Да поумнееш насила

<p style="margin-bottom: 0cm;">&nbsp;</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Стотина пъти е било казвано на Букурещ да въведе някаква отчетност, но без резултат. На Балканите е много силно това схващане &ndash; докато не те заплашат с нож, не правиш нищо цивилизовано. А статистическите данни за престъпления, продиктувани от омраза, не са задължителни в страните от ЕС.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Агенцията за основните права на ЕС публикува в сряда два доклада, от които се вижда целият нонсенс с тази &bdquo;незадължителност&ldquo;. Не стига, че Великобритания излезе най-расистката държава на континента, ами след нея се подредиха и останалите водещи демокрации: Германия /с 22 22 извършени престъпления на омразата/, Швеция /6979/, Холандия /3150/, Франция /1579/, Белгия /1033/.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Разликите от страна до страна са огромни по същата причина &ndash; не е <em>задължително</em> престъпленията на омразата да се дефинират по еднакъв начин в ЕС и затова Франция и Великобритания например могат да &bdquo;преброят&ldquo; по различен начин една и съща проява.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Ако питате &bdquo;къде сме ние&ldquo;, отговорът е очевиден &ndash; България е цялата в бяло, плътно до Румъния. За разлика от трагичната ситуация в Германия, Швеция и Холандия тука няма никаква омраза, понеже няма никакви данни за нея.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Българският случай обаче не е точно като румънския. В Румъния изобщо няма статистика, докато тук има, но е недобросъвестно изградена, непълна и не се оповестява. Оказва се, че от 10 типа престъпления на омразата България признава само два. Това са престъпление номер едно, наречено в доклада &bdquo;Расизъм / ксенофобия&ldquo; и престъпление номер 10, определено в доклада като &bdquo;Други&ldquo;. Каквото и да значи последното, България го признава, но не разкрива данните по него. С &bdquo;расизма и ксенофобията&ldquo; случаят е същият.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">А ето сега и списъка на останалите 8 престъпления от омраза, за които София не води дори и лоша и секретна статистика: антисемитизъм, сексуална ориентация, екстремизъм, религиозна нетолерантност, ислямофобия, антиромки нагласи, инвалидност, полова идентичност.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">По същия начин постъпва и Унгария &ndash; признава два типа престъпления на омразата, без да дава данни за тях, и изобщо не споменава за останалите.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Резултатът е, че трите държави с най-многобройно ромско малцинство и най-засилени антиромски настроения не поддържат никаква статистика за престъпления, основани на ромската идентичност.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">От доклада се разбира, че проблемът не е точно в статистиката, а в законодателството, съдебните органи и общия политически климат. България например вече близо 20 години е съветвана да разбере, че едно убийство и едно убийство от омраза не са едно и също престъпление. По тази причина страната е призовавана да внесе изменения в Наказателния кодекс, където да впише престъпленията на омразата. Както става ясно от доклада, България е направила това само частично и чак през май 2011 година. Дотогава е изгубила десетки дела в Страсбург, в които е казано, че следователите и прокурорите не са разследвали дали дадено престъпление е било извършено от омраза /в случая &ndash; срещу роми/ и очевидно смисълът на тези изречения не е достигнал до ушите на законодателите в няколко поредни мнозинства.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">България трябва да е по-впечатляващ случай на фона на останалите европейски страни, след като от 8 съдебни европейски случая, цитирани в доклада, 3 се отнасят до нея. И в трите се казва, че съдът в Страсбург &bdquo;отново&ldquo; отбелязва, че когато жертвата на престъплението е от ромски произход, българските власти изобщо не разследват хипотезата престъплението да е извършено от омраза.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Ако си служим само със статистическа информация и никаква друга, в ЕС има само две държави, в които са извършени престъпления от омраза, продиктувани от антиромски нагласи и тези държави са Швеция /със 145 случая/ и Холандия /с четири случая/. Този виц май е по-добър от този за Великобритания и Румъния.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">България пък, която е страната с най-многобройно мюсюлманско население, което не е имигрантско, а местно, не обръща внимание и на престъпление, продиктувано от ислямофобия. Въпросът не е дали в страната редовно се пребиват хора само защото са мюсюлмани, а дали страната приема, че такова престъпление е изобщо възможно. И дали ще има къде да го отбележи, ако то случайно възникне. Няма да има.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">В Унгария пък, която се прослави с надигащия се там антисемитизъм, прави впечатление отсъствието на данни с това име. Така че с най-много антисемитски престъпления пак се &bdquo;прочуват&ldquo; традиционните демокрации и толерантните общества &ndash; Великобритания, Франция, Швеция, Холандия. Също и Германия.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Впрочем въпросните традиционни демокрации от 23 години безуспешно повтарят, че демокрацията не е място, на което са решени всички проблеми, а е място, на което са видими и обсъждани всички проблеми. България упорито смята друго &ndash; колкото по-дълго не говорим за нещо, толкова по-сигурно е, че го няма изобщо.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Агенцията на ЕС предлага решение на това разминаване в оценките на различните държави. Според авторите на доклада националните законодателства трябва да обособят престъпленията от омраза в законодателствата си, като същото бъде направено и на нивото на общността.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Централизацията със сигурност ще помогне за изграждането на по-прецизна картина в Европа, но рискът от нея е друг &ndash; да породи само формално изпълнение в съпротивляващите се държави. Българската държава например миналата година направи &bdquo;показно&ldquo;: прие в Наказателния кодекс текст, който инкриминира отричането на Холокоста, но го направи без обсъждане и дори без разгласяване. Освен това така преработи текста, препоръчан от Брюксел, че никога да не може да се приложи ефективно.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">&nbsp;</p>