Неандерталец в 3D формат

<p>&nbsp;</p> <p>Скелетът, въз основа на който е направен своеобразният манекен, е открит през 1909 г. във Франция и е най-запазеният измежду всички останки на неандердалския човек, намирани някога. Черепът на точно този мъж е най-често използваната референция от учените на 20-ти век, които работят върху онзи период. Благодарение на тези останки знаем например това, че главата на неандерталския човек е по-голяма от нашата, че той почти няма брадичка, а челото му е полегато.</p> <p><img src="/uploads/editor/Neanderthal_skull_BBC.jpg" alt="" /></p> <p>Що се отнася до тялото, то е много по-слабо запазено. Липсва тораксът, ребрата, тазът, част от гръбнака. В продължение на повече от век учените възстановяват липсващите части от находките и нееднократно възпроизвеждат фигурата на човека, живял преди 70&nbsp;000 години.</p> <p>Има обаче неща, които са открити едва сега &ndash; с новите технологии, които позволяват по-добро изследване на вече изучавани останки.</p> <p>Първата новина е свързана със зъбите, изследвани с извънредно мощен рентген. Това изследване позволява да се сравни &bdquo;възрастта&rdquo; на зъбите с &bdquo;възрастта&rdquo; на костите. В резултат учените установяват, че децата на неандерталците са израствали по-бързо от днешните деца. На свой ред по-точното компютърно въпроизвеждане на зъбите помага за по-точно възпроизвеждане на размера и пропорциите на главата.</p> <p>По отношение на цвета на косата не са правени нови открития &ndash; тя е рижа. Що се отнася до отдавна направения извод, че неандерталският човек е бил по-бледолик от нас, заради суровите климатични условия, този тен за първи път може да бъде видян нагледно изобразен върху модела.</p> <p>Скелетът, въз основа на който е направена сегашната възстановка, има асиметрични ръце &ndash; дясната е с по-широки кости от лявата. Доктор Колин Шоу от университета в Кеймбридж напомня, че формата на костите може да се промени по време на живота на човек. Това става, когато той извършва постоянно един и същи вид физическо усилие. По тази причина екип учени е изследвал наново начина, по който неандерталецът е ловувал и начина, по който е извършвал други физически действия.</p> <p><img src="/uploads/editor/Neanderthal1_BBC.jpg" alt="" /></p> <p>Заключенията, до които достигат, гласят, че най-тежката ежедневна работа на неандерталеца не се е състояла в ловуването и промушването на плячката с копия, а по-скоро в изработването на дрехи, с които да се предпазят от студения климат. Според учените неандерталският човек е имал нужда от нова дреха всяка година, а за изработването й той е имал нужда от 5 или 6 кожи на животни. Всяка от тези кожи е трябвало да бъде одирана и остъргвана в продължение на около осем часа, за да става за носене. Това обяснява по-развитите мускули на едната ръка, както и други прояви на несиметричност, които са отразени в гипсовата възстановка на неандерталеца.</p> <p>Ръководителката на този проект е професор Алис Робъртс, 39-годишна палеонтоложка и преподавателка от университета в Бирмингам. Едно от най-известните й изследвания е свързано с болестите, от които е страдал праисторическият човек.</p> <p><img src="/uploads/editor/Alice_Roberts_BBC.jpg" alt="" /></p> <p>&bdquo;Резултатът от новата възстановка е удивителен най-вече защото ни представя една жива и човечна картина&rdquo;, казва пред Би Би Си докторът по антропология Джон Хаук от университета в Уисконсин. &bdquo;Досега бяхме втренчени в едни кости, но това не ни даваше цялостна картина&rdquo;, добавя той. Негови колеги подчертават, че това не е първата възстановка на неандердалец, но тази е най-пълна, най-добра и най-съобразена с последните открития.</p>