- 10 Sep 2020
- 16
- 7
Когато моите връстници канят някого на по бира, те казват: „Излез да изпростеем”. Простотията е добила култов статус сред моето поколение (’80-те и ’90-те). Да си прост е готино. Да си прост е дори привлекателно. Но тук става дума за един особен вид простотия, който изисква талант и може да бъде превърнат в изкуство. Това е простотията на Боби Турбото и на Борат. Това е простотията, която е модерна и продава. Всички се възмущаваме от простащината на българската преса и си я обясняваме с желанието на журналистите да ни шокират и да си вдигнат тиража. Само че тиражите падат главоломно и явно нещо куца.
<p>И то е, че медиите нямат талант и усет за простотията на времето. Те отчаяно се опитват да звучат колкото се може по-просташки, но постигат доста комичен резултат.</p>
<p>Бил Клинтън чука голф? Спипаха Октопода? Опандизиха наркобаронеса? Осем гинат на пътя? Вирус тръшна МВР? Който сгафи е аут?</p>
<p>Кой говори така? Коя е таргет групата на този език? Срещали ли сте някого, който да ви каже: „Ей, да знаеш, едни апаши ми опоскаха апартамента!”. Или пък: „Страшен грип мори детето ми”. Или: „Шефът вещае съкращения”. Или: „Данъчните ми гледат имането под лупа”. Или: „Ей, тоя одумваният хитмейкър Устата има нова песен с мощен звук и дискотечни ритми”.</p>
<p>Ще направя една смела крачка и ще ви кажа: този жаргон няма таргет група. Нито младите говорят така, нито хората във влака София–Перник, нито пияниците в селската кръчма, нито бабите по седенките. Подобни заглавия не продават на никого – на младите звучат задръстено и ламерско*, на образованите и снобите – евтино, на възрастните – възмутително. Има много обяснения за възникването на този абсурден език – избягването на повторения, нуждата от краткост, желанието да се съхрани езикът... Но нито едно от тези не звучи достатъчно убедително. Или по-точно – звучат като прекалено меки оправдания.</p>
<p>Преди 20 години вестник „24 часа” се е продавал като топъл хляб, защото хората за пръв път открили всекидневник, който говори на техния език, защото писаното е звучало бунтарски и дисидентски – олицетворение на свободата на словото. Тогава вестниците се пишели от ентусиазирани млади хора, които са имали нужда да говорят на своя език. Само че същите ентусиазирани млади хора днес са мастити редактори и шефове на тези вестници. Всяка статия и всяко заглавие минава през тяхното одобрение. Одобрението на редактори на средна възраст, които се опитват да звучат модерно и готино. Но това, което е било яко преди 20 години, далеч не е яко днес. То дори и на възрастните не импонира, а само ги възмущава.</p>
<p>Оригиналниченето на пресата ми прилича на опита на задръстения, очилат нърд** да влезе в компанията на лошите момчета. Проблемът е, че жаргонът на пресата се налага неусетно на всяко следващо поколение журналисти – както във факултета, така и в редакцията. И дори и да има млади хора, които владеят гласа на времето, техните идеи не виждат бял свят.</p>
<p>Този проблем не е нов за България. Много гилдии у нас твърдоглаво и войнствено се държат за остарели практики, защото не желаят да си признаят, че са грешили години наред. Ако българският журналист се отърси от така удобните оправдания за съхранението на езика и се научи да говори човешки, тиражите наистина ще скочат. Така че мили журналисти, простете, но ако ще е гарга, да е рошава: признайте си, че тиражът е най-важното, пуснете си Боби Турбото и Бичето, гледайте Борат и Бруно, послушайте малко български хип-хоп и забравете своите криворазбрани архаични ценности.</p>
<p>Ако ще простеете – правете го качествено.</p>
<p><em>* Ламер – некадърник, задръстеняк.<br />** Нърд – зубър, задръстен геймър.</em></p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
