Камбоджа забрани отричането на насилието на Червените кхмери

<p id="story_continues_1" class="introduction">Законодателната промяна беше предложена от президента Хун Сен, който я обоснова с прояви на ревизионизъм от страна на опозицията. Според президента, чието минало също е свързано с Червените кхмери, представител на опозицията е казал, че някои от престъпленията, приписвани на Червените кхмери, всъщност са били извършени от виетнамската армия.</p> <p class="introduction">През януари 1979 г. виетнамската армия превзема Камбоджа и слага край на четиригодишното управление на Червените кхмери - най-варварския от всички комунистически режими, оставил след себе си стотици хиляди убити, унищожени икономика, медицина и образование.</p> <p class="introduction"><img src="/uploads/editor/phnom-penh-1979.jpg" alt="" width="628" height="416" /></p> <p class="introduction"><em>Столицата Пном Пен през 1979, малко след навлизането на виетнамската армия. Градът е бил напълно опразнен от човешко присъствие още през 1975 г.</em></p> <p class="introduction">Твърди се, че опозиционният лидер не само е хвърлил върху Виетнам вината за част от престъпленията, но също така е изразил мнение, че столичният "лагер на смъртта", познат като Туол Сленг или като затвор S-21, е бил "инсцениран".</p> <p class="introduction">Туол Сленг е най-старият в света музей на престъпленията на комунизма. Той е създаден на мястото на някогашния затвор броени седмици след навлизането на виетнамската армия и отразява в максимална пълнота това, на което са били подложени затворниците. Почти нищо не е променяно в музея от установяването му до днес.</p> <p class="introduction"><img src="/uploads/editor/Tuol_Sleng.jpg" alt="" width="629" height="470" /></p> <p class="introduction"><em>Снимки на убитите в Туол Сленг</em></p> <p class="introduction">Камбоджа е от малкото страни в света, ако не и единствената, където практически няма отричане на извършените в нея престъпления срещу човечеството. Огромният мащаб на насилието, извършено през 1975-1979 г. води дотам, че днес в страната няма семейство, което да не е пострадало от аграрната утопия, преследвана от Червените кхмери. Този факт събуди множество подозрения, че съвсем уместният закон, забраняващ отричането и омаловажаването на тези престъпления, всъщност има за цел да попречи на опозицията в навечерието на оспорвани избори.</p> <p class="introduction">Съмнения буди и фактът, че тъкмо властите, които в момента лансират новото законодателство, всячески възпрепятстват дейността на извънредния трибунал за Камбоджа, който съди истинските лидери на Червените кхмери.</p> <p class="introduction"><img src="/uploads/editor/Cambodia_Tribunal.jpg" alt="" width="630" height="389" /></p> <p class="introduction"><em>Извънредният трибунал за Камбоджа търси отговорност от живите идеолози на Червените кхмери, но го прави в необяснимо протяжни дела, съпроводени със скандали за корупция и местен политически диктат.</em></p> <p class="introduction">Забраната да отричаш престъпления срещу човечеството или геноцид присъства в законодателствата на половин Европа /България включително/. То е препоръчано от институциите на ЕС и от правозащитните организации като инструмент за превенция и борба с ревизионизма.</p> <p class="introduction">Въпреки това съществува поне още един пример за това как европейските препоръки започват да работят срещу себе си, ако се имплантират в недостатъчно еманципирана от авторитаризма среда. Такъв беше случаят с Руанда, която забрани отричането на геноцида от 1994 г. срещу тутси, но не беше особено приветствана в Европа за този подход. Просто той беше извършен с партийно-политически цели, а не от реална загриженост за това, че ревизионизмът подкопава устоите на обществото и му позволява с по-голяма сигурност да възпроизведе трагедиите на миналото.</p> <p class="introduction">&nbsp;</p>