- Г-н Христов, как и защо кредитните институции у нас си позволяват да вдигат лихвения процент по заемите на клиентите си при първоначално подписани по-ниски стойности в договорите между двете страни, при това без да уведомят предварително клиента?
<p>- Нека започнем с очевидното – нормално е лихвите по кредитите да се променят в хода на изплащане на кредита – както да се покачват, така и да намаляват. Това, което се прави у нас и което не е нормално е лихвата да се повишава след сключване на договора, по причини неупоменати в договора и зависещи само и единствено от банката. Едностранното и произволно покачване на лихвата след като клиентът е хванат в капана на кредита е в нарушение на закона. По-специално на Закона за кредитните институции и на Закона за защита на потребителите, който пренася положенията на съответната европейска Директива от 1993 г. В тези актове се казва, че когато цената е неясно определена, то това е неравноправна клауза в договора. А лихвата е цената на кредита. Действително, Софийският районен съд и Русенският райнонен съд вече се произнесоха по подобни случаи и осъдиха 3 банки – Пощенска, ЦКБ и Периос – да възстановят надвзетите суми от свои клиенти.</p>
<p>Защо го правят? Защото разчитат, че клиентите им ще се оставят безропотно да бъдат ограбвани, защото знаят, че у нас защита на потребителя на банкови услуги на практика липсва, защото знаят, че казионните потребителски организации няма да заведат колективен иск срещу банка.</p>
<p><strong>- Къде са корените на проблема и кои са конкретните виновници, създали и поддържащи в България среда на безконтролни банкови измами?</strong></p>
<p>- Проблемът се корени в безотговорността на банковия регулатор – БНБ и в това, че у нас няма ефективна защита на потребителя на банкови услуги. Например, БНБ, на която законодателят е възложил да следи за спазването на Закона за кредитните институции, открито отказва да го прави по отношение на чл. 58 от Закона, с който се определя, че банката трябва да изброи ясно и изчерпателно в договора за кредит кога и по какви причини може да се променя лихвата. Разчита се на безпомощността и некомпетентността на Комисията за защита на потребителите в сферата на финансовите услуги – некомпетентност, документирана още през 2009 г. в доклад на Световната банка за България. Неотдавна Управителят на БНБ заяви в пряк текст и по най-арогантния начин, че “нито БНБ, нито КЗП” ще защитават клиентите на банки. Клиентите да си четяли дребния шрифт в договорите. В същото време в САЩ вече действа специално Бюро за защита на потребителите на финансови услуги, чиято цел е борба с “дребния шрифт”, за яснота на условията по всички видове кредити и за даване на възможност на потребителя да взема информирано решение преди да тегли кредит дали може ли да си го позволи.</p>
<p><strong>- Г-н Христов, какви са начините клиентите на банкови услуги у нас да защитават и да се борят за правата си, дадени им от Закона за кредитните институции?</strong></p>
<p>- Дълъг и трънлив е пътят на вече взелите кредит. Има няколко възможности, но всички те са бавни и скъпи. Вече взелите кредит, чиито месечни вноски са се повишили, трябва да си прочетат още веднъж договора и да видят дали в него е описано ясно и конкретно защо и кога може да се променя лихвата по кредита им. След това да пресметнат, действително ли с толкова се е повишила лихвата и вноската им. Също както с потреблението на електричество. Ако получиш необичайно висока сметка, първо отиваш да видиш показанията на електромера, а след това каква е цената на квтч. Произведението на едното по другото трябва да даде сумата по сметката. Ако не – има проблем.</p>
<p>И понеже ще има проблеми след това упражнение, второто, което могат да направят пострадалите е да си намерят адвокат и да заведат дело срещу банката. Както се вижда, дори и у нас не е невъзможно да бъде осъдена банка за произвол.</p>
<p>Третото нещо, което би трябвало да може да стане, е група клиенти на една банка да заведат колективен иск срещу нея. Предимството на колективния иск е, че решението на съда ще бъде валидно не само за завелите делото, но и за всички клиенти на банката с идентични договори. Едно такова дело, загубено от банка, ще я накара, а и други банки, да си направят сметка дали печалбата от откраднотото от клиентите не е по-малка от загубата на един колективен иск.</p>
<p>Четвъртото, което клиентите на различни банки могат да направят е да се самоорганизират в сдружение, което действително да защитава правата им. И да настояват за персонални, законодателни и институционални промени, които да направят невъзможен произвола на банките. Така както организираното движение срещу проучванията за шистов газ доведе до резултат.</p>
<p>Такова сдружение би трябвало да участва в разработването и обсъждането на законопроекти по въпроса и да следи за това, институциите натоварени да следят за изпълнението на закона, които ние всички издържаме като данъкоплатци, да изпълняват функциите си.</p>
<p><strong>- Защо европейското право защитава повече ползвателите на банкови услуги в сравнение със законите действащи в България? (Последен пример в това отношение е осъдена на първа инстанция банка в България, но не по силата на нашия закон, а с помощта на европейското право.)</strong></p>
<p>- И в България има добре написани и преведени закони. Наше – на всички граждани – задължение е да следим за тяхното спазване и да не позволяваме надзорните институции да не вършат работата, за която ги издържаме.</p>
<p>Като крайно средство за спазване на законите можем и трябва да се обърнем към съда.</p>
<p><em><strong>Из интервю на Надежда Романова, репортер в сайт и вестник “Топ новини” – регионално издание за Шумен, Разград и Търговище.</strong></em></p>