- 10 Sep 2020
- 22
- 0
В понеделник се състоя представянето на документалния сборник „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност”, подготвен от Комисията по досиетата в партньорство с института „Диалог Европа” и Дигитализационния проект на Софийския университет SUDIGITAL. Сборникът „Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност” е третото издание от документалната поредица на Комисията по досиетата. Подобно на предишните две документални колекции на комисията от поредицата „Из архивите на ДС”, този сборник също се издава в два формата.
<p>Книжното тяло съдържа 98 архивни документи с общ обем от 471 страници, а разширеният дигитален вариант на DVD ще включва близо 500 документи с общ обем над 2500 страници.</p>
<p>В процеса на предварителната селекция са прегледани 260 тома новоразкрити материали с общ обем от около 25 000 страници. Огромната част от тази документация са литерни дела от оперативните архиви на Първо, Второ и Шесто управление на ДС, регионалните и общинските управления на МВР, както и тематични бюлетини, справки и разработки на Централното информационно-организационно управление на МВР.</p>
<p>В подбраните документи са разгледани предимно проявленията на международния тероризъм. Според съставителите вътрешният тероризъм на територията на страната, предполагаемите „враждебни акции” на българската политическа емиграция и ответните „оперативни мероприятия” на ДС, както и подкрепата на България за националноосвободителни или антиколониални движения в страни от Третия свят, вкл. и тайният трансфер на въоръжение и друго „специално имущество” за правителства на независими държави би следвало да бъдат обект на самостоятелни тематични публикации.</p>
<p>Представените в сборника документи обхващат периода 1970–1991 година, като началната времева граница съвпада с началния етап на интензивно разпространение на тероризма в Близкия изток (1968 г.) и Западна Европа (1969 г.). С края на Студената война, когато е разформирована и ДС, проявленията на политическия тероризъм – ляв и десен, в евроатлантическото пространство намаляват, а на преден план поради динамиката на политическите събития в Близкия и Средния изток излиза радикалният ислямски фундаментализъм.</p>
<p>Извън материалите на органите на ДС, които пряко и непосредствено се занимават с проблемите на международния тероризъм, справки и информации по темата могат да бъдат открити и в други архивни фондове – например в Централния държавен архив и в Дипломатическия архив на Министерството на външните работи.</p>
<p>В аналитичните материали на ДС са посочени данни от западни източници за динамиката на терористичните действия през разглежданите две десетилетия. Според тях в периода 1970–1980 г. са констатирани 10 748 случая на терористични инциденти с общо 9718 жертви. През следващите четири години (1981–1984) броят на жертвите надхвърля 1500 души. В периода 1958–1967 г. са регистрирани 31 случая на отвличане на самолети, само през 1968 г. техният брой е 33, а през 1969 г. те вече са 70. Извън територията на САЩ между 1968 – 1985 г. са извършени 1257 терористични актове срещу американски обекти, срещу израелски обекти в чужбина – 293, срещу френски обекти – 278, срещу британски – 203 и 117 срещу турски обекти.</p>
<p>В архивите на българското разузнаване и контраразузнаване са открити редица литерни дела (ЛД) и обектови разработки по линия „Терор”. Сред тях са ЦДОИ „Терористи” (разследване на убийството на турски консул в Бургас и връзката на арменски терористични организации с този акт), ЛД „Арарат” (за арменски терористични групи), ЛД „Анадол” (за турски терористични организации), ЛД „Сиви вълци” (за дейността на дясноекстремистката турска организация в Западна Европа), ЛД „Кондор” (за връзки на трафиканти на оръжие и наркотици с политически терористи), ЦДОИ „Душмани” (нелегални афганистански организации в Западна Европа), ЛД „Бездомници” (за палестински терористични организации), ДОИ „Скорпиони” и ЛД „Ренегати” (арабски терористи), ГДОР „Скитници” (за „Мюсюлмански братя” и „Хизбула”), ГДОР „Рисове” (за международната терористична организация на „Карлос”), ГДОР „Шарк” (западноевропейски терористични групи), ИД „Пегас” (отвличане на самолети), ЛД „Омега” (гръцки терористи) и т.н.</p>
<p>От справки в регистрационните дневници и архивните регистри на българските контраразузнавателни органи и техните областни и общински поделения се установява, че по линия „Терор” са били създадени 153 литерни дела, от тях през 1990–1993 г. са унищожени с протоколи 46 дела за 1969 и за 1980–1989 години. Унищожените дела почти изцяло са от регионални подразделения, както и от архивните колекции на ГКПП-Връшка чука (Видин) и ГКПП-Варна. Осем други литерни дела са обединени в четири нови. Отделно в архивните описи на контраразузнавателния отдел (КРО) на българското външнополитическо разузнаване са открити 25 тематични литерни дела (67 тома) по линия „Международен тероризъм”.</p>
<p>От докладна записка до главния секретар на МВР от 9 май 1991 г. се вижда, че в рамките на международния проект СОУД (Система объединенного учета данных) в информационната система на СОУД е създадена картотека с данни за 17 000 особено опасни лица (терористи, отвличащи въздушни и морски съдове и похитители на заложници).</p>
<p>В електронната информационна система на граничните контролно-пропускателни пунктове (СКРЕЧ) е създаден оперативен масив от обекти с категория „Т” (тероризъм), чиито брой през април 1987 г. е 3274 души. След преразглеждане на натрупаната информационна база данни, през ноември 1988 г. картотеката е „ограничена” до 2830 „обекти” от 36 държави. Установено е, че 179 терористи (6% от картотекираните лица) са преминавали през територията на България, като 129 от тях са членове на „Сивите вълци”, прекосяващи страната на път за Западна Европа. Сведенията за отделните терористи са обособени в 24 категории, които в голяма степен отговарят на кодираните названия на откритите литерни дела.</p>
<p>Публикуваните в документалния сборник архивни материали са обособени в четири взаимно свързани тематични раздела. В първата част се разглеждат позициите и политиката на ръководството на МВР и ДС към международния тероризъм и изграждането на организационни структури, ангажирани пряко с антитерористична дейност. Вторият раздел представя оперативно-аналитичната информация за повече от 100 международни терористични организации, придобита от българското разузнаване и контраразузнаване или получавана чрез разузнавателния обмен с КГБ и други източноевропейски служби. Третият раздел фокусира вниманието върху активността на терористични групи на българска територия и предприетите ответни контратерористични действия през последното десетилетие на Студената война, а последната четвърта част запознава с получаваните в ДС сведения за антитерористичните формирования в развитите западни държави и международното сътрудничество в борбата с тероризма.</p>
<p>Анализът на поместените във втория раздел на сборника разузнавателни и контраразузнавателни справки и информации дава основание за два важни извода. Първият е, че на базата на актуалните знания за близкото минало в тези оперативни материали се установяват пропуски, фактологични обърквания, разлики в превода и дори текстуални грешки при названия на лица и организации. Някои от изложените версии и хипотези са фрагментарни, неточни, а понякога изобщо не отговарят на действителните факти. Поради това използването на тази архивна документация в научни и експертни изследвания следва да се прави, като се прилага критичен сравнителен анализ. Вторият извод засяга източниците на разузнавателна и контраразузнавателна информация и евентуалните контакти на ДС с изявени международни терористи. В първото десетилетие от разглеждания период (1969–1979) българските тайни служби получават сведения за известни терористични групи предимно от разузнавателния обмен с КГБ. Сравнително откъслечни са автентичните сведения за западноевропейски терористични групи. В наличните български документи например няма данни за преки контакти на ДС с РАФ или „Червените бригади”, въпреки че е имало такива твърдения в западни издания. За сметка на това има свидетелства за интензивни контакти на различни държавни институции с представители на радикални палестински въоръжени формирования от средата на 70-те до средата на 80-те години с предоставяне на финансова и военнотехническа помощ, лечение на ранени бойци и обучение в граждански, военни и политически (АОНСУ) висши училища и школи.</p>
![Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ](https://glasove.com/media/2020/09/10/40076/400x225.jpg?_=1644539441 "Президентът се позиционира като основно "острие" на ГЕРБ")
