МВР: Масово източват банкови сметки на българи в интернет

МВР: Масово източват банкови сметки на българи в интернет
Стотици хиляди левове са откраднати от банкови сметки на българи през последните години, отчитат от МВР. От ведомството уточняват, че не може да се даде точна статистика колко са случаите и какви суми са източени, тъй като редица от потърпевшите или не са се усетили, че им се крадат парите или не са подали сигнал в полицията.
<p><strong>Специалистите от службата за борба с организираната престъпност в МВР съветват да се внимава изключително много при пазаруването или трансферирането на пари в интернет.</strong> Те обясняват, че съществуват няколко основни начина банкова сметка да бъде източена, съобщава БТА.</p> <p><strong>Един от най-популярните е чрез т.нар. фишинг.</strong> Използва се компютърна програма, която генерира произволни email адреси. Най-често в текста им се упоменава, че има проблем с акаунта на даден потребител до банковата му сметка през интернет или до профила му в сайт за пазаруване. Жертвата бива приканена да изпрати отговор на полученото писмо, в който да напише потребителското име и паролата си.</p> <p><strong>Експертите съветват да не се отварят писма от непознат подател или много внимателно да се чете кой ги изпраща</strong>. В огромна част от случите електронният адрес на подателя е много близък до този на истинската компания.</p> <p><strong>Друг начин за източване на пари е чрез т.нар. фарминг.</strong> При този метод се използват фалшиви уеб сайтове, но не се изпращат писма. Прави се т.нар. DNS poisoning или чрез промяна на hosts файла в компютъра на жертвата. По този начин се пренасочва трафика от определен уеб сайт към друг, който е негово копие и има за цел кражба на лична информация.</p> <p><strong>За източване на сметки се използва и методът "вишинг" (войс фишинг).</strong> Вишинг имейлите съдържат телефонен номер, на който се препоръчва да се обадят потребителите, за да потвърдят данните си.</p> <p><strong>Големи възможности за кражби открива и заразяването на компютъра с вирус.</strong> Чрез него престъпникът получава пълен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, включително и банкови сертификати. <br />След като крадецът се сдобие с данните на жертвата източването на сметката вече е лесно.</p> <p><strong>Най-трудният начин за кражба на пари е т.нар. човешки проксита.</strong> Един от способите е да бъдат заразявани компютрите чрез физически достъп до тях, като се използват хората, които се занимават с хардуерна или софтуерна поддръжка. С помощта на "флашка" се заразява компютърът, от който се осъществяват банковите разплащания. Възможно е вирус от подобно естество да попадне при свалянето на торент или разглеждането на порно сайтове, посочват специалистите.</p> <p>Експертите съветват да се използват легални антивирусни програми, чиято поддръжка на година е около 40 лв. Друг сигурен начин е универсалният електронен подпис или т. нар. виртуалната кредитна карта.</p> <p><strong>По текста за компютърна измама, от която някой е спечелил пари само от началото на тази година в Софийската районна прокуратура вече има образувани осем нови досъдебни производства,</strong> информира БТА, позовавайки се на данни от прокуратурата.</p> <p>За да могат да оперират с личните данни на всеки потребител, собствениците на сайтове трябва да имат и позволение за това от Комисията за защита на личните данни. За да стане администратор на лични данни всеки трябва да подаде заявление за това в комисията. Режимът, засягащ правото на администратора да обработва лични данни е регистрационен, а не лицензионен. Не може обаче точно да се каже колко са сайтовете, които имат регистрация за боравене с лични данни, сред които номера на банкови сметки и банкови карти, коментират специалистите.</p> <p><strong>Тъй като интернет е световна мрежа, мнозинството субекти в нея не кореспондират с българското законодателство.</strong></p> <p>Според Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, когато съществуват обосновани съмнения около самоличността на притежателя на съответна банкова карта, търговецът може да изиска от него представянето на документ за самоличност.</p> <p>Досега в Комисията за защита на личните данни не е постъпвало оплакване, както и въпроси за злоупотреба с банкови сметки и банкови карти, информират от комисията.</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • hristo petkov

    04 Ное 2009 5:34ч.

    mi takae koeto go opisva gospodina az sam na 18 godini zanimavamse s hardlerni popravki i drugi znam kak se rpavi vsi4ko tova ne6ta dago pravq za6toto 6te sf1r6a v zatvora za tova skaypa mie nikito_991 za pove4e info

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Рут

    01 Окт 2010 17:07ч.

    Kakvo li niama da izmisliat balgarite, sled kato niama niakakav kontrol i zashtiti. Dori niama nakazanie sled kato taka e izmislena sistemata, zashto da ne se vaspolzvat?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи