Медии, които се шегуват до смърт

Медии, които се шегуват до смърт
Сигурно сте чули за медицинската сестра в Лондон, която миналата седмица се самоуби след една медийна „шегичка“. Тя била дежурна, когато й звъннали от кралския дворец и се поинтересували за здравето на бременната херцогиня Кейт, настанена в болницата. Сестрата повярвала, че говори с принц Чарлз, а после и с кралица Елизабет, и прехвърлила обаждането към онези, които пряко се грижат за херцогинята.
<p>Така данните за здравословното състояние на Кейт били предадени по телефона.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">По-късно медицинската сестра установила, че е била изиграна от двама журналисти на австралийското радио "Тудей Еф Ем", които се представили за кралицата и принца. Малко по-късно сестрата се самоубила.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">ДПА изчисли, че 40 минути след смъртта й австралийското радио продължавало да излъчва запис от телефонния разговор и да се забавлява с анонса за &bdquo;кралската измама на века&ldquo;.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Шефът на радиото се извини, съжали за трагедията, каза, че отстранява двамата журналисти /а не че ги уволнява/, но добави и едно изречение, което изглежда най-съществено в цялото му експозе: двамата журналисти не са направили нищо <em>незаконно</em>, каза той. И добави: такива шеги се правят, откакто съществуват медии.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Изказването може да е неприятно, но за зла участ е вярно: това, което е довело до самоубийство медицинската сестра, наистина не е незаконно и да, такива безобразия се извършват в медиите открай време.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Първият известен опит датира от 1947 г., когато американският радиопродуцент Алън Фънт прави предаването &bdquo;Скрит микрофон&ldquo; и година по-късно пренася успешния си опит на екрана с телевизионното предаване &bdquo;Скрита камера&ldquo;. В края на 40-те става дума за тайно заснемане на човек, изправен пред необичайни обстоятелства от типа на залепнало чекмедже или канче с вода, което се излива върху него, щом си отваря вратата.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Във Великобритания този почин датира от 1960 година и нахлува с няколко предавания наведнъж. Основният тип &bdquo;шега&ldquo; е да се снима реакцията на човек, който, примерно, излиза от бръснарницата и заварва колата си напълно изпотрошена, като дълго време е оставен в неведение за това, че става дума за декор и симулация.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Нататък световният опит &bdquo;еволюира&ldquo; - понеже истинските измами струват скъпо, телевизиите започват да си помагат с фалшификат на самата измама. Филмови звезди биват снимани в абсурдни и смешни ситуации, без публиката да е в течение, че актьорите играят по предварително известен сценарий.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Най-разпространената медийна &bdquo;шегичка&ldquo; оцелява предимно в радиото &ndash; заради впечатляващия ефект на цената на само един разговор. В радио Би Би Си имаше един такъв скандал през 2008 г., когато двама водещи се бяха записали на телефонния секретар на актьора Андрю Сакс с похотливи звуци и приказки за внучката му, които впоследствие излъчиха. Накрая ги махнаха от предаването с аргумента, че са виновни за &bdquo;проява на лош вкус&ldquo;.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Само че никога досега не се е чувало за фатален изход от медийните &bdquo;майтапи по телефона&ldquo;. Това позволи на Питър Фънт, сина на създателя на този съмнителен жанр, да защити двамата австралийци. Те не са могли да &bdquo;предвидят&ldquo;, че тяхната шега може да отнеме човешки живот.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Това изречение има юридически смисъл, не морален. Ако не знаеш докъде може да стигне шегата ти, не можеш да бъдеш осъден за умишлено престъпление. Горе-долу това искаше да каже и шефът на австралийското радио, когато каза, че репортерите не са направили нищо <em>незаконно</em>.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Проблемът в историята е, че няма нужда едно нещо да бъде непременно незаконно, за да можем да го определим и като нередно.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Смисълът на журналистиката е да предоставя информация, която е от обществен интерес. В името на тази висша цел журналистите са защитени от редица закони и кодекси: те могат включително да не свидетелстват в съда, и в повечето случаи имат право да не си издават източниците, дори и от това да зависи разкриването на важно престъпление.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Случаят с медицинската сестра от Лондон обаче показва, че журналистиката е отишла твърде далеч и сякаш е забравила за какво е създадена и защо е защитена от посегателства.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">&nbsp;</p>