Един човек бута друг върху релсите в метрото. Трети човек вижда какво става, вади фотоапарат и снима убийството. Ден по-късно една от снимките излиза на първа страница на нюйоркски вестник. Оттогава минаха два дни, в които читатели, сериозни медии и законодатели не могат да дойдат на себе си: как е възможно да снимаш как човек умира, вместо да се втурнеш да му помогнеш? Самите снимки показват, че е било възможно човекът да бъде спасен.
<p>Случаят с публикуваната скандална снимка идва от вестник "Ню Йорк Поуст" - таблоид от групата на "Нюз Корпорейшън" на Мърдок. Убитият се казва Ки Сук Хан, 58-годишен жител на Куинс, човек със семейство и деца. Убиецът, който веднага е бил арестуван, е описан от полицията като човек, който "не е с всичкия си". Сцената се разиграва на станция на нюйоркското метро на Таймс Скуеър. Човекът, който е извадил фотоапарата си, вместо да протегне ръка на бутнатия на релсите човек, се казва Р. Умар Абаси и е представен от "Ню Йорк Поуст" като "фотограф на свободна практика".</p>
<p>Измежду всички снимки на Абаси вестникът е избрал тази, на която се вижда човек, стъпил до релсите, който се опитва да се качи на перона, докато на 10-15 метра от него в станцията навлиза влак. Снимката показва част от празен перон, но според разкази на очевидци там е имало хора, чакащи метрото. Повечето медии описаха изображението така: "човек, заснет няколко мига преди да умре".</p>
<p>Абаси твърди, че е тичал към човека, за да му помогне, и непрекъснато е щракал с фотоапарата си "в надеждата, че машинистът ще забележи светкавицата" и ще спре. Този наивен опит да представи цинизма като загриженост беше моментално развенчан в медиите. "Чикаго Трибюн" добави, че в наше време "всеки собственик на мобилен телефон може да се кръсти фотограф на свободна практика", а "Вашингтон Поуст" стигна до извода, че Абаси от известно време се опитва да пробие на медийния пазар като фотограф. Уважаваният и консервативен "Уолстийт Джърнъл" напомни, че и той е собственост на Мърдок, както и "Ню Йорк Поуст", но въпреки тази обща принадлежност към едно и също медийно семейство таблоидът е отказал да говори със сериозния вестник за снимката.</p>
<p>Въпросите в тази история са много повече от един, те не се изчерпват с това защо един мъж по-скоро би снимал убийство, отколкото да го предотврати. Не по-малко съществен е въпросът за това какво са правили всички останали хора на перона - тези, които не са снимали, но не са и помогнали. Какво изобщо прави човек, ако тази сцена се разиграе пред очите му? Застива в ужас? Стои настрана, за да не пострада и той? Опитва се да издърпа човека на перона с риск самият той да бъде отнесен от прииждащия влак?</p>
<p>Не е ясно и каква позиция има медията - публикува ли тази снимка, след като знае, че по този начин ще насърчи и други хора да постъпват като Абаси с надеждата да се прославят и да забогатеят от една публикация?</p>
<p>Не е ясно и какво правят всички следващи медии, които преразказват тази история - те самите дали са готови да препубликуват тези снимки, след като поведението на Абаси ги отвращава? Ако ги публикуват, то как - с предупредителен надпис? на коя страница? в името на кой принцип от журналистическата професия - че хората имат право на информация?</p>
<p>Информация за какво точно е това впрочем?</p>
<p>Въпросите валят, но не са никак нови, те съществуват откакто съществува пресата. Най-шумната история от последните години е свързана със смъртта на британската принцеса Даяна, която катастрофира в Париж, а папараците, които я следваха, снимаха смъртта й, вместо да повикат линейка.</p>
<p>Медийната етика е все по-съществена тема за демократичните общества, след като Би Би Си беше заподозряна, че е закриляла педофил, а друг таблоид на магната Рупърт Мърдок беше обвинен в това, че е подкупвал полицаи, за да може да подслушва високопоставени политици и да си осигури сензации.</p>
<p>Франция беше първата западноевропейска страна, заговорила за "информацията, превърната в спектакъл", още в началото на 80-те години, когато влиянието на жълтите медии не беше толкова близко до естетическата и етическа диктатура.</p>
<p>Миналата седмица Великобритания стана първата страна, обявила, че ще предприеме по-рестриктивна регулация на печатните издания. Аргументите са два - че пресата е имала цялата възможност да се саморегулира, но се е провалила в това начинание, и че редица издания са се превърнали в заплаха за обществото и "от десетилетия" съсипват живота на хората, вместо да им дават информация.</p>
<p>Що се отнася до САЩ, там са взимани други мерки, не такива, които засягат медиите. "Асошиейтед Прес" напомня, че през 1999 е имало подобен случай - жена на име Кендра Уебдейл е била блъсната на релсите от психично болен човек. В резултат е приет закон, наричан "Законът Кендра", който задължава психиатрите да проверяват живеещите извън болниците пациенти, като се уверяват, че те взимат лекарствата си редовно и не представляват опасност за околните.</p>