Където няма музика... но дори и недовършените къщи имат цветя

Където няма музика... но дори и недовършените къщи имат цветя
"Вече две седмици е така", обяснява ми мъжът от съседната маса в кафенето на входа на селото. Няколко човека седят на една маса, не говорят много, а закаченият на стената високоговорител също мълчи. "Винаги някой като умре, спираме музиката за ден, но вече две седмици е така. И сигурно още месец все ще е така". До село Юруково се стига по два пътя - или откъм Велинград, или откъм Банско. И от двете страни настилката е по-малко от дупките. "Казаха, че ще оправят пътя", обяснява кметицата Емине Еланска. Икономист е, няма какво друго да работи, станала кмет.
<p>В това време й звъни телефонът и тя научава, че областният управител ще дойде след два часа в селото, за да връчи на семейството на загиналия при терористичния акт в Бургас Мустафа Кьосов документите за държавната помощ от 10 хил. лв.</p> <p>Не го научава от областния управител, а от кореспондентите на националните медии, защото той е решил първо тях да информира.</p> <p>След малко дворчето пред кметството вече е пълно с репортерки и оператори. Влизат в сградата и наобикалят прошарен мъж, който седи на стол, навел се е и държи главата си в ръце.</p> <p>Тъстът на Мустафа. Човекът плаче, масовката не го забелязва.</p> <p>"Ей тук ще мине областният, ти тук го снимай, аз ще застана ей тука". И областният Костадин Хаджигаев идва обграден от сътруднички и сътрудници.</p> <p>"Знам, че е много трудничко, но просто... Приятелю, няма как да ги таковаме...", започва представителят на държавата. Човекът продължава да седи свит на стола. И докато си мисля, че не може да стане по-зле, областният управител допълва: "На мен ми е по-тежко от тебе".</p> <p>След това се обръща към камерите и започва да обяснява колко неловко се чувства, защото "не съм привърженик на медийни изяви, не съм привърженик да се показвам". Човекът продължава да седи на стола.</p> <p>След това репортерите и операторите напускат кметството заедно с управителя, а една журналистка го настига с думите "Държавата си свърши работа, спокойно!".</p> <p>В това време кметицата и ходжата на селото са наоколо, любезно изпращат пратеника на правителството, но не успяват да скрият потреса в погледите си.&nbsp;</p> <p>След няколко минути селото отново е тихо.</p> <p>През няколко къщи живее чичото на загиналия в атентата. Не е разбрал за суетнята в кметството. И той се казва Мустафа Кьосов. "На мойто име е сложен", обяснява ми Мустафа, докато жена му сипва айрян по чашите.</p> <p>"Ние си го правим, ей къде е кравата. Ако не е тя, не знам..." Заедно със сина си са седнали пред входа на къщата от часове. Нямат работа, нямат и пари.</p> <p>Когато не мълчат, темата е само една: "А бе на мене просто ми е интересно как може да внесе взривта? Просто не ми е ясно взривта кой дава да я внасят. И тоя вътрешния министър колко държи, как може да внесе взрив бе?".</p> <p>Пред повечето къщи има навеси, под които нанизаният тютюн вече съхне. Пред някои къщи обаче низането на прясно набраните листа продължава. Докато жена и малкият й син вършат тази работа на тротоара пред къщата, мъжът ми обяснява за "СКАТ-овете".</p> <p>Тук наричат така всички, които обвиняват българските мюсюлмани във връзки с радикални движения. "И ние сме мюсюлмани, ама те не са мюсюлмани, къде го правят това нещо. Те са безверници!"</p> <p>В кафенето без музика мъжът разпалено разказва как журналисти идват в последните две седмици и ги питат дали имат връзки с терористи: "Дошла при мен и ми подава микрофона и пита - какво правите тука? Ми кво, седим тука на масата. Намери ми работа и няма да седя тук".</p> <p>След малко друг мъж ме пита: "Нали помниш какво е казал Левски. Всички как равни да живеем...". В Юруково това не ми прозвуча патетично. Спомних си, че малко по-рано забелязах училището, което се казва "Васил Левски". Пред него двете знамена - българското и на Европейския съюз, са спуснати в памет на Мустафа.</p> <p>Зад първия ред сгради се показва минарето. Почти в средата на пътеката към джамията виждам казан, пълен с компоти, но огънят все още не е запален. Встрани от казана лежи капак - пътен знак, който забранява движението на автобуси и камиони.</p> <p>Наблизо не се вижда човек. Очевидно никой не допуска, че някой може да посегне на зимнината на съселянин. А отсреща има недовършена къща, на която й личи, че скоро няма и да бъде довършена. Цялата обаче е в цветя.</p> <p>Докато броя саксиите, собственичката се оказва до мен. "Ами свършиха ни парите, не можахме да я довършим. И така и така скоро няма да е готова, поне да е красива и реших да сложа цветя навсякъде". През още една къща е другото кафене на селото. И там не свири музика. Чува се само примирение</p> <p><em>Видеото с "благотворителната акция" &nbsp;на Областния управител Константин Хаджигаев можете да видите в секция "ВИДЕО" на началната страница на "ГЛАСОВЕ".</em></p>