Дългобрада буфонада

<p>Човекът, който е написал тези редове, е автор и на текста за песента &bdquo;Върви, народе възродени!&ldquo;.</p> <p>За неговия чепат характер се разказват какви ли не истории, но една ми е любима: когато получавал покани за приеми от Двореца, той гневно ги връщал на разносвача, поставяйки в горния им десен ъгъл резолюцията &bdquo;Не щъ!&ldquo;.</p> <p>И наистина &ndash; Стоян Михайловски никога не се &bdquo;омешал с разните му празноглавци&ldquo; по царските коктейли. До края на живота си останал верен на ненавистта към публичната суета и глупост, които осмива и в баснята &bdquo;Паун и лястовица&ldquo;:</p> <p>Паун запитал лястовичка<br />- Какво приказват зарад мене<br />между небесното крилато населенье?<br />- За тебе - възразила мъничката птичка -<br />откак се щурам аз из сините простори,<br />едно и също нещо се говори...<br />- Че съм най-драголюбен хубавец, нали?<br />- Че си богато пременен глупец!<br />Некадърните обредолюбци</p> <p>Висшият клир, разбира се, никак не одобрявал политическите и философско-религиозни размишления на Михайловски. Макар малцина негови представители да ги били прочели, до останалите така или иначе достигнал слухът, че са наречени некадърни обредолюбци, които използват митрополитските си жезли и панагии единствено като реквизит. А как да не се засегнеш, при положение че от истината така много боли...</p> <p>Обобщенията обаче са нож с две остриета. Колкото и едното да уцелва проблема право в сърцевината, толкова другото изкривява реалността, защото не реже прецизно по границата между нечитавото и читавото. Тогава опасността, мокрото да изгори покрай сухото, е сериозна, а още по-сериозна става тя, когато и със свещ е трудно да различиш зърното от плявата.</p> <p>Това не са само банални метафори. Разговорът за Българската православна църква е повече от наложителен, но той би бил несправедлив, ако не отделим разгула по нейните върхове от скромността и отдадеността на мнозинството свещеници. Такива като отец М., който храни всички циганчета в едно село и категорично ми е забранил да му споменавам името. Или като отец Николай с приюта за самотни майки в Нови хан &ndash; закрилник и духовен наставник, който олицетворява думите &bdquo;Духът е, който дава живот&ldquo;.<br /><br />Идете някога там, за да усетите обаянието на пастирската мисия. Подобно обаяние няма да откриете дори в патриаршеската катедрала &bdquo;Св. Александър Невски&ldquo;, която се разпада под носа на Светия синод, но той продължава да оправдава отказа си да отпусне средства за ремонт с липсата на документ за собственост.</p> <p>Такова няма и във водосвета на Сливенския митрополит Йоаникий за откриването на летния сезон в най-голямото казино на курорта &bdquo;Слънчев бряг&ldquo;, и в облепената с винилови тапети епархийска църква в Пловдив &bdquo;Света Марина&ldquo;.</p> <p>Край лимузините и тиктакащите скъпоценности върху благославящите десници на повечето митрополити най-много да почувствате омерзение.</p> <p>Казвам &bdquo;най-много&ldquo;, защото ние отдавна свикнахме с демонстрацията на лично благополучие от страна на високопреосвещенства, чиито лица нерядко опровергават твърдението, че Светият дух поставя пастирите на Църквата.</p> <p>Превърнахме се в безкритична публика на една тежка и деморализираща подмяна, която ни заблуди, че външното лустро и вътрешната благодат вървят ръка за ръка.</p> <p>Причината да не се развълнуваме, камо ли възмутим и потресем, дори когато се разбра, че 73% от действащите митрополити са с агентурни имена от бившата Държавна сигурност, може би е неразбирането, а оттам и безразличието към тази институция &ndash; резултат от близо половинвековното усилие на един атеистичен режим да я профанизира и обезличи.</p> <p>Също толкова вероятно е и разочарованието на всички ни, които в началото на прехода търсеха в нея опора, успокоение, духовна грижа и морална закрила, но не я получиха заради развихрилата се &bdquo;декомунизация&ldquo;, отново дело на едни от най-неприятните ченгета в расо.</p> <p>Впоследствие луксозният живот на старите владици продължи. Появиха се &bdquo;нови лица&ldquo;, но малко от тях станаха пример за съвест и дълг. Така публиката реши, че църквата е преди всичко източник на ресурси за разкрепостен живот &bdquo;под манастирската лоза&ldquo;, и престана да се впечатлява от разюзданото поведение на някои дългобради буфосинхронисти. Често тя дори поглеждаше със завистливо око към скъпите аксесоари, с които пъргаво би се сдобила, ако имаше същия късмет...</p> <p>Да се спазва поне фалшиво приличие е отколешен патент на църковния елит, при това не само на българския, нито само на православния. Колкото и усилието да се поддържа привидна материална смиреност рядко да е бивало на висота, доскоро бариерите, които удържат устрема към тотално самозабравяне, бяха побутвани постепенно, по-прикрито и лукаво, дори с известно неудобство.</p> <p>Да, избухвали са скандали около имоти, включително с православни (?) СПА центрове. Да, имаше абсурдни декларации срещу концерта на Мадона и зачеването ин витро, на фона на които един владика представи луксозния си автопарк, а друг се появи с ексклузивен &bdquo;Линкълн&ldquo; от Америка. Да, докато трети митрополит отваряше вратите за развихрянето на архонтска бутафория, четвърти четеше молитви за вразумление на реставратори, ужасени от облепянето на храм с линолеум.</p> <p>Падането на бариерите обаче започна да се случва във все по-ускорен порядък, а това означава, че нашата църква е покосена от някакъв вирус. Той очевидно дотам заслепява нейното ръководство, че то вече дори не си прави труда да имитира &bdquo;апостолска пламенност&ldquo;.</p> <p>Старателно отгледаното лицемерие например, не се оказа достатъчно владишки крак да стъпи сред бедстващите от земетресението в Пернишко.</p> <p>Сливенският митрополит, както споменах, пък не благоволи да обиколи пострадалите от експлозиите села в собствената си епархия, зает с освещаването на казино.</p> <p>Синодалните старци не предложиха никому подслон, храна и, по-важното, утеха.</p> <p>Дебелокожи до пълна безчувственост, те не намериха време да кажат и една топла дума към останалите без покрив или към близките на загиналите, което говори както за несъответствие към пост и мисия, така и за човешко бездарие.</p> <p>Отсъствието на социална съпричастност е следствие от липсата на морална чувствителност. Отнесено към дистрибуторите на висша подкрепа, това би трябвало да прозвучи смразяващо и да ги накара да се скрият вдън земя, посипали главите си с пепел.</p> <p>Вместо това обаче, Светият синод сътвори не просто скудоумно, а по айхмановски мракобесно изявление срещу хомосексуализма &bdquo;като противоестествена страст, която безусловно (sic!) вреди на личността, семейството и обществото&rdquo;.</p> <p>Не реагирайки по никакъв начин срещу подлежащите на строга санкция по Наказателния кодекс призиви на свещеник да хвърляме камъни по гей парада, той фактически поощри и потенциална варварска разправа с правото на различие и свободата да се чувстваш пълноценен.</p> <p>Впрочем по отношение на камъните за замеряне владиците също започнаха да не жалят материала.</p> <p>В друго свое изявление, този път срещу предаването по БНТ &bdquo;Вяра и общество&ldquo;, те засипаха с канари от остри думи водещия Горан Благоев и неговите гости, посмели публично да се опълчат на стратегическия алианс между висшия клир и бизнеса под формата на пищни и комични церемониали за връчване на благородство.</p> <p>Трудът, положен да се изготви това предълго дадзибао, сигурно е отнел времето, за което апостол Павел е написал своето Първо послание до коринтяните. Във всеки случай този документ е изключително показателен в какво влагат енергията си нашите синодали, както и за това, че &bdquo;най-авангардният измежду митрополитите - Николай Пловдивски, един изключително амбициозен човек с нюанс на неуравновесеност на публичното поведение&ldquo; (по д-р Николай Михайлов) си самовнуши и си самоприсвоява ролята на патриарх в сянка.<br />Пътят към храма</p> <p>Фактът, че младият Николай си позволи да произведе в архонт бизнесмена Петър Манджуков, след като през януари 2007 г. Светият синод изрично осъди архонтската дивотия на старозагорския му колега Галактион, говори за нещо повече от нахалство. А фактът, че на 15 юни старците обявиха, че ще разрешат отличието, но все пак ще приемат строг регламент за даването му, говори за нещо повече от зависимост от Николай и неговите бизнес контакти.</p> <p>Още един факт - че на 19 юни владиците просто разрешиха архонтството с изисквания, които звучат твърде общо и по-скоро пожелателно, представяйки решението си за взето при пълен състав (от заседанието отсъстват болният патриарх Максим и няколко владици!), пък говори за нещо повече от обвързаност с дневния ред на материално силните звезди на деня.</p> <p>Този скандал, признавам, на пръв поглед изглежда комично. Но в онова предаване на &bdquo;Вяра и общество&ldquo; д-р Николай Михайлов каза нещо важно и за вярата, и за обществото, което ще се опитам да цитирам по памет:</p> <p>Подобно литургично производство е кощунствено за всеки с читави духовни сетива. И с тези свои действия висшият клир отпъжда по радикален начин просветените хора с морален интерес и вълнение, които са естествени съюзници на Църквата. Когато тя започне да прилича на всеобщество от мутри, а пътят към храма, път на покаянието - на силов триумфализъм, всички трябва да се освестим. Ние не сме послушна и безмозъчна тълпа, която следва самозабравили се хора.</p> <p>Е, д-р Михайлов го каза доста по-добре, но все пак смисълът е този. Оттук нататък остава да видим колко от нас няма да издържат на кощунството и в един глас ще извикат: &bdquo;Не щъ!&ldquo;.</p> <p><strong>Текстът е публикуван във в. "Преса".</strong></p>