Дисциплина и варварство

&nbsp;&nbsp;&nbsp; В една книга, която четох преди време, се твърдеше, че във Франция по време на Втората империя живял човек, който си татуирал на челото:„ Как ужасно ми липсва късмет.“ Властта обаче го арестувала и осъдила. Изглежда защото твърде много политизирал.<br><br>&nbsp;&nbsp; Да не политизират, изисква и нашата днешна власт от младежите, които се готвят да протестират пред Народното събрание. Нещо повече, някак самите младежи (или поне част от тях) са основно заети тия дни с медийна разгласа на своята убедена автодеполитизация, което е смешно. Смешно, защото властта хваща в евтин капан социалната наивност на хората, която поне у младежите би трябвало да е по-малка, ако ли не и да отсъства съвсем. На въпроса срещу какво ще протестират така „неполитически“, младежите отговарят, че ще протестират срещу политическата система(?!) А защо не срещу „системата“ въобще или пък направо срещу системността като такава?...<br><br>&nbsp;&nbsp; Нелепо е. Като на някакво извънредно коледуване – деполитизирано, разбира се –&nbsp; разни групи от студентската младеж обикалят из министерствата, пеят и биват дарувани. Така например просветният министър дава място за построение на районно управление на МВР. Сякаш това ще помогне на полицаите да ги мързи по-малко... Самият министър на вътрешните работи дарува видео наблюдение на цяла Дървеница, разбираме от вчерашните новини. И така нататък.<br>„Дарувани“ по подобен начин младежите обещават: ние няма да се политизираме, казва едната половина, докато другата направо обещава как на никакъв протест няма да ходи, че и да помирисва дори. Тук трябва да отбележим, че, усетили митичната скрита политизация, двете стари синдикални сводници свиха дантелени поли и се ометоха от сцената. Сводници.<br><br>