"Във всеки съд и прокуратура се знае кои колеги вземат подкупи и кои се подчиняват единствено на закона. Има заснети магистратски хотели и палати, които не могат да бъдат обяснени с доходите от заплати. Лошото е, че гилдията мълчи", признава в интервю за в. „24 часа”Елеонора Николова, и.д. шеф на БОРКОР.
"Обстоятелството, че членовете на ВСС не избират най-качествените и подготвени магистрати за ръководители, им изигра лоша шега. Ако ВСС се придържа към критериите за избор на ръководители, ако са публични мотивите защо един от кандидатите е предпочетен пред останалите, а вотът е явен, то обществото и гилдията няма да имат съмнение в избора", коментира Николова.
<p>Според нея, публичният дебат за качеството на магистратските актове не може да бъде определен непременно като политически натиск. </p>
<p>"От момента, в който върху този ВСС легна сянката на Красьо Черничкия, членовете му вече не можеха да бъдат убедителни. Орган, в който няма доверие, няма как да създава политики. Бе мъчително да се чака краят на мандата на този състав. За съжаление Конституцията не позволява отзоваване на членовете на ВСС преди изтичане на мандата им", признава Николова.</p>
<p>"Има неубедителни решения на българските съдилища. Ще призная, че не мога да обясня на съпруга си, който е химик защо първата инстанция налага присъда от 14 г. лишаване от свобода, а втората се произнася невиновен. Примерът, който давам е по делото срещу Валентин Димитров (известен още като Вальо Топлото, бивш шеф на столичната Топлофикация, б.р.).<br />Има и друг - процесът срещу т. нар. Братя Галеви. Първоинстанционният съд в Кюстендил ги призна за невиновни, а втора инстанция ги осъди на 5 и на 6 г. лишаване от свобода, но пропусна да наложи адекватна мярка за неотклонение.<br />Такова драстично разминаване предполага пороци в работата на съдилищата, коментира тя.</p>