- 10 Sep 2020
- 21
- 1
Разговорът ни с професора астрофизик от Масачузетския институт Сара Сигър за плановете Марс да бъде превърната в достъпна за земляните планета плавно прелива към темата за екзопланетите. Тези, които се намират извън Слънчевата система, в орбита около друга звезда. Към 24 септември 2013 има открити 997 извънслънчеви планети, показват актуални справки. Те са малки и мрачни и учените успяват да идентифицират едва в края на 80-те години на миналия век, когато се появяват свръхмощните телескопи. Днес проф. Сара Сигър се занимава с търсенето на екзопланети в сътрудничество с НАСА. За проектите, свързани с тези малко изучени небесни тела, и колко големи надежди им възлагат учените, е интервюто на известния астрофизик пред руското издание „Новые известия“. Според амбициозната дама именно тези далечни космически съседи на Земята могат да се превърнат в обитаеми за човечеството.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><strong>– Кое е по-перспективно – изучаването на далечните екзопланети или това на Марс, която е значително по-близо?</strong></p>
<p>– И екзопланетите, и Марс са интересни в една и съща степен. Ако като начало се установим на Марс и създадем там временна колония, състояща се от малък брой хора, след известно време може да се сблъскаме с проблеми, които биха ни накарали да продължим нататък. В този смисъл екзопланетите предлагат по-големи възможности – макар и за сметка на това, че количеството им е огромно. Те са разположени на трилиони и трилиони мили наоколо – в сравнение с разстоянието до тях, това до Марс е като детска игра. Разбира се, би могло да се засели Марс и едновременно да се търсят екзопланети.</p>
<p><strong>– Има ли сред екзопланетите такива, където могат да живеят земляните?</strong></p>
<p>– Засега можем съвсем уверено да кажем, че екзопланетите са пълни с изненади. Въпреки че още не сме открили нито една система, приличаща на Слънчевата. Но откриваме планети, за които никога по-рано не сме чували. Мечтаем да попаднем на същата като нашата Земя. И аз съм убедена, че някъде в глъбините на Космоса непременно ще открием близнак на Земята.</p>
<p><strong>– При обозначаването на планетите вие често използвате израза „газово джудже“. За каква група планети става дума?</strong></p>
<p>– Терминът „газово джудже“ се използва често за обозначаване на планети, състоящи се от газове, „заключени“ в сянката на големите планети. По-рано можехме да изучаваме само големите газови планети, но никога не сме имали възможността да се приближим достатъчно до тях – заради високите температури: газовите гиганти са много горещи. Сега ние разглеждаме „газовите джуджета“ и изучавайки ги, сме стигнали до извода, че всяка звезда има поне една планета и съвсем не е задължително основната планета на системата да е най-голямата.</p>
<p><strong>– Как се отнасяте към идеята за тераформиране на Марс?</strong></p>
<p>– Най-големият проблем на Марс е твърде студената й повърхност, прекалено студена за човека. При тераформирането ѝ ще се предприемат действия, чрез които повърхността на съседната планета ще стане по-топла благодарение на газове, намиращи се в Земята. Когато достигнем определен цикъл от окисления, способстващи за разработването на топлината, ще можем да повишим атмосферната температура на Марс. Но там съществуват и други пречки освен ниската температура. Например космическата радиация.</p>
<p><strong>– Откриването на екзопланети стана възможно благодарение на спътниковия телескоп „Кеплер“. Какво даде на учените неговото четиригодишно използване?</strong></p>
<p>– „Кеплер“ е истински революционен телескоп, с помощта на който открихме цял един свят, за който по-рано не бихме могли да мечтаем. „Кеплер“ работи около четири години, за което време той откри планети, два-три пъти по-малки от Земята. С негова помощ открихме най-малката планета, когато две звезди застават неподвижно в орбита една срещу друга. Този телескоп е незаменим при търсенето на екзопланети, подобни на Земята, също така – и на звезди, приличащи на Слънцето.</p>
<p><strong>– Готови ли сме технически за космически пътешествия?</strong></p>
<p>– В състояние сме да покорим Марс и да го тераформираме – въпросът опира до достатъчно финансиране. Това се случи с „Кеплер“, чието въвеждане в експлоатация се отлагаше. Развитието на технологиите и по-нататъшното търсене на екзопланети с днешна дата зависи изключително от финансирането на проектите.</p>
<p><strong>– Кога хората ще могат да достигнат до екзопланетите?</strong></p>
<p>– Сега ги намираме с помощта на безпилотни устройства. На този етап в изследванията няма как да участват хора, използват се само космически телескопи. Нужни са десетки години, за да стане възможно човек да полети, за да изследва звездите.</p>
<p><strong>– Каква е пречката?</strong></p>
<p>– Една от основните пречки е страхът от смъртта. Хората се боят да не умрат и това е нормално. Когато бъдем сигурни в безопасността на такива полети, те ще ни се удават по-лесно. Сега и продължителното пребиваване в космоса, и физическото състояние на човека се считат за препятствие.</p>
<p><strong>– Защо в космическата област работят толкова малко жени? Има ли някакви ограничения?</strong></p>
<p>– Причините са много. Основната е, че жените искат да имат деца, което е сложно, ако се занимаваш, примерно, с полети в космоса. Но на мен ми се струва, че ограниченията съществуват само в главите ни. Космонавтиката все още е нещо като мъжки клуб, в който се смята, че жените и така са достатъчно…</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
