Да поиграем ли и с истинските новини?

<p>&nbsp;</p> <p>Игрите, основани на политически и социални теми от днешния ден, съществуват още от зората на интернета. През 80-те и 90-те години имаше десетки игри, свързани със Студената война или с ядрените катастрофи.</p> <p>В края на 90-те обаче започна нова ера на игрите - те станаха евтини, лесни за произвеждане и още по-лесни за разпространение. Нищо време оставаше до момента, в който игрите да започнат да си служат с истински събития от ежедневието.</p> <p>В средата на първото десетилетие на века лявоориентираният италиански сайт Molleindustria започна да произвежда видеоиграта The McDonald, в която ставаше дума за борбата на съвременните работници срещу експлоатацията. Отделно от това дизайнерът на игри Гонзало Фраска създаде Newsgaming, където възникнаха заглавия от типа на "11 септември 2011" и "Бомбардировките в Мадрид през 2004".</p> <p>Сега обаче има и нещо ново, което възроди стария спор за това дали е морално да си играеш с истинските новини. В началото на седмицата iPhone отказа да влючи сред приложенията си една военна симулация на име Endgame: Syria. Измислена преди две седмици в британското студио Auroch Digital, играта ни кара да преследваме военни и политически цели като истинските сирийски бунтовници от новините.</p> <p>Всъщност отказът на iPhone беше предизвестен, защото уставът на компанията забранява да се взимат за приложения игри, в които става дума за някоя "раса, култура, истинско правителство, корпорация или какъвто и да било друг реален обект".</p> <p>Това обаче не отменя въпроса за това какво да прави пресата с целия наплив на игровата индустрия в един сериозен периметър. Както казва един от нашите поледователи в Туитър, "новинарските игри" са инструкция за превръщането на смъртта и страданието на невинни сирийци в едно безумно забавление".</p> <p>Историята със Сирия напомня много тази от училището "Колъмбайн" в Америка. След като бяха убити десетки деца, двама дизайнери направиха игра и за този случай, твърдейки, че искат да изследват нагласите на онези, които се включват в играта. Много вестници обаче сметнаха тази история за евтина спекулация, а не за инструмент за изследване.</p> <p>Иън Богъст, преподавател по интерактивни компютърни продукти в Технологичния институт в щата Джорджия, твърди, че няма да можем да останем задълго встрани от този тип игри. Той посочва за пример, че във Великобритания 40 на сто от населението или се забавляват с плейстейшън, или с телефон, или с компютър. За Богъст проблемът не са самите игри, а формата, в която те са направени, и легитимността на производителя, който ги е замислил. В действителност, казва той, Endgame Syria е интересен проект, но му нямаме доверие, защото не го е правила уважаема медия. Не че "Гардиан" или "Ню Йорк Таймс" сега трябва да се впуснат в производството на игри за новините, но със сигурност е добре да помислят как да превърнат играта в журналистика, защото само те могат да го направят, казва той.</p> <p><em>Публикуваме текста със съкращения. Заглавието е на редакцията.</em></p>