Сигурно сте чули за медицинската сестра в Лондон, която миналата седмица се самоуби след една медийна „шегичка“. Тя била дежурна, когато й звъннали от кралския дворец и се поинтересували за здравето на бременната херцогиня Кейт, настанена в болницата. Сестрата повярвала, че говори с принц Чарлз, а после и с кралица Елизабет, и прехвърлила обаждането към онези, които пряко се грижат за херцогинята.
<p>Така данните за здравословното състояние на Кейт били предадени по телефона.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">По-късно медицинската сестра установила, че е била изиграна от двама журналисти на австралийското радио "Тудей Еф Ем", които се представили за кралицата и принца. Малко по-късно сестрата се самоубила.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">ДПА изчисли, че 40 минути след смъртта й австралийското радио продължавало да излъчва запис от телефонния разговор и да се забавлява с анонса за „кралската измама на века“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Шефът на радиото се извини, съжали за трагедията, каза, че отстранява двамата журналисти /а не че ги уволнява/, но добави и едно изречение, което изглежда най-съществено в цялото му експозе: двамата журналисти не са направили нищо <em>незаконно</em>, каза той. И добави: такива шеги се правят, откакто съществуват медии.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Изказването може да е неприятно, но за зла участ е вярно: това, което е довело до самоубийство медицинската сестра, наистина не е незаконно и да, такива безобразия се извършват в медиите открай време.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Първият известен опит датира от 1947 г., когато американският радиопродуцент Алън Фънт прави предаването „Скрит микрофон“ и година по-късно пренася успешния си опит на екрана с телевизионното предаване „Скрита камера“. В края на 40-те става дума за тайно заснемане на човек, изправен пред необичайни обстоятелства от типа на залепнало чекмедже или канче с вода, което се излива върху него, щом си отваря вратата.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Във Великобритания този почин датира от 1960 година и нахлува с няколко предавания наведнъж. Основният тип „шега“ е да се снима реакцията на човек, който, примерно, излиза от бръснарницата и заварва колата си напълно изпотрошена, като дълго време е оставен в неведение за това, че става дума за декор и симулация.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Нататък световният опит „еволюира“ - понеже истинските измами струват скъпо, телевизиите започват да си помагат с фалшификат на самата измама. Филмови звезди биват снимани в абсурдни и смешни ситуации, без публиката да е в течение, че актьорите играят по предварително известен сценарий.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Най-разпространената медийна „шегичка“ оцелява предимно в радиото – заради впечатляващия ефект на цената на само един разговор. В радио Би Би Си имаше един такъв скандал през 2008 г., когато двама водещи се бяха записали на телефонния секретар на актьора Андрю Сакс с похотливи звуци и приказки за внучката му, които впоследствие излъчиха. Накрая ги махнаха от предаването с аргумента, че са виновни за „проява на лош вкус“.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Само че никога досега не се е чувало за фатален изход от медийните „майтапи по телефона“. Това позволи на Питър Фънт, сина на създателя на този съмнителен жанр, да защити двамата австралийци. Те не са могли да „предвидят“, че тяхната шега може да отнеме човешки живот.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Това изречение има юридически смисъл, не морален. Ако не знаеш докъде може да стигне шегата ти, не можеш да бъдеш осъден за умишлено престъпление. Горе-долу това искаше да каже и шефът на австралийското радио, когато каза, че репортерите не са направили нищо <em>незаконно</em>.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Проблемът в историята е, че няма нужда едно нещо да бъде непременно незаконно, за да можем да го определим и като нередно.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Смисълът на журналистиката е да предоставя информация, която е от обществен интерес. В името на тази висша цел журналистите са защитени от редица закони и кодекси: те могат включително да не свидетелстват в съда, и в повечето случаи имат право да не си издават източниците, дори и от това да зависи разкриването на важно престъпление.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;">Случаят с медицинската сестра от Лондон обаче показва, че журналистиката е отишла твърде далеч и сякаш е забравила за какво е създадена и защо е защитена от посегателства.</p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"> </p>