците на БСП, 59% от които биха приели ограничаване на демократичните права в страната.</p> <p>Доверието в политическите партии продължава да спада, като през юли едва 7% от анкетираните заявяват, че имат голямо или много голямо доверие към тях.</p> <p>Доверието към парламента остава традиционно ниско (10%), а това към правителството (15%) спада до най-ниското си ниво от 5 години насам.</p> <p>Доверие към президента изразяват 30% от анкетираните, а 40% от тях заявяват, че имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на българските. Хората на обратното мнение са 15%.</p> <p>Подкрепа за ЕС, финансовата стабилност и реформите</p> <p>Шест години след официалното присъединяване на България към ЕС, близо 70% от анкетираните заявяват, че днес отново биха подкрепили членството в съюза и оценяват ефекта от него като напълно или по-скоро положителен, докато около 19 на сто са на обратното мнение. По-добрите възможности за намиране на работа, свободното пътуване и достъпът до еврофондовете са определени от анкетираните като трите най-големи предимства от европейското членство на страната. Под 10% от запитаните смятат, че членството няма никакви предимства.</p> <p>Мнозинството българи продължават да изразяват привързаност към политиката на финансова стабилност. Над половината от анкетираните (близо 51%) не одобряват идеята правителството да вземе допълнителни заеми, за да попълни "дупките в бюджета", докато около 24 на сто са съгласни с тази идея. Системата на валутен борд също получава висока подкрепа. 56% от анкетираните заявяват, че подкрепят борда, което е най-високото регистрирано ниво на подкрепа за него през последните 6 години. Против валутния борд са 21% от запитаните. В същото време, идеята за въвеждане на еврото продължава да губи атрактивност, като 67% от анкетираните са против замяната на лева с еврото, а едва 16% биха подкрепили подобна промяна.</p> <p>Според анкетираните в страната е най-наложително да продължат реформите в секторите здравеопазване (40%); пазар на труда, заетост и доходи (27%); икономически растеж (25%); социална политика (24%) и образование (21%). 8-9% от анкетираните смятат, че са нужни неотложни реформи в съдебната система и в сферата на вътрешния ред и сигурност.</p>