Никола Саркози отново атакува Шенген

<p>&nbsp;</p> <p>Към темата &bdquo;Шенген&rdquo; се върна през последните дни и френският президент Никола Саркози, в търсене на подкрепа от крайнодесния електорат за втория тур на президентските избори на 6 май.</p> <p><strong>Флирт с крайнодесните</strong></p> <p>&bdquo;Французите не искат Европа да бъде цедка&rdquo;, заяви той за пореден път в понеделник, ден след първия тур на президентските избори. Така Саркози подхвана реториката на крайнодесния Национален фронт.</p> <p>&bdquo;<em>Това е посланието, което чух. Ако Европа не може да защити своите граници, то Франция ще го направи</em>&rdquo;, обяви френският президент, с риск да постави под въпрос Шенген.</p> <p>Пространството бе създадено през 1985 г., за да позволи на гражданите на своите 26 страни-членки, (22 страни от ЕС плюс Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн) да се движат свободно, без да преминават граничен контрол.</p> <p>Пет страни от Евросъюза не са членове на Шенген: Великобритания, Ирландия, Кипър, Румъния и България.</p> <p><strong>Какво е Шенген?</strong></p> <p>&bdquo;<em>Отпуснат корем, пространство, отворено за всички ветрове</em>&rdquo;, каза още през март Саркози. Той призова да се променят правилата така, че &bdquo;<em>една държава, която се проваля, да може да бъде санкционирана, отсрочвана или изключвана от Шенген, така както може да бъде санкционирана една държава в еврозоната, която не изпълнява със задълженията си</em>&rdquo;.</p> <p>На прицел бе Гърция, входна врата към Европа за много незаконни имигранти. Тогава Саркози заплаши да прекрати участието на Франция в Шенгенските споразумения, ако исканията му не бъдат удовлетворени в рамките на една година.</p> <p>Това предизвика изумление в Брюксел, където ултиматумът на Саркози се провали. Защото той изглежда е забравил, че излизането от Шенген, означава излизане от ЕС, тъй като от 1997 г. Шенгенските споразумения са част от европейския договор.</p> <p><strong>Предпазна клауза</strong></p> <p>Офанзивата на Саркози идва в момент, в който тече ревизия на шенгенските правила. Тя започна впрочем под натиска на Франция, след епизода с притока на имигранти в Лампедуза, подгонени от революцията в Тунис миналата година.</p> <p>Става дума за възможността за продължително възстановяване (а не само в рамките на няколко дни) на контрола по вътрешните граници, в случай на масиран и неконтролируем приток на имигранти, който може да заплаши сериозно обществения ред.</p> <p>Тази клауза вече е била използвана при големи спортни събития в ЕС, както и миналото лято след кървавия атентат на норвежкия остров Утоя. Въпросът беше обсъден на 8 март в Брюксел, на заседание на европейските министри на вътрешните работи, на което не присъства френския им колега Клод Геан.</p> <p>Днес обаче, десет дни преди втория тур на президентските избори във Франция, времето притиска Никола Саркози. Затова той побърза да изпрати вътрешния си министър на заседанието на европейските си колеги в Люксембург. Въпросът не е включен в дневния ред, а ще бъде обсъден на следващото им заседание на 26 май.</p> <p>Миналата седмица, на 19 април, Клод Геан и германският му колега, Ханс-Петер Фридрих, изпратиха съвместно писмо до председателството на ЕС. В него те искат европейските им колеги да приемат идеята за възстановяване на контрола по националните граници за срок от един месец, в случай на провален контрол по външна граница на Шенгенското пространство, а ако е необходимо тази мярка да бъде удължена.</p> <p><img src="/uploads/editor/SARCOZY.jpg" alt="" width="608" height="475" /></p> <p><strong><em>Ултиматумът на Саркози подразни Брюксел.</em></strong></p> <p>Това се покрива до голяма степен с проекта, който вече се обсъжда. &bdquo;<em>Новото е, че възстановяването на контрола по националните граници, няма да се свързва с понятието за сериозна заплаха за обществения ред</em>&rdquo;, обяснява Ив Паскуо от изследователския &bdquo;Център за европейска политика&rdquo; в Брюксел.</p> <p>Френско-германското предложение всъщност е разширение на една вече отворена възможност, вписана в настоящия договор. &bdquo;<em>Не е ясно обаче как въстановяването на контрола по френските граници ще допринесе за справянето с трудностите, които са доста реални, по гръцко-турската граница</em>&rdquo;, подчертава евродепутатката Елен Флотр.</p> <p><strong>&bdquo;Опасен наклон&rdquo;</strong></p> <p>Настойчивостта, с която Никола Саркози иска да поръчва музиката, накара някои страни-членки да скърцат със зъби.</p> <p>Френско-германското предложение &bdquo;<em>мирише лошо</em>&rdquo;, лаконичен бе външният министър на Люксембург Жан Аселборн в интервю за &bdquo;Шпигел&rdquo;.</p> <p>&bdquo;<em>Европейските ръководители би трябвало да дадат повече доказателства за лидерство, вместо да флиртуват с крайнодесните сили</em>&rdquo;, смъмри ги и еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.</p> <p>Засега френско-германската маневра има слаби шансове да завърши успешно: Европейската комисия трябва да формулира предложение в този смисъл, а след това Европейският парламент да го приеме. А това не е сигурно, че ще се случи.</p> <p>През юли м.г. евродепутатите се противопоставиха твърдо на идеята за ново въвеждане на контрол по границите, а тази сряда Комисията за гражданските права към Европарламента гласува текст, който се обявява против възстановяването на граничния контрол по причини, различни от вече предвидените.</p> <p>Без да се брои икономическата тежест, която ще представлява връщането на силите на реда, за да контролират границите на една държава.</p> <p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>