„Икономист”: Кой ще прибере британската реколта, ако не източноевропейците?

<p>Като много други фермери, госпожа Бътърли е станала &bdquo;на практика зависима&rdquo; от програмата. А това е много лошо, защото следващата година може да е последната за схемата &ndash; очаква се този механизъм да отпадне, когато българите и румънците получат пълен достъп до пазара на труда, пише в. &bdquo;Икономист&rdquo;.</p> <p>През 1930 година Джордж Оруел нареди брането на хмел &bdquo;в категорията на нещата, които са адски забавни, когато свършат&rdquo;. Днес събирането на реколтата не е чак толкова забавно занимание.</p> <p>Супермаркетите премахнаха цените на едро и поискаха продукти с по-добър вид.</p> <p>Полиетиленовите тунели удължиха сезона за беритба, а по-ниското заплащане на парче окуражи бързата работа.</p> <p>Така намирането на усърдни берачи придоби основно значение.</p> <p>Схемата за сезонни земеделски работници беше създадена през 1994 година, за да привлича студенти от страни извън Западна Европа.</p> <p>През годините програмата се променяше в полза на различни страни, като в крайна сметка се разшири и обхвана други категории работници. Популярността й сред фермерите обаче остана все същата.</p> <p>Когато българите и румънците получат разрешение да работят свободно във Великобритания, те няма да останат във фермите.</p> <p>Поляците, които работеха по програмата преди да получат пълни трудови права през 2004 година, сега се трудят средно по 10 седмици в стопанствата, преди да се преместят на друга работа, казва Джими Дейвис от компания за набиране на персонал. Много от работниците имат по-висока квалификация &ndash; около половината от работниците във фермата на Бътърли имат висше образование.</p> <p>Според нея, както и според профсъюза на фермерите, за да оцелеят британските стопанства, съществуващата схема трябва да бъде заместена от друга програма, може би насочена към граждани на страни извън ЕС.</p>