Хомосексуализмът

<p>През последните години наблюдаваме поляризация на мненията на тези, които отъждествяват хомосексуалната ориентация с някои специфични форми на поведение, за което остро осъждат личността, и онези, които поддържат схващането, че хомосексуализмът е нравствено неутрален и поради това е &bdquo;жизнен алтернативен начин (стил) на живот&rdquo;. Свързаните с движението на гейовете и лесбийките са в постоянен конфликт със защитниците на традиционните ценности (изключително хетеросексуални брачни съюзи). Конфликтът излезе на обществената сцена, където твърде активните гейове и лесбийки настояват за приемането на законодателство, което да позволи създаването на хомосексуални &bdquo;бракове&rdquo;, осиновяване на деца от хомосексуални &bdquo;двойки&rdquo; и неограничен достъп до получаването на жилища и работни места. В отделните църкви главният спор е за допускането на активни хомосексуалисти до свещеническо служение. Целият конфликт се изостря от езика, който &bdquo;хомофобите&rdquo; и &bdquo;хомофилите&rdquo; използват: първите употребяват епитети, които унижават хомосексуалистите и осъждат хомоеротичното поведение; вторите отправят безогледни обвинения в хомофобия и патриархална хетеросексуалност към всички, несъгласни с тях.<br /><br />Според обичайното определение за хомосексуализма той е &bdquo;силно и постоянно привличане към индивида от същия пол&rdquo;. Терминът като цяло означава сексуално желание към човек от същия пол и поведението, изразяващо това желание. Последните клинични изследвания показват, че хомосексуалността се обуславя от няколко фактора: психологически, генетични, физиологични и социални. Все още обаче не са окончателно ясни отношенията между генетичните и социалните влияния, които определят хомосексуалната склонност в хората. Войнствените гейове акцентират върху генетичната обусловеност в опита си да защитят теорията, че хомосексуалността е вродена и необратима, и така полагат усилия да се обособят като законно защитена малцинствена група. Други (например православният психотерапевт Елизабет Моубърли) подчертават ролята на социалния фактор и още повече &ndash; относителния дефицит на данни за родовия (семейния) произход на хомосексуализма.<br /><br />През 1992 г. психологът Дж. Бейли и психиатърът Р. Пилар приведоха други доказателства, че някои генетични фактори играят определена роля за оформянето на сексуалната ориентация. Някои по-нататъшни изследвания подкрепят (но не доказват окончателно) твърдението, че гените играят определена роля в сексуалния &bdquo;избор&rdquo;. На практика обаче всички специалисти заявяват, че социалните и психологическите фактори също трябва да се отчитат. <br /><br />Различието между хомосексуалния акт и хомосексуалната ориентация се прави едва напоследък и се основава върху изследванията на Фройд и други изследователи в областта на сексуалността при хората. Това различие не е било познато по времето на библейските събития, когато се приемало, че хомосексуалното поведение е напълно съзнателно и греховно извращаване на дадената от Бога сексуална способност. Въпросът е доколко това съждение трябва да бъде преразгледано в смисъл, че сексуалната ориентация вече е твърдо установен факт. И дали съществуването на такава &bdquo;ориентация&rdquo; означава, че хомосексуалните действия, като последица от нея, може да се приемат като нравствено добри или правилни?<br /><br />Позицията на Православната църква в това отношение гласи, че всички хомосексуални действия са нравствено греховни: те нарушават естественото предназначение и функциониране на телесните органи, нямат детеродна стойност и представят пародия на съюза в &bdquo;една плът&rdquo; между мъжа и жената. Необузданият и безразборен характер на хомосексуалните връзки подсилва усещането, че хомосексуализмът в своята същност е греховен, а такива специфични действия като аналните сношения и оралния (както и анално-оралния) секс предизвикват сред мнозина чувството на отвращение и погнуса. Това усещане е изразено в редица библейски и светоотечески откъси, осъждащи хомосексуалните действия.<br /><br />Най-важните библейски откъси са в Бит. 19:4-11, където мъжете в Содом правят опит да изнасилят гостите на Лот; в Лев. 18:22, където се казва: &bdquo;Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия&rdquo;; в Лев. 20:13, където се предписва смъртно наказание за такова поведение; в Рим. 1:26-27, където се казва, че мъжете изоставили естествените полови отношения с жените, като вършели срамни работи с мъже; в 1 Кор. 6:9-11: сред онези, които няма да наследят Царството Божие, са идолопоклонниците, прелюбодейците и &bdquo;сексуалните развратници&rdquo;; в 1 Тим. 1:8-11, където се казва, че законът е установен за беззаконници и грешници, (блудници, хомосексуалисти и разбойници); и в Иуда, 7 стих, където се говори за сексуалната безнравственост и противоестественото блудстване на Содом и Гомор. Към тях трябва да се добави Втор. 23:17 &ndash; забраната да няма блудник от Израилевите синове и блудница от Израилевите дъщери, както 3 Царств. 14:24 и 22:46, където се казва, че блудството на мъжете е &bdquo;гнусота&rdquo; в очите на Бога.<br /><br />Някои библеисти (и други учени) полагат усилия да покажат, че като цяло тези откъси не може да се тълкуват като осъждане на хомосексуализма. Част от тези усилия са полезни, но голяма част от тях са мотивирани от злободневната &bdquo;политическа коректност&rdquo;, което породи едно голямо количество от повърхностни тълкувания. Според тези интерпретации мъжете в Содом са виновни не за &bdquo;содомията&rdquo; (хомосексуализма), а за нарушаването на ориенталското гостоприемство; предписанията в Левит се отнасяли само до култовата чистота; в Римляни св. ап. Павел бичувал идолопоклонството и похотта като следствие от нея; а посочките в 1 Коринтяни и Тимотей се схващат като насочени само срещу гръко-римската педерастия, а не към хомосексуалността като такава. Доколкото ми е известно, никой все още няма рационален аргумент срещу първичното значение в Иуда 7 стих. Когато посочените откъси се четат в пълното си контекстно обкръжение, особено ако се виждат в светлината на Христовото учение за брака и в библейското разбиране на брачния съюз, тогава едва ли би имало съмнение, че те осъждат хомосексуалните действия.<br /><br />Консервативният и доста непопулярен днес подход, възприет от православните християни по този въпрос, се основава (или трябва да се основава) на богословско обосновани нравствени принципи, а не толкова на емоционални реакции по отношение на феномена хомосексуализъм. Тези принципи, обхващащи цялата православна антропология, предпоставят, че единствената цел на човешкия живот, включително телесното му битие, е да прослави Бога. Те подчертават Христовата заповед: &bdquo;Бъдете съвършени, както е съвършен небесният ви Отец&rdquo; (Мат. 5:48), както и увещаването на св. апостол Павел: &bdquo;прославете Бога в телата си!&rdquo; (1 Кор. 6:20).<br /><br />Хомосексуалните [полови] действия по своята природа нарушават тези принципи поради изтъкнатите вече причини. Хомосексуалистите злоупотребяват с половите органи в опита си да задоволят собствената си похот. Тези действия са лишени от детеродна насоченост и способност. Те са пародия на договорната връзка на &bdquo;едната плът&rdquo;, която само съпругът и съпругата могат да изградят. Поради техния компенсаторен характер, търсейки по патологичен начин да компенсират детството &bdquo;без идентичност&rdquo;, хомосексуалните действия са безразборни.<br /><br />От църковнопастирска гледна точка по-важен е един друг аспект, който рядко се споменава в дискусиите по този въпрос: тезата, че хомосексуалният акт е същностно вреден за онези, които го осъществяват. Вместо да &bdquo;поправи&rdquo; или излекува &bdquo;нарушението&rdquo; в междуличностните отношения (което до известна степен го определя, а определя също така и другите генетични компоненти), този акт само прави болестта (или дисфункцията, нарушението) неизлечима. Някои правят сериозни опити да запазят стабилните отношения към &bdquo;обичния приятел&rdquo;, а същевременно трябва да отчетем, че отношенията и привличането между хомосексуалните &bdquo;любовници&rdquo; често са истински и дълбоки. И въпреки това те са неизбежно повредени от нарцистичен еротизъм, от продукта на онова, което Бейсил Цион нарича &bdquo;оковите на нарцистичната двойка&rdquo;. Мощта на тези окови се отразява в онзи аспект на хомосексуалността, който е вътрешно необходим и води до пристрастие. Този аспект не позволява на единия &bdquo;участник&rdquo; в &bdquo;двойката&rdquo; да се отнася към другия именно като личност, на която човек отдава себе си чрез външно изявена и безусловна любов. Положително има и изключения от това правило, където отношенията между хомосексуалните любовници могат да изразяват тази любов много по-истински, отколкото при немалко други &bdquo;нормални&rdquo; бракове. Това обаче са изключения, които само доказват правилото. Най-типичният случай е крайно безразборното и неуважително в сексуално отношение поведение на хомосексуалистите, а това от своя страна доведе до широкото разпространение на инфекциите със СПИН.<br /><br />Трябва да кажем, че е изключително важно да се прави ясна разлика между действията и ориентацията. Независимо от това дали причината е генетична, контекстуална (обусловена от обстоятелствата) или комбинация от двете (по-често срещаният случай), хомосексуалната ориентация не нито греховна, нито зла сама за себе си (като изключим тезата, че всяка немощ, болестно разстройство и т.н. може да бъде резултат от злото в греховния свят). Хората с такава ориентация в най-пълния смисъл на думата са &bdquo;личности&rdquo;, т.е. те са носители на Божия образ и са призвани (както всички други) към духовно израстване за постигане на Божието подобие. (Римокатолическата организация Courage бе основана от о. Джон Харви и има редица активни клонове в Съединените щати. Опитът на о. Харви го доведе до убеждението, че значителна част от лицата с хомосексуална ориентация могат на практика да станат хетеросексуални дори ако в много от случаите хомоеротичните чувства и представи останат).<br /><br />Очевидно е обаче, че хомосексуалното поведение често може да бъде необратимо, т.е. ориентацията става постоянна. Независимо от този факт Православната църква не може да намери извинение за хомосексуалните действия, дори и в случаите на стабилни и изключителни взаимоотношения. Поради вътрешно присъщата греховност (и личностна деструктивност) на тези действия православното нравствено богословие е безусловно против &bdquo;браковете&rdquo; на гейовете и лесбийките. Фактът, че хомосексуалната ориентация може да бъде необратима, не оправдава нейното институционализиране и даването на социална санкция, което да я приравни на истинския брак като даден от Бога (Мат. 10:6-9) и благословен от Христос (Йоан 2:1-11).</p> <em>*Отец Джон Брек е един от водещите православни богослови библеисти. Той работи в областта на новозаветната екзегетика и херменевтика, етически и догматически въпроси. Отец Джон в продължение на много години е професор в редица престижни световни богословски школи. Основно той е професор по Нов завет и етика в семинарията &bdquo;Св. Владимир&rdquo; (Ню Йорк) в периода от 1984 до 1996 г.; води лекции в православния богословски институт &bdquo;Св. Сергий&rdquo;, Париж; в богословски факултети в Румъния; в Института за православни християнски изследвания в Кеймбридж и др. </em> <p><strong><em>Превод: Валентин Кожухаров. Откъси от книгата "Свещеният дар на живота".</em></strong> Книгата &ldquo;Свещеният дар на живота&rdquo; (Издателство за православна лителатура &ldquo;Омофор&rdquo;, 2002 г.) представя православен поглед върху най-новите постижения в областта на биомедицинските технологии. В опита си да намери критерий за отговор, авторът се осланя на Свещ. Писание и на светоотеческата традиция.</p>