Германски диригент изнася Хайдн за Северна Корея

<p id="story_continues_1" class="introduction">&nbsp;</p> <p class="introduction">Александер Либрайх е изненадан от това, което е видял в Пхенян през ноември. Тогава е бил в града заедно с Мюнхенския камерен оркестър и още в началото задал обичайния въпрос: "Има ли място в града, където не бива да ходим?". По време на всяко от предходните си посещения той задавал този въпрос и вече бил свикнал с правилата на този затворен милитаристичен свят. Този път обаче получил различен отговор: "че защо да има такова място?"</p> <p class="introduction">Либрайх задал следващия си дежурен въпрос: "може ли да се разхождаме из града без придружител?" И получил същия необичаен за Пхенян отговор: "Може, разбира се, защо да не може?"</p> <p class="introduction">"Бях смаян", казва Либрайх пред Би Би Си. "Единственият им съвет беше да избягвам района на гарата, а единствената забрана - да снимам с фотоапарат блоковете на военните".</p> <p>Александер Либрайх е роден през 1968 година. В момента е главен диригент на Симфоничния оркестър на Полското национално радио и основен диригент на Мюнхенския камерен оркестър. Изградил си е репутация на музикант със странни проекти. Един от тях е реализиран през 2002 г., когато Либрайх изнася концерт в Северна и Южна Корея с Младежката филхармония на Германия. Оттогава е ходил още 5 пъти в Северна Корея.</p> <p>Ето откъси от дългото му интервю за Би Би Си, излъчено на 3 януари 2013:</p> <p>"Бях в Пхенян заедно с оркестъра. Изнасяхме уроци за студентите от Университета за музика и танц, като имахме амбициозната цел пет дни по-късно да изнесем съвместен концерт".</p> <p>"Бързо разбрах, че този престой ще бъде различен. По време на предишните ми гостувания бях почти през цялото време придружаван от преводач и от официални лица, но този път не ме ограничаваха в общуването ми с хората".</p> <p>"Пхенян, който открих, беше много различен от града, който бях видял за последен път през 2006 г. Сега имаше повече магазини и повече хора на улиците. Ресторантите и рецепцията на хотела бяха претъпкани от китайски туристи, в хотела ни нямаше свободни стаи. Имаше повече електричество, куп ремонтирани и нови сгради.</p> <p>Всичко това създаваше съвсем различно усещане за мястото. Някаква част от мен дори съжаляваше за онова чувство за изолираност, което беше толкова силно по време на предишните ми пътувания".</p> <p><img src="/uploads/editor/pyongyang.jpg" alt="" /></p> <p>"Една вечер например бяхме канени на прием в наша чест в германското посолство. Когато пристигнахме, заварихме пред входа шейсетина учители и официални лица, които бяха дошли да ни поздравят. Севернокорейци да висят пред чуждо посолство? Това не беше възможно преди няколко години.</p> <p>Другият пример е свързан с разходка, която си направихме късно вечерта с нашия мениджър. Улиците бяха почти празни, ако изключим 3-4 момчета на около 16 години, които ритаха футбол. Ние се присъединихме към тях. 10 минути по-късно момчетата вече бяха около 15, ритаха и изглежда не се притесняваха от това, че влизат в контакт с чужденци. Веднъж топката попадна в един балкон и се наложи един от нас да се покатери, за да я извади оттам. Така играхме почти два часа, докато не изгасиха уличните лампи и не настана пълен мрак. Тогава си тръгнахме".</p> <p>"Когато пристигнах в Пхенян за първи път преди 10 години, беше невъзможно да завържа с някого разговор без да чуя от него поне веднъж нещо за "скъпия лидер" [Ким Чен Ир, баща на сегашния лидер - б.р.] Хората бяха отчаяни в стремежа си непрекъснато да демонстрират лоялност. Сега обаче, през цялата седмица, която прекарахме в Пхенян, само веднъж чухме нещо подобно, в университета - отнасяше се до Ким И Сен, който беше цитиран за нещо, свързано с таланта и образованието.</p> <p>Неговият внук, новият върховен лидер Ким Чен Ун, впечатляващо отсъства от града. Изображения на дядо му и баща му продължават да се извисяват от множество гигантски постери из целия град, но него го няма. Но това може да се промени с времето, разбира се [Ким Чен Ун управлява едва от 2011 г. - б.р.]".</p> <p>"Оркестърът ми беше свидетел на бедността и нещата, които липсват на хората. Хората живеят без отопление, без течаща вода и електричество, а музикантите нямат необходимите материали.</p> <p>Видяхме и онази жажда за информация, която роменя изцяло начина на общуване, с който сме свикнали. Хората там те слушат изключително внимателно и запомнят всичко, което им кажеш."</p> <p>"Севернокорейските музиканти отчаяно се нуждаят от репертоар. Например цялата музика на ХХI век е непозната територия за тях. Занесохме им едно произведение на Витолд Лутославски, чиято стогодишнина се чества догодина. Но им занесохме и произведение на 250 години, което също беше ново за тях - симфония на Хайн.</p> <p>Студентите преписваха на ръка "техните" части от музиката, правиха го в продължение на цяла нощ след деня на пристигането ни. Така бяха правили и във всички предишни мои посещения. Но затова пък сега могат да свирят нещо, което дотогава не бяха чували: Чайковски, Брамс, Стравински."</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>